Цветан Василев в атака: Президентът защитава бизнес интереси, а не нацията

Цветан Василев в атака: Президентът защитава бизнес интереси, а не нацията

Цветан Василев в атака: Президентът защитава бизнес интереси, а не нацията
http://derstandard.at
Банкерът Цветан Василев отправи безпрецедентни нападки срещу държавния глава Росен Плевнелиев, като го обвини, че не работи за народа, а обслужва интереси на кръгове, които искали да завземат властта. Под заглавие "Президентът представлява бизнес интереси" интервюто на Маркус Бернат е публикувано в неделя вечерта на сайта на австрийския вестник "Дер Щандарт". Изданието привлече неотдавна внимание с това, че в интервю за него президентът Росен Плевнелиев обяви, че съкращава с един ден срока за обявяване състава на служебното правителство, и посочи конкретно кога ще го представи.
Публикуваме интервюто със собственика на Корпоративна търговска банка, в което той вече лично повтаря и продължава атаките и срещу президента Росен Плевнелиев и срещу изданията на "Икономедиа" - "Капитал" и "Дневник", които през последните повече от три седмици вървяха непрекъснато през медиите, контролирани от него и бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, и чиито основни говорители бяха тв водещият в сутрешния блок на ТВ7 Николай Бареков и лидерът на РЗС Яне Янев.
Четете по-късно реакцията на "Икономедиа" и още по темата.
Известен български политолог описва сегашния период на политически преход в България като "мафия и олигарси", превзели властта. Той вероятно мисли и за вас?
- Нямам основание да нападам правителството. И то да тръгвам срещу служебно правителство, чиято работа е да успокои положението на улиците и да подготви нови избори. Нито пък имам интерес да организирам протести срещу правителството на бившия премиер Бойко Борисов. В крайна сметка бях обвиняван, че съм близък до правителството. 
Росен Плевнелиев, президентът, който назначи това служебно правителство, очевидно не може да ме търпи. Истината е следната - кръгове, които избраха този президент, имат интерес да вземат властта. Проблемът не е, че президентът има приятели. Проблемът е, че този президент е продукт на кръга около седмичника "Капитал", с който той в миналото е имал бизнес интереси, както и със системата от неправителствени организации, сред които Институтът "Отворено общество". Огнян Минчев - политологът, когото споменахте - но и други, които определят общественото мнение, които се крият зад фасадата на защитници на демократичното общество, а защитават тези интереси.
Но президентът е избран от българския народ?
- Благодарение на харизмата на Борисов. Сложете Плевнелиев на върха на някоя партия и ще видите резултата. Този президент защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията. Дори като казвам това, не бих предприел нищо срещу държавата или правителството. Не съм го правил и в миналото. Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести. Такива събития могат да помогнат на хора като Иво Прокопиев. (Български предприемач, който между другото е съсобственик на издателство "Икономедиа" - бел. на редакцията на Der Standard)
Смятан сте за един от хората с най-много власт в страната. Какво означава да имаш власт в България?
- Бизнесите, които имам, са разнообразни. Но има ли страна в света, където важните компании да не са важни и за политиката? Никога не съм участвал във формирането на правителство. Именно половината от предходното правителство, особено финансовата и икономическата част, както и тогавашният министър на инфраструктурата, са избрани от сегашните кръгове, които споменах по-горе.  
КТБ често e споменавана като банката на властта?
- КТБ беше опозорена пред Европейската комисия заради предполагаемото облагодетелстване от държавата. Комисията не намери доказателства, случаят е приключен. И все пак моите противници направиха всичко възможно да проточат разследването срещу държавата и срещу моята банка. Сега настояват пред президента и пред служебното правителство да продължат с атаките.
Изглежда, сте преследван от идеята за тези кръгове около издателството "Икономедиа"?
- Вижте, първото предложение за номинация за икономически министър на правителството "Борисов" през 2009 г. беше бившият управител на "Икономедиа" Бисер Боев. Неговата леля случайно е Кристалина Георгиева (допълнение: след публикуването на интервюто Бисер Боев се обади, за да опровергае твърдението, и заяви, че няма никакви роднински връзки с Георгиева - бел. ред.), еврокомисар, а състудентът му Симеон Дянков е бивш министър на финансите. Боев не стана министър, защото обществото реагира. Като негов заместител бе избран Трайчо Трайков, състудент на Дянков. Иронично - сега кръговете около "Капитал" и еврокомисар Кристалина Георгиева опитаха да се дистанцират от политиката на финансовия министър.
