Тайната страст на диктаторите и други исторически фигури от световната политика очевидно е рисуването. Това потвърдиха и изложените наскоро пейзажи на последния испански диктатор. Живописта е била скритата слабост на Франко, съобщи АФП. Това, изглежда, е най-дълго пазената тайна, въпреки факта, че в испанската столица Мадрид съществува музей на Франко, който се финансира от правителството и съдържа подробна информация за личността му.

Близо 30 години след смъртта на генералисимус Франциско Франко, известен като Ел Каудийо (Водачът), светът научи, че той е разнообразявал ежедневието си на военен в Мароко с рисуване. Три негови картини са предоставени на търг от севилската аукционна къща AIG. Всяка от тях е оценена на 9000 британски лири.

Дъщерята на Франко Кармен Поло де Франко е предоставила на аукционната къща AIG в Севиля три пейзажа, рисувани от известния й баща. Едната от творбите изобразява човек край езеро, друга - малка църква, а третата - седящи пред къща мароканци в традиционни носии.

Произведенията веднага предизвикаха спор в артистичните среди. Директорът на аукционната къща Рамин Гарча заяви, че платната на Франко показват традиционната атмосфера на Мароко от началото на ХХ в. Докато според културния критик на “Ел Мундо” Рикардо Барнатан работите не блестят с нищо оригинално и показват, че са дело на аматьор.

Увлечението на Франко по живописта е доста странно на фона на репресиите срещу художниците от ранга на Пикасо и Дали, принудени от режима му да живеят в изгнание. Всеизвестен е фактът, че бившият диктатор е бил голям почитател на филмовото изкуство. През 1942 г. той издава романа “Гонката” под псевдонима Хайме де Андраде.

По-късно творбата става сценарий на едноименния филм. Романът разглежда основните въпроси в испанското общество в първите 30 години на ХХ век. По-късно той издава “Африкански дневник”, който с други 12 статии за специализирани военни списания описва основните етапи от военната кампания на Испания в Северна Африка.

Роденият в Австрия Адолф Хитлер е имал амбиции да стане художник още като ученик. По време на Първата световна война бъдещият създател на Третия райх разнообразява мрачното си битие на ефрейтор с рисуване. Преди година на бял свят излязоха наяве 21 акварела и скици на диктатора. Творбите бяха съхранявани на дъното на куфар в таванско помещение в Белгия, в близост до границата с Франция.

Произведенията са били създадени в периода 1916 - 1918 г., по време на Първата Световна война, когато Хитлер е едва ефрейтор. Експертите отбелязват, че акварелите, изобразяващи най-вече пейзажи, представят бъдещия фюрер като наивен млад художник. Двайсетгодишен, след края на Първата световна война той се премества във Виена с надеждата да бъде приет в Академията по изкуствата. Не го приемат.

Според експертите рисунките и скиците му нямат артистична стойност, а основните аукционни къщи не ги предлагат заради ужасната слава на автора им. В края на 2005 г. оригинални акварели на Адолф Хитлер бяха предложени за няколко хиляди евро в австрийската секция на сайта eBay. Картина, озаглавена "Мюнхен", подписана от фюрера и описана като "рядкост" от продавача й, се предлагаше за начална цена от 2100 евро.

Преди години Върховният съд на САЩ постанови, че американската армия има право да задържи 4 акварела, нарисувани от Адолф Хитлер, въпреки делото, заведено от германско семейство.

Американските войници открили акварелите в германски замък през 1945 г., където били съхранявани от вече покойния фотограф Хайнрих Хофман. От 20 години неговите наследници водят съдебни битки, за да си върнат акварелите. Но Върховният съд на САЩ потвърди решението на по-долната съдебна инстанция и отсъди, че картините са законно притежание на САЩ.

Четирите акварела са само част от всичките 3400 рисунки и картини, нарисувани от Хитлер в периода 1909 - 1945 г. Хитлер подарил на Хофман акварел за 50-ия му рожден ден през 1936 г. Другите 3 акварела Хофман купил през 30-те и в началото на 40-те години. Армията на САЩ взела картините, смятайки, че са собственост на германското правителство и ги изпратила в склад в град Александрия, щата Вирджиния, където се намират и до днес. Семейството на Хофман твърди, че покойният фотограф е жертва на грабеж. Вашингтон на свой ред настоява, че акварелите са американска собственост съгласно разпоредбите на договора, подписан от САЩ и Германия след края на Втората световна война.

Петнадесет минутен излет извън столицата на о-в Мадейра Фуншал ще ви доведе до Пико да Барселос. Едно от любимите места на Уинстън Чърчил, където той се оттегля, след като губи парламентарните избори.

Тук дори суровите натури намират вдъхновение и стават подвластни на покоя. Зими наред Уинстън Чърчил отсяда в прочутия хотел Reid's Palace във Фуншал и димейки с пурата си, рисува нежни акварели. Основна тема са преливащите цветове между лозята и залива. Преди година в центъра на Лондон се откри първият музей, изцяло посветен на бившия британски премиер Уинстън Чърчил. Експозицията включва 150 предмета на Чърчил, 200 факсимилета, 1500 сканирани документа и около 1000 снимки. Един от уникатите е училищна ведомост, от която се вижда, че 9-годишният Уинстън е бил "много слаб" по география, "не много добър" по френски и като цяло трудно дете.

Престолонаследникът принц Чарлз също е известен със своята страст към бялото платно. Злите езици на Острова говорят, че прехласването му по Камила се дължи и на нейната страст към рисуването. За да отбележи края на хилядолетието, Чарлс собственоръчно направи финалния бод на най-дългия гоблен в света.

След завършването си гобленът е поставен в херметически затворени стъклени витрини, за да бъде предпазен от влиянието на влагата, топлината и насекомите. Осемдесетметровото платно е изложено в музея на Британската империя в Бристол. Бродираната творба е посветена на опитите на британците да колонизират Америка и Бермудите в периода между 1583 и 1684 г. Гобленът е съставен от 24 части, всяка от които е дълга над 3 м и широка над метър. Общо избродираните бодовете наброяват 36 млн.

Първият бод е направен в началото на 70-те години от тогавашния американски посланик на Острова Кингман Брестър. Авторът на творбата Том Мур събира доброволци, за да му помагат. За да завършат огромното платно, над 300 майстори работят усилено в 9 центъра в Дорсет и Девън в продължение на 30 години. В ушиването на гоблена са помагали и членове на английското кралско семейство - кралицата майка, кралица Елизабет, принц Филип, принцеса Ана.

Въпреки че е доста далече от изкуството, Сталин винаги е афиширал близостта си с творците на бившия СССР. Историята си прави шеги с тази негова слабост.

Роденият в Баския, Испания гуру на модата Пако Рабан израства във Франция, където майка му бяга, за да се спаси от репресиите на военната диктатура в родината. На 16 години той пътува за Москва, където се среща с тогавашния лидер на СССР Йосиф Висарионович Сталин. Творецът, чиито модели от метал, пластмаса и хартия са изложени в музеи на съвременното изкуство, си спомня, че комунистическият диктатор му е направил силно впечатление и имал "магнетично излъчване".

На 11 февруари 1990 г. след 27 години, прекарани в затвора, Нелсън Мандела излиза на свобода. Освен с началото на края на апартейда в ЮАР светът разбира и за картините, които той е рисувал, докато е бил в затвора.

Критиците са почти единодушни, че диктаторите няма особен талант. Интересът към техни творби е породен както от човешката да суета да притежаваш подобна творба, така и от исторически интерес да се разбере по-добре механизма как обикновеният човек се обсебва от манията за величие и власт.