- Това е доста просто казано. Преди повече от 20 години бях "климатичен скептик", защото мислех, че цялата история за промените в климата се базира на компютърни модели. Двайсет години по-рано знаех, че компютърните модели не бяха толкова точни, тъй като информацията, която се поставяше в тях, бе непълна. 

Тогава все още нямах и тази представа в главата си, че е възможно хората да променят основния повърхностен физически слой на планетата. Много хора все още имат този концептуален проблем днес. Науката днес има нова задача да разбере и да обяви достатъчно гласно: "Да, всъщност хората могат и променят основния повърхностен физически слой на планетата."

Както и да е, говорим за времето преди 20 години. Преди около 15 или 16 години отделих време да изследвам информацията, която бе налична за климатичните промени. Тогава разбрах, че има огромно количество емпирични и физични доказателства за климатичните промени. Такива се съхраняват в ледените пластове от античната ера в Грeнландия и Аляска.

Това за мен бе физическа история, която можеш да докоснеш, и бе истинска. Не ставаше въпрос за компютърни графики. Така между 1996 и 1998 г. осъзнах, че климатичните промени са съвсем реални и това бе тема, по която исках да направя нещо повече.

- Беше много драматично. Говоря от името на целия екип, тъй като не съм само аз. Бяхме смирени и шокирани от необикновените неща, на които изведнъж станахме свидетели тогава. Усещахме много силно, че се намираме в центъра на истинска история. Това се случваше или докато гледаме как някои от нещата протичат пред очите ни, или след като сваляхме материала от камерите.

Те бяха нашите малки роботизирани очи, поставени навън, за да вършат работа за нас, и ставаха свидетели на това как историята се разгръща пред тях. Те виждаха как земният пейзаж се променя. Станахме свидетели на неща, които човешките очи обикновено не виждат. Земният пейзаж, запечатан в паметта на тези камери, вероятно ще е и последният спомен, който човешката цивилизация някога ще има за някои от тези места. Много от нещата, които заснехме, вече ги няма. Не съществуват и вероятно няма да се появят отново за много, много дълго време, ако въобще някога се появят.

Така че усещахме в голяма степен отговорност пред историята, а и определено вълнение, че се намираме в центъра на историята, макар това да не е щастлива история. Не ставаше въпрос дали е щастлива или не. Просто бяхме насред случването на историята.

Ако сте фотограф, имате апарат и изведнъж някой ви пусне с парашут на брега на Нормандия във Франция в онзи ден през 1944 г., то тогава се озовавате в центъра на история. Е, сега ние бяхме в центъра на друга история - също толкова драматична и важна като онази в Нормандия.

- В началото обмисляхме проектът да бъде 3-годишен. След като те минаха, решихме да ги направим пет и така след още година и половина разбрахме, че няма да можем да спрем никога. Така че в момента тече шестата година от началото на проекта и няма признаци, че някога ще го спрем. Вече имаме широка база от поддръжници, които смятат, както и ние, че това е важно нещо, което трябва да продължи. По този начин поддържаме записването и съхраняването на историческа промяна.

Имаме 28 камери, които снимат какво се случва на терен в момента. Имаме още няколко апарата, които ще започнат работа в Антарктида след няколко седмици. През януари те ще се увеличат, а след това ще имаме още десет в Патагония. Продължаваме да работим с това, което имаме, и дори се разрастваме.

- Винаги има въпросителен знак, когато гледате към бъдещето и какво правите с всички тези неща. Като цяло обаче смятам, че ще има продължение на филма. Ще има Chasing Ice 2 и той няма да е само за леда, но и за някои други теми. 

Определено има и голям научен интерес към това проучване, така че доста учени също се интересуват от този материал.

- Много е трудно да следиш какви са реакциите на хората, след като си тръгнат от киносалона. Когато излязат на тротоара, не знаеш какво правят. Знаеш само какво ти казват.

Пращат ни много имейли. Тези хора са наистина изумени от видяното. Казват: "Боже мой, това наистина е "мястото на престъплението". Това е нещото, което показва климатичните промени в действие. Много хора в публиката споделят, че не са били много сигурни за промените, а други дори не са знаели, че такива има. След като гледат филма, са напълно променени от видяното и искат да направят нещо за това. Такива реакции срещаме през цялото време.

Миналата седмица имахме прожекция в музея на Флорида, на която присъстваха 350 души. Всички те бяха консервативни, много консервативни републиканци - хора, които не са склонни да мислят много за този проблем. След прожекцията всички те ни благодариха за това, което правим. Казаха ни да продължим да разпространяваме истината в света. 

