Като имам предвид общото настроение и изявлението на президента и премиера и като имам предвид кои хора са избрани, не смятам, че ще се отиде на някакви прибързани действия като вземане на заеми. Още повече че правителството може да заема средства само в рамките на утвърдения бюджет и не може да го надхвърля. А и не смятам, че е разумно и наистина ще се тръгне на прехвърляне на средства към изкуствено и бързо повишаване на доходите. Това би било неразумно.

На пръв поглед нещата изглеждат положително, съставът на служебното правителство е доста добре балансиран, в основата си експертен, специално в икономическата сфера смятам, че е удачно назначаването на Калин Христов. Той е изключително компетентен и опитен специалист и под негово управление не смятам, че могат да се допуснат някакви своеволия в Министерство на финансите.

Не познавам толкова добре новия министър на икономиката, но биографията му ме впечатлява и от неговите участия в публични изяви през последните години също може да се говори, че има качествата за тази позиция. Имам принципно съображение, че за да се съсредоточат усилията на министерството на икономиката върху най-важния проблем – подобряване на бизнес климата, би било добре ресорът енергетика да се обособи самостоятелно и там да се решават съответните проблеми. Но явно, че това няма да се случи в този служебен кабинет. Надявам се евентуално в бъдеще това да бъде направено.

Интересно решение е създаването на позицията за електронното правителство – това е подход, който в рамките на едно служебно правителство може да даде усещане за приоритетите му. Министърът на този пост има всичките възможности да направи сериозни стъпки и ако не да реши този въпрос изцяло, то поне ясно да очертае рамките и да зададе ясна програма в тази посока. Като чета биографията на назначения министър, той има всичките качества да направи крачка напред. И сега се правят много неща, но като че ли липсва ясен поглед в какви срокове какво да се направи и това да бъде съобразено с всички практически изисквания към това електронно правителство. Маже би човек от практиката би могъл да направи сериозна крачка в тази посока.

Служебното правителство може ако не друго, поне да очертае посоките, в които да се подходи към регулаторите чрез практически действия – главно за превръщането им в по-прозрачни и по-действени контролиращи органи. Това може би ще бъде също едно от важните направления на работа, където би могло да покаже някакъв различен почерк от досегашното редовно правителство.

Това правителство може да подготви законодателни промени, които да останат за гласуване след изборите. Следващите управляващи трудно биха зачеркнали една добра стъпка на служебното правителство.

Дали е овладяно напрежението в страната, ще видим през следващите месеци и седмици, но самата заявка на президента и премиера са недвусмислени, че няма да се позволи хаос в страната, волунтаристични действия спрямо фирми и т.н., което би трябвало да звучи успокоително. Защото заедно със справедливите искания на голяма част от протестиращите от тях трябва да се отсеят неразумните неща, с които едва ли е съгласно мнозинството от гражданите в страната. Този трябва да бъде дебатът в месеците до изборите.

Като цяло това, което се случи през последния месец, не може да има пряко отношение към икономическите резултати за първото тримесечие, тъй като протестите не бяха свързани със стачки, затрудняване на икономическия живот, минаваха общо взето мирно. Пряко негативен ефект едва ли може да се отчете. Въпросът е наистина в дългосрочен план дали тази политическа нестабилност няма да продължи и тогава вече наистина да има негативен ефект върху плановете на предприятията, на чуждестранните инвеститори, на обновлението на икономиката, на нови бизнес идеи. Това би било проблемно, но можем да видим дали има такива ефекти едва след редовните избори. Голямо значение ще има и това дали ще се състави стабилно правителство след тях.