Бихте ли обяснили по-подробно?
- Тяхната икономическа и финансова политика е срината. Те не успяха да се справят с последиците от глобалната финансова криза, а после - и с дълговата криза в еврозоната, защото просто следваха политиката на съкращаване на разходите, без да се съобразят с това, че по-голямата част от населението живее на екзистенц минимума. Затова не мисля, че е подходящо при обявяването на новото правителство да казва: Това е ново начало. Каква ново начало? Хората на заден план са същите! 
Когато в България има голяма обществена поръчка в стратегически важен сектор, по-вероятно ли е да я спечелите, отколкото да я загубите? Как функционира това?
- Финансовата криза създаде повече шансове за нас, отколкото за други банки, които станаха по-консервативни и свиха дейността си на българския пазар. Когато участваме в обществени поръчки, обикновено правим най-доброто предложение. Но съм обвиняван за всичко, което правя. Например покупката на "Виваком", една от водещите компании на телеком пазара, през изминалата година. Акционерите на "Виваком" избраха моята компания заедно с "ВТБ капитал", защото направихме най-доброто предложение за финансово преструктуриране. Трябва да имате предвид, че приватизацията на "Виваком", бившият държавен телеком, беше извършена през 2004 г. на смешно ниска цена с посредничеството на "Булброкърс", една от компаниите на Прокопиев.
Има упорити обвинения, че вашата банка държи огромна част от държавните пари. Каква е реалността?
- Първо, има разлика между държавни пари и пари на държавни предприятия. Обвиненията за някаква концентрация на депозити на държавни компании, отправяни от кръговете около "Капитал", се отнасят до пари от фирми в енергийния сектор. Има стотици държавни фирми, работещи в други сектори, и мнозинството от тях не са клиенти на КТБ.
Ние сме банка, специализирана в енергетиката и инфраструктурата. Правим го вече 12 години. В този сектор и в момента има предимно контролирани от държавата дружества, с които ние работим, на които отпускаме кредити, както и заеми на техните служители. Ако спечелим като клиент публична компания, това става след спечелване на обществена поръчка. Просто нашите условия са добри. По валутните сметки плащаме 1.5% годишна лихва. В Австрия може да вземете 0.1% В момента не повече от 8% от депозитите ни идват от контролирани от държавата компании. Въпреки това им отпускаме значителен брой кредити.
Това, което описвате, е борба за власт между български бизнесмени.
- Това не е борба за бизнес интереси. На тези хора не им давам никакви пари и не им дължа нищо. Въпросът е за бизнесмени, които опитват да влязат в политиката. Защо Иво Прокопиев е и собственик на "Икономедиа"? За да го използва като инструмент да прокарва интересите си. Защо фармацевтичният магнат Огнян Донев купи вестниците на WAZ Group в България? Защото печели много от тях? Не, защото искаше да ги употреби за собствените си политически амбиции.
Огнян Донев казва, че го е направил, за да създаде контратежест на влиянието, което сте придобили чрез финансирането на "Нова българска медийна група" (НБМГ).
- Никога не съм използвал вестниците, за да атакувам конкуренти или други бизнесмени.
Медиите на НБМГ обаче започнаха да атакуват президента на България.
- Те го критикуват, защото обслужва обслужва корпоративни интереси, а не интересите на нацията. Президентът не е свещена крава. Той може да бъде критикуван.
Не ги ли окуражавате?
- Как? Не подценявайте журналистите. Те имат лично мнение, което може да е съвсем различно и да не се съгласяват с официалната позиция на някой водещ член на правителството. Не се обаждам на никого, не се показвам по TV7, чиято структура на собствеността вече е променена.
Да видим какво става с медиите в България. Имаме банкер, който подкрепя НБМГ, включваща депутат и неговата майка, една голяма фармацевтична компания и един бизнесмен с участие в различни сектори, който понякога се чувства по-сигурно в Сингапур, отколкото в София. А сега сериозно: Колко медийна свобода може да има при тези обстоятелства?
- Рисувате една странна картина. Може би дори имаме твърде много медийна свобода. В България всеки може да каже и напише каквото си иска, без уважение и независимо от етичните правила. В тази страна за критерий за обективност се смята колко