Първият латиноамериканец, първият йезуит, първият Франциск.

Архиепископ на Буенос Айрес от 1998г. и кардинал от 2001г., но живеещ скромно в апартамент и ползващ градския транспорт вместо полагащите му се луксозна резиденция и служебен автомобил с шофьор. Когато пътува дълги часове през Атлантика със самолет към Ватикана, той седи в икономична, а не в бизнес класа.

Защитник на бедните, но направил кариера в църквата по време на диктатурата от 1976-1983г., когато близо 30 000 аржентинци с леви убеждения бяха отвлечени и избити.

Това е 76-годишният Хорхе Марио Берголио - новият папа, избран от конклава в сряда вечерта на четвъртото гласуване и приел името Франциск Първи.

Медиите го представят като консерватор, когато става дума за вярата, и социално ангажиран, когато трябва да се помага на бедните и слабите. Кардинал Берголио е известен като умел във воденето на преговори и готов да се изправи срещу мощни интереси.

Биографите му го представят като роден в семейство от средната класа последовател на скромния, почти монашески начин на живот и избягващ медиите.

Хорхе Берголио е роден в 7-членно семейство, баща му е бил служител в железниците, а майка му - домакиня. В произхода му има нещо доста важно - баща му е италианец, което го прави идеален като преходна фигура за скъсване с вековната традиция на европейски и най-вече италиански, папи. Италия е смятана за втората (след с Испания) най-важна европейска държава за историята на Аржентина - дори казват, че Аржентина е колонията в Новия свят, която Италия никога не е имала.

Освен това в Буенос Айрес се говори испански с мелодичност, много близка до тази на италианския език. Тази културна близост сигурно е помогнала на Берголио да се сближи с мнозина от десетките кардинали италианци, доминиращи Римската Курия.

Берголио става свещеник на 32 години - почти десетилетие, след като изгубва единия си бял дроб заради заболяване и след като напуска обучението по химия. Макар да започва късно кариерата си, само след 4 години оглавява местната йезуитска общност, като остава начело между 1973 и 1979г. После заема няколко поста като учен теолог и специализира в Германия. През 1992г. е назначен за епископ, а през 1998г. - за архиепископ на Буенос Айрес. След като става кардинал през 2001г., братята му епископи го избират в два последователни мандата (2005-2011) да ръководи Конференцията на епископите на Аржентина.

Този успех съвпада и с времената на военната хунта, избила десетки хиляди аржентинци с леви разбирания, което оставя доста въпросителни да висят над миналото на новия папа. Най-известният епизод, свързан с Берголио, е отвличането на двама йезуити, които военните затварят заради работата им в бедните квартали. Според журналиста Хорацио Вербицки Берголио оттегля защитата на йезуитския орден от двамата братя, след като те отказват да спрат посещенията си при бедните. Именно този ход позволява на военните да ги заловят.

Книгата на Вербицки "Мълчанието" се позовава на изявленията на Орландо Йорио - един от отвлечените йезуити, които прекарват 5 месеца в плен. (Йорио почина през 2000г. от естествена смърт.) "Историята го осъжда. Миналото му го разкрива като противопоставящ се на каквъвто и да е нов подход в църквата и най-вече във времената на диктатурата. Той е бил много близък с военните", казва Фортунато Малимачи, бивш декан на факултета по обществени науки в Университета на Буенос Айрес.

Защитниците на Берголио казват, че няма твърди доказателства зад подобни твърдения и че, напротив, като свещеник той е помогнал на много дисиденти да избягат.

В редките си публични изяви като архиепископ и кардинал, Берголио не си пестеше острите думи срещу политиците и аржентинското общество. Сложни бяха и отношенията му с президента Кристина Фернандес и предшественика й - покойният й съпруг Нестор Кирхнер.

През 2010г. той атакува властите заради подкрепата им за хомосексуалните бракове. "Да не бъдем наивни. Това не е обикновена политическа битка, това е опит да се разруши Божият план", написа той няколко дни преди законът да бъде одобрен в парламента.

Новият папа е близък с консервативното италианско религиозно движение Comunione e Liberazione (Причастие и освобождение), подкрепящо папите Йан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ като средство за завръщане на вярата сред младежите. Кардиналът на Милано Анджело Скола, за когот осе смяташе преди конклава, че има широка подкрепа да стане папа, също бе близък до това движение, но напоследък се дистанцира, след като то се сближи много с партията на Силвио Берлускони и се замеси в политически скандали в Италия.

