Папата не носи "Прада"
Малцина от туристите, вървящи към Пантеона – един от най-големите древни храмове в Рим – обръщат внимание на малкото шивашко ателие Gammarelli в центъра на италианската столица. През последните седмици обаче местните надничат през витрините с любопитство, разказва агенция Reuters.
Те знаят, че това е ателието на папата и че според правилата облеклото за следващия Велик понтифик трябва да е вече ушито и то в цели три размера – малък, среден и голям. Така каквато и да е физиката на новия ръководител на католическата църква, той ще може бързо да бъде пременен в специалните дрехи.
"Изглежда, че вече са готови", казва столчанин, гледайки към златното расо, изложено в 200-годишната работилница. Може би точно този костюм ще носи в първия си ден новият водач на Светия престол.
Щом над покрива на Сикстинската капела се издигне белият пушек, известяващ успешния избор на папа, монахините във Ватикана правят последни поправки на дрехите, които са с най-близък размер до този на избраника. Минути по-късно той излиза на балкона на базиликата "Свети Петър", за да приветства вярващите католици.
Работещите в Gammarelli са инструктирани да не разговарят с репортери. Тяхното мълчание може да се обясни отчасти с вниманието (не винаги в положителен смисъл), което привличаше през последните години гардеробът на Бенедикт XVI. Неговите предпочитания към свежите облекла и ярките шапчици провокираха преди време Wall Street Journal да попита "Папата "Прада" ли носи?" Списание Esquire го определи за "Човек на аксесоарите за 2007 г." заради забележителните му червени кожени мокасини. Ватикана отхвърли това медийно внимание като "повърхностно".
И все пак папата не носи "Прада". Поне един чифт от обувките му са ръчна изработка на Антонио Арелано – имигрант от Перу, който притежава малка обущарница в тясна уличка зад площада "Свети Петър". Работилницата е добре позната на местните, които редовно си поправят обувките при Arellano.
За разлика от дизайнерските магазини от другата страна на река Тибър, ателието на Арелано мирише на лепило за подметки, а рафтовете са обсипани с бои за обувки. Въпреки незабележителността си обаче то има предимството на местоположението, заради което Бенедикт е станал негов редовен клиент.
"Когато беше кардинал, той идваше тук като всеки нормален човек да му поправяме обувките", разказва Арелано за Йозеф Ратцингер. Доволен от работата на обущаря, новият папа му поръчал специални ръчно изработени обувки – прословутите червени мокасини.
Удовлетворението на майстора било двойно, тъй като при молитвите Бенедикт изтърквал носовете на обувките си и се налагало да ги носи за поправка.
Сега Арелано се надява Ратцингер да остане негов клиент, дори и да не може да го посещава лично. А ако новият Велик понтифик също предпочете обущарницата му, толкова по-добре.