С отказа на парламента в Никозия да подкрепи договорената миналата събота схема за подпомагане на кипърската банкова система, дълговата криза на най-малката икономика в еврозоната навлезе в нова и опасна фаза. 

Ако Кипър не намери бързо 5.8 млрд. евро, няма да получи обещаните 10 млрд. евро от партньорите си, ЕЦБ ще спре да крепи практически изпадналите в несъстоятелност банки на острова и те ще рухнат в момента, в който отворят врати и вложителите им масово поискат парите си. В този случай на Никозия не й остава друго, освен да напусне еврозоната и да започне да печата отново старата си валута - кипърски паунд.

Има ли варианти за излизане от тази спирала? Според издания като Financial Times, Wall Street Journal и според агенция Bloomberg те едва ли са повече от четири.

Според западни анализатори това е много лоша идея, а според руски медии е безсмислено Москва да спасява с пари на данъкоплатците банки, в които корумпирани чиновници и организираната престъпност изнасят пари от руската икономика. 

Реалността е, че въпреки традиционно проруската позиция на властите в Кипър Москва не бърза да им помага, а и те са оставени сами да преговарят от много неизгодна позиция. Кипърците искат нов кредит от 5 млрд. евро и удължаване на срока за погасяване и при по-ниска лихва на вече отпуснатия заем от 2.5 млрд. евро. Но руските финансисти осъзнават, че още един кредит ще доведе задлъжнялостта на Кипър до нива, на които тя няма да може да бъде обслужвана. В такъв случай ще се оттегли и МВФ, който не може да дава кредити, които няма как да му бъдат върнати.

В такава ситуация островът ще трябва да продава активи. Тук има два варианта. 

Не е ясно също дали изобщо руската страна иска да купува банка от финансов сектор, към който доверието е практически на нулата, а банките зависят от милостта на ЕЦБ, която много бързо може "да затвори кранчето".

Коментарите, че Русия би поела риск, за да получи достъп до военноморска база на Кипър, която да замени единствената й в света подобна база в Сирия, са от сферата на спекулациите със стратегически и геополитически ходове. Турско вето държи от десетилетия страната извън НАТО, а против руски военен обект със сигурност ще са Великобритания, която вече има две бази на острова, САЩ и Израел.

Европа ще засили натиска над президента Никос Анастасиадис, за да го убеди да се върне към идеята да освободи от еднократен данък по-малките вложители с гарантирани до 100 000 евро депозити (макар че става дума за фискална мярка, а не за рухнала банка, поради което е спорно дали трябва да действа схемата за защита на влоговете) и да бъдат натоварени с по-голям данък влоговете над този праг. Иначе казано, вместо да се взимат 6.75% от тези до 100 000 и 9.9% за тези над 100 000 евро, идеята е да се вземат само 15.28% от всички над 100 000 евро. По данни от януари 2013 г. групата на големите депозити е 53% от всички влогове в Кипър.

В този сценарий се смята, че ще пострадат преди всичко руските вложители, но има знаци, че най-едрите от тях вече са изнесли средствата си преди седмици. Това означава, че Кипър може да действа по-смело. Европейците са изненадани от това, че вместо да защитят своите граждани, управляващите в Кипър са тръгнали да защитават чужденците. Обяснението е, че самите кипърци печелят от руснаци, британци и други граждани, и то не само от посредническите услуги, които им предлагат.

Според Ерик Нилсен от UniCredit кипърските вложители са получавали по-високи доходи от лихвите по депозити в сравнение с другите страни от еврозоната. "Кипърец (или чужденец), депозирал 100 000 евро през 2008 г., би получил досега сума с 15 000 евро по-голяма от тази, която биха му дали банките в Италия или Испания, и с 23 000 повече, отколкото в Германия.

Дори само този факт е достатъчен да накара партньорите в еврозоната да откажат да натоварят данъкоплатците си с нови разходи за спасяване на подобен финансов модел на Кипър, който се срутва въпреки привлечените десетки милиарди евро, надхвърлили 8 пъти БВП на страната. Освен това кипърските банки рухнаха, защото бяха вложили значителна част от средствата си в Гърция и при преструктурирането на гръцкия дълг ги изгубиха. Но за много специалисти в чужбина сега спасяването на кипърските банки изглежда просто като спасяване на гръцки банки.

Според Reuters в ЕЦБ са преценили, че могат да оставят Кипър да напусне еврозоната и че разполагат със средства и механизми да не допуснат разширяване на кризата от малката страна и в други държави с евро.

Анастасиадис ще се опитва да защитава статута на международен финансов център с облагите на офшорна зона, около който е изградена цялата икономика. За да направи някакви отстъпки, той се нуждае и от одобрение в парламента, където бушуват патриотични страсти, но не се предлага някаква алтернатива.

Възможно е Анастасиадис да разчита европейските кредитори да отстъпят пред перспективата Кипър да напусне еврозоната и да инжектират кипърските банки с ликвидност. Но балансирането на границата на конфронтацията с ЕС изглежда като много зле направена сметка. В момента Кипър няма много приятели. Дори страни, които не са доволни от варианта с облагането на депозитите (например Франция), настояват да се свие финансовия сектор и той да се избави от средства със съмнителен произход.

Кипър щеше да има някакъв шанс, ако вече действаше Европейският фонд за стабилност (ESM). С този механизъм можеше пряко да се финансират закъсали банки и помощта нямаше да придобие вида на държавен дълг. Но този механизъм ще заработи най-вероятно през 2014 г., а Кипър не може да оцелее дотогава. Освен това и в този вариант ще е необходим външен надзор и мащабно реформиране на банковия сектор на Кипър.

Банките в Кипър ще останат затворени до следващия вторник (26 март), което дава още няколко дни за търсене на изход. Към този момент банковата ваканция вече ще продължава 10 дни, а никоя държава не може безкрайно да оцелява в банкова ваканция. На 28 март е следващото заседание на ЕЦБ за отпускане на спешна помощ за банките и още на него те може да бъдат оставени "на сухо".

Междувременно парламентът в Никозия ще обсъжда в четвъртък въвеждане на две нови мерки за поддържане на някакъв ред при рухване на банковата система - налагане на лимити върху размера на средства, които могат да се теглят и изнасят от страната, и схема за ликвидирането на изпаднали в несъстоятелност банки.

Един от "пожарните" варианти е национализиране на пенсионните фондове, предприятията с държавно участие, възлизащи на 3-4 млрд. евро, и обръщането им в държавни дългови облигации. Но този вариант попада в споменатия капан - увеличава се задлъжнялостта на държавата, което е неприемливо за външните партньори.

Друг елемент е ликвидирането на двете най-големи банки -  Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, прехвърлянето на "лошите" им активи в отделна банка и сливането им в нова здрава и по-малка институция. Спекулира се, че тя може да бъде предложена на руската ВТБ банка, но от Москва казват, че не се интересуват.

Много е вероятно руснаците да играят на изчакване - да видят първо колко пари ще дадат европейците и ако те не достигат, чак тогава да се намесят. Този момент изглежда не е близо - днес в Москва пристига делегация на Европейската комисия начело с председателя Жозе Мануел Барозу, но от нея отсъства еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен. Говорител на Рен каза, че кипърският проблем не е в дневния ред, но може да бъде обсъден, ако руснаците повдигнат въпроса.

Ако за по-малко от седмица не се намери решение, когато банките в Кипър отворят, те може да започнат да раздават на клиентите си белязани евро, които няма да могат да се ползват извън страната. А следващия път вложителите в евро ще започнат да получават кипърски лири.