Кипър постигна спасителна сделка (обновена)
Финансовите министри от eврозоната одобриха нова спасителна сделка за Кипър. Страната я е съгласувала тази нощ с лидерите на европейските институции и международните кредитори, съобщиха световните агенции.
Съгласно нея ще бъде ликвидирана силно задлъжнялата втора по големина банка в страната Popular Bank of Cyprus (известна още като Laiki) и собствениците на депозити над 100 000 евро, включително чужденците, ще се разделят със значителна част от тях, за да платят дълговете й, както и да укрепят най-голямата банка Bank of Cyprus.
Срещу това страната получава помощ от 10 млррд. евро.
Споразумението е между президента Никос Анастасиадис и ръководителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ. То веднага бе одобрено от изчакващите финансови министри на еврозоната.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че преструктурирането няма нужда от одобрение от парламента в Никозия, защото съответното законодателство вече бе прието от депутатите. Сделката "ще доведе до фундаментални промени" в кипърския банков сектор и ще намали размера му до средното за ЕС равнище. Това означава свиването на банковия сектор наполовина от сегашните 7-8% от БВП до 3.5% от БВП със съответната загуба на хиляди работни места.
"Уолстрийт джърнъл" разяснява, че цената, която ще плати Кипър, е доста тежка. В следващите седмици, а може би и месеци, най-вероятно ще има строг контрол над движението на капитали към и от страната. Гражданите й и регистрираните в Кипър компании практически ще бъдат почти откъснати от финансовата система на еврозоната. Банковият сектор, създаващ половината от БВП, ще се свие наполовина и не е изключено това да означава, че се слага край на статута на Кипър като убежище на пари, офшорна зона с много ниски данъци и финансов център.
Кипърската икономика може да се свие с 10% в следващите години, смятат политици и икономисти. Прогнозата за тази година бе за рецесия от 3.5%, но сега Гейбриъл Стърн от консултантската фирма Exotix казва пред "Уолстрийт джърнъл", че спадът през 2013г. вероятно ще е 10%, а с още 8% ще се свие икономиката през 2014г. "Смятаме, че подобно на Гърция ще наблюдаваме рухване с 23% от БВП, а може би и повече между пика преди кризата и някакво стабилно дъно", допълва Стърн.
"Близкото бъдеще за страната и народът й ще бъдат много трудни", каза още преди сделката еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен.
Президенътт на Кипър Никос Анастасиадис заяви, че е много доволен от споразумението, постигнато в Брюксел. "Доволен съм, че ще имаме програма и тя ще е в интерес на кипърския народ и на Европейския съюз като цяло", посочи той.
Ултиматумът на Европейската централна банка е изпълнен и тя ще продължи да обезпечава ликвидността на кипърските банки. В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено раздутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.
Председателят на Еврогрупата уточни, че тя вече не изисква от Кипър да събере 5,8 милиарда евро собствени средства и че точният размер на националния пакет за подпомагане на банковата система предстои да се пресметне. "Забравете за това число, ние вече не го споменаваме. Приехме нов план, който има за цел да реши проблемите на двете най-големи банки на страната. Точният му обем предстои да се изчисли", каза Дейселблум.
В същото време той потвърди, че обемът на международната помощ за Кипър остава 10 милиарда долара и изрази увереност, че всички национални парламенти на страните от еврозоната, включително Холандия и Германия, ще одобрят отпускането на международната помощ при тези условия.
Властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата днес даде одобрението си за тези закони. Както отбеляза еврокомисарят Оли Рен, при екстрени ситуации и за ограничени периоди движението на капиталите може да бъде ограничавано.
Еврогрупата продължава да разчита, че Русия ще се съгласи да смекчи за Кипър условията по изплащането на кредита от 2.5 милиарда евро, отпуснат през 2011 г., каза на пресконференцията Йерун Дейселблум.
Параметрите на сделката:
1. Popular Bank of Cyprus (известна още като Laiki) ще бъде закрита, като цената за това ще платят акционерите, притежателите на нейни дългови облигации и собствениците на депозити над 100 000 евро. Това ще стане с решение на Централната банка на Кипър съгласно приетата в събота Рамка за ликвидиране на банки.
2. Laiki ще бъде разделена на "добра" и "лоша" банка. В "лошата" остават дълговете й и негарантираните депозити над 100 000 евро. От влоговете ще бъде удържана част, която засега не е известна и ще се уточнява днес от експерти, но неофициално се коментира, че този дял може да достигне 40%. Събраната по този начин сума ще се използва за покриване задълженията на Laiki.
3. Депозитите до 100 000 евро, ликвидни активи и кредити, които редовно се погасяват, ще бъдат прехвърлени в "добра" банка. Тя ще стане част от най-голямата Bank of Cyprus и с нея в ВоС ще се прехвърлят е 9 млрд. евро, които ЕЦБ отпускаше на Laiki, за да не фалира.
4. Управителният съвет на ЕЦБ ще предостави ликвидност на BoC в съответствие с действащите правила.
5. Bank of Cyprus ще бъде рекапитализирана със средства от притежателите на нейни акции и облигации. От депозитите над 100 000 евро също ще бъде удържана някаква част, срещу което притежателите им ще получат дял в банката.
6. Стабилизирането на ВоС ще стане така, че към края на програмата капиталовата й адекватност да достигне 9%.
7. Всички гарантирани депозити във всички банки на Кипър ще бъдат напълно защитени съгласно правилата, действащи в ЕС.
8. Парите от програмата (до 10 млрд. евро) няма да се използват за рекапитализирането на Laiki и Bank of Cyprus.
Дълбоката ресеция, към която се отправя Кипър, вероятно ще изисква още финансова помощ отвън, за да остане страната в еврозоната. Подобно на случващото се в цяла Южна Европа, и тук расте безработицата, закриват се фирми и бързо намаляват данъчните приходи.
Така за правителството става още по-трудно да поддържа макроикономическите параметри, които се изискват за страна от еврозоната. Не е ясно също дали при тази обстановка ще бъде постигната целта дългът на Кипър да не надвишава 100% от БВП към 2020г. - условието, при което МВФ се съгласи да участва в помощната програма.