Тази му подкрепа бе обратното на отношението към движението на друг йезуит - бившият архиепископ на Милано кардинал Карло Мария Мартини. Според него църквата "изостава с 200 години от времето си". Франциск І най-вероятно ще продължи тази консервативна линия, смятаща, че най-добрият начин да се противостои на светската вълна е да не се отстъпва по никакъв от ключовите въпроси и да не се правят никакви компромиси.

Един от най-любопитните моменти около новия папа е че той е йезуит. Инасио Лойола основава Обществото на Исус през ХVІ век, за да служи на папата в Контрареформацията, а с годините тази структура се превръща в един от най-мощните ордени на католическата църква. Членове на ордена твърдят, че Лойола бил против йезуити да започват кариера в църквата и да стават епископи, защото не искал те да бъдат свързвани с престижа, властта и богатството им. Основната им мисия била да бъдат проповедници и свещеници, твърдял той.

Днес сред 1.2 милиарда католици по света йезуитите са по-малко от 20 000 (към 2007г.), а в Южна Америка са под 8% от вярващите. Затова за мнозина изглежда невероятно, че йезуит стигна върха на църковната йерархия.

В същото време кардинал Берголио прие името на Свети Франциск от Асизи - син на богати търговци, от край на ХІІ и началото на ХІІІ век, отказал се от всичко светско в името на бедния и скромен живот в търсене на истинския път към Исус Христос. Групата ордени, оформили се от основания от Св. Франциск Орден на миноритите, е с най-многобройно членство и пряк съперник на йезуитите в църквата. Но за аржентинския кардинал името Франциск І е още един мост към Италия, защото Св. Франциск е покровител на тази страна.

За кардинал Берголио издигането на върха не би трябвало да е изненада - много неофициални данни сочат, че през 2005г. той бе основният конкурент на консервативния Йозеф Ратцингер в конклава за избор на наследник на Йоан-Павел ІІ. Подкрепяха го кардиналите с по-умерени възгледи, търсещи алтернатива на германеца, дългогодишен отговарящ за доктрината на вярата.

Още тогава аржентинецът направи това, което почти сигурно се е повторило през 2013г. - успешно убеждаване и лобиране сред кардиналите преди те да с есъберат за конклава. сред първите коментари в четвъртък се казваше, че относително бързото избиране на папа - на втория ден от конклава и след четвъртото гласуване - показва, че истинската работа е била свършена по срещите от "генералната конгрегация" в дните преди това от Берголио, говорещ свободно испански, италиански и немски.

Така през 2005г. веднага се заговори, че Бенедикт ХVІ ще бъде "последният европейски папа" и че Латинска Америка има много добри шансове за следващия вот. Малко по-късно някой от конклава проговори пред италианското списание "Лимес" и описа как на първия тур Ратцингер е получил 47 гласа, а Берголио - 10, но на третия вече германецът е добавил 25, докато аржентинецът е събрал още 30. Накрая Ратцингер спечели с 84 срещу 26 гласа.

Засега той печели масово симпатиите с човешкото "Добър вечер" - първите му думи към събралите се на площада възторжени десетки хиляди, и заключителното "Молете се за мен".

Нюйорският кардинал Тимъти Долан разказа след това, че папата отишъл на вечерята с автобуса, превозващ кардиналите, а по време на наздравиците в негова чест казал: "Тази нощ ще спя добре и нещо ми казва, че и вие ще спите спокойно". И добавил: "Бог да ви прости!".

На следващата сутрин Франциск І се появи в хотела Domus Internationalis Paulus VI, където бе отседнал за конклава, и настоя да си плати сметката, макар че потелът е собственост на Ватикана . защото лидерите трябва да дават добър пример.

Когато обаче отмине периодът на очарованието от избора на нов папа, проблемите и въпросите ще са си все още там. Що се отнася до бъдещето, специалистът по Ватикана Алберто Марони казва: "Църквата можа да научи гръцки, когато членовете й говореха арамейски, както и да проговори келтски, докато говореше латински, а сега е време да научи китайски."