В условията на българския преход идеологията на пазарния фундаментализъм се реализира като смокинов лист, който трябваше да прикрие икономико-политическия олигархичен контрол върху държавата. Това каза днес политологът Огнян Минчев по време на дискусия от серията "Форум Дебати", организирана от фондация "Фридрих Еберт" в София. В обсъждането на ситуацията в страната участваха още Антоний Тодоров, професор по политически науки в Нов български университет, Петър-Емил Митев, професор по социология, и Георги Карасимеонов, професор и основател на катедра "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според Огнян Минчев смокиновият лист е трябвало, от една страна, да създаде представата, че държавата не е отговорна за икономиката, а от друга, да създаде предпоставките за система, при която докопалите се до корпоративен статут по една или друга причина задкулисни организирани интереси могат безнаказано да източват държавата. Когато обаче обикновеният гражданин отиде и поиска от държавата услуги срещу данъците, които й плаща, тогава именно неолибералните идеолози му казват: "А, не. Иди на пазара", обясни Минчев.

По думите му същността на олигархичния модел на българския преход е била не реалният пазар, а стройна йерархия на монополи и организирани корпоративни интереси, които се възпроизвеждат чрез източване на държавата.

Огнян Минчев изрази скептицизъм за излизането на България от олигархичния модел. Дори гражданите и протестиращите да успеят да се конституират в политически субекти, те едва ли ще имат ресурса да сменят олигархичната система, смята доцентът от Софийския университет.

Затова според него е необходима по-категорична подкрепа от европейските партньори на България. Европа обаче не е длъжна да ни вади от собствените ни трапове, а и не виждам такава възможност, завърши Минчев.

Антоний Тодоров пък сравни българските протести от последния месец с движението "Окупирай Уолстрийт". През 60-те години американците протестираха срещу Белия дом, сега протестират срещу Уолстрийт, защото най-сетне разбраха къде реално е властта, каза по време на дискусията Тодоров и добави, че в България в момента се случва нещо подобно. Той изрази увереност в спонтанността на протестите и посочи, че единственият шанс гражданите да намерят своето място в управлението на страната е чрез самоорганизация в граждански сдружения, която отчасти вече е факт.

Според политолога след предсрочните избори пред България се откриват три пътя. Първият е антидемократична революция, в която радикалните формирования се настаняват трайно във властта. Това не е просто популизъм, а истински нов фашизъм, обясни Тодоров, давайки за пример Унгария и правителството на Виктор Орбан.

Вторият вариант е оформяне на краен политически консерватизъм, в който гражданската апатия нараства, а демокрацията е само привидна. В този случай най-вероятно хората ще станат "тихи, скромни и набожни", което устройва елитарната олигархия, иронизира политологът.

Третият, оптимистичен сценарий, е стабилизиране на демокрацията с активно гражданско участие. Основите на този сценарий виждаме в настоящите протести, но за целта са необходими много усилия за разпространяване на гражданското образование, завърши Антоний Тодоров.