Лекарите спират протестите, докато новият здравен министър проф. Николай Петров организира срещи на съсловните организации и здравната каса, съобщи БНР. Петров се срещна днес с представители на лекарите и зъболекарите, за да изслуша оплакванията им и да предложи варианти за решение.

Желанието системата на здравеопазването да се успокои е общо, заяви председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Той обеща, че ако това се случи, новият министър няма да се сблъсква с лекарски протести и отбеляза, че организацията и министърът мислят в една посока.

Управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков също показа, че е склонен към диалогичност: Нямаме някакви съществени различия по отношение на бъдещите ни действия.

По информация на "Дарик" лекарите толкова харесали новия министър, че решили да не протестират, а  фармацевтите изразили надежда той да се задържи на поста за по-дълго. 

На срещата са били обсъдени спешни мерки, които да се предприемат, например за възможностите за специализации на млади лекари по европейски програми, както и да се върне старата методика на финансиране на болниците, вместо да се правят още промени по новата. 

Председателят на зъболекарския съюз д-р Борислав Миланов обяснил на Петров, че ако се увеличат пациентите за зъболечение по касата само с 15%, ще се появят сериозни проблеми със заложения бюджет. В момента парите стигат за около 40% от здравноосигурените - колкото са и хората, които изобщо посещават стоматологични кабинети с направления годишно. 

От Българския фармацевтичен съюз представили на Петров списък с 14 задачи за решаване, стана ясно след срещата. Председателят на съюза д-р Мирослав Ненчев заявил, че фармацевтите ще бъдат доволни дори, ако само две или три точки от списъка бъдат изпълнени, тай като при предишния министър не е имало нито едно решение. 

По някои от въпросите на фармацевтите сутринта в интервю за Би Ти Ви проф. Петров заяви, че до края на месеца трябва да се уточни какъв ще е съставът на комисията по лекарствата, която ще е постоянно действащ орган. Целта му ще е да улесни издаването на разрешения за лекарства, да се ускори реимбурсирането от НЗОК, както и да се направят промени в цените спрямо референтните страни. 

Петров коментира още, че си поставя за задача да ускори работата по диагностично-свързаните групи. "Те не са панацеята, но са част от нуждата от реформа. Тя е много сериозен проблем и изисква много сериозна подкрепа, време и финансов ресурс", каза Петров и прогнозира, че процесът ще продължи поне още седем или осем години. 

Националната здравна карта според Петров може да реши въпроса къде по региони как да се предлагат здравни услуги.

Петров се обърна към хората, които се самозапалват с молба да бъдат разумни и да проявят разбиране, защото настоящите проблеми са свързани с пари и се играе в бюджетни рамки, от които няма мърдане.

Преди срещата със съсловните организации Петров се срещна и с шефа на здравната каса Пламен Цеков. Той обяви намеренията си за такава среща още вчера при приемането на поста от Десислава Атанасова, а в сутрешното предаване на Би Ти Ви днес коментира, че очаква разговорът да е тежък и фокусиран основно върху проблема с бюджетите на болниците.

Следващата стъпка по думите му е да се проведе разширена дискусия за тези проблеми и да се вземе решение как да се преодолеят, за да не се сепарира всеки в неговата част.

На срещата с Цеков, здравният министър от служебния кабинет е предложил да се подобри контрола върху реално извършените медицински дейности в интензивните отделения, което ще доведе до тяхното по-адекватно и справедливо заплащане, съобщиха от пресцентъра на министерството.

Д-р Цеков, от своя страна, уверил министъра, че според анализите, направени от НЗОК, заложените в бюджета 40 млн. лева и възможността за 15% преразход ще бъдат достатъчни за интензивните грижи до края на годината. С тези средства се гарантира нивото на заплащане от миналата година, когато за интензивните грижи се плащаше от МЗ, се пояснява в съобщението.

На въпроса за възможностите на НЗОК да финансира реално извършената дейност от болничните лечебни заведения, както и за механизма за заплащане на осигуряваните медицински изделия, Цеков заявил, че тази година за първото тримесечие са отпуснати с 60 млн. лева повече за болници, отколкото за същия период през 2012 г. Общия размер на средствата, разчетени до края на март е 387 млн. лв. Електронният регистър на медицинските изделия, който стартира в началото на 2013 г. пък ще дадена яснота за фирмите-вносители на такива изделия и по-лесно ще се следи за качеството и произхода им.