- В България, тук в Колорадо или където и да било другаде в света хората живеят далеч от ледници. Но хората продължават да живеят насред променящ се климат. Където и да отидеш, хората говорят за това, че времето вече не е това, което беше. Климатът не е като преди. 

Онова, което можем да направим чрез тези снимки, е да гледаме на леда като триизмерна проява на климатичните промени. В кадрите промените са конкретни и видими по начин, по който не са на много други места.

Например в САЩ имаме огромна промяна в климатичните модели. Времето е много по-стихийно и то много по-често - бури, наводнения, пожари, суша. Всичко това е свързано с климатичните промени, но тук говорим за честота. Тези неща изглеждат много по-статистически. Трябва да имаш информация за броя на дивите пожари и наводнения. Не можеш да кажеш, че отделен пожар е причинен от климатичните промени. Той е сбор от много други неща. Но това са реалните прояви на климатичните промени в задния двор на хората - неща, които те виждат, но не могат да осъзнаят по този начин. 

Не мога да говоря за България, тъй като не знам какво точно се случва с времето там, но предполагам, че е почти същото. Промените са навсякъде. 

-  Да, имам две дъщери - Симон на 24 години и Емили на 11 години. Те и съпругата ми много се вълнуват от филма и цялото проучване на леда. По-голямата ми дъщеря в момента следва магистратура за начините, по които човечеството възприема риска и как се справя с него. Тя изучава и как да комуникира ефективно рисковете с обществото независимо дали е от името на правителствена организация или корпорация. Тя учи рискова комуникация, а това по някакъв начин е основното, което аз правя и тя определено бе вдъхновено от него.

- Трябва да се избягват обобщения по тази тема, защото зависи от това за какъв лед говорим и за кое място. Ще има лед на някои места в света още много дълго време. Гренландия и Антарктида ще продължават да имат много лед за дълго време, но той ще намалее в някои части. Най-важните сред тях са европейските Алпи, Аляска, западните американски щати, Хималаите, екваториална Африка. Ледът на тези места намалява с високи темпове и в много от тях тече процес на обезледяване. Те ще загубят голяма част от леда си в следващите десетилетия. 

Тук в САЩ имаме национален парк на име "Национален ледников парк", на север в щата Монтана, точно до границата с Канада. Ако тенденциите от последните десетилетия продължават, този парк няма да има лед след около 30 години. Ще трябва да му сменим името. Няма да можем да го наричаме "Национален ледников парк", ако всички ледници в него изчезнат. 

- Това е голям проблем. Можем да говорим за това от днес до утре и няма да ни стигне времето, за да обсъдим всичко, което можем да направим и променим. Преди всичко обаче хората се нуждаят от правилната представа за този проблем. Това, което ние се опитваме да правим, е да променим представата. Да помогнем на хората да разберат, че това се случва наистина.

Ако се замислите, нямаме проблем и не ни липсват знания за това какво да правим с технологиите. Нямаме проблем и знаем какво да правим с икономиката. Има някои проблеми за това как да се промени политиката по този проблем, но дори политическите решения малко или много са вече измислени.

Основният ни проблем е с представата. Има прекалено много хора, които вярват или имат мнение, формирано от пропагандата на петролните компании, че това не се случва. Те го отричат.

Първата стъпка е истината. Тази история трябва да стигне до главите на хората, за да могат след това те сами да променят собственото си поведение и да осъзнаят нуждата да се погрижат за това по свой собствен начин. 

- Това, което знаем, е, че четири или пет копия от филма са стигнали до Западното крило на Белия дом. Не знаем какво точно е направил президентът с тях, но положихме доста усилия да вкараме филма по различни канали в Белия дом. От информация на някои лични източници имаме основание да смятаме, че президентът Барак Обама го е гледал, но няма как да сме сигурни.

Нещо важно, което смятам, че трябва да се случи с филма, е всеки член на който и да е от сенатите или парламентите в Европа да го гледа. Това са хората, които са необходими.

Индивидуалните национални лидери обикновено имат доста ограничена способност да създават големи промени. Това трябва да стане в законодателните органи - това са местата, където петролните компании и техните пари все още имат власт. Затова тези хора трябва също да гледат филма, защото много често те гласуват срещу собствения си финансов интерес. Това е друга тема, но е част от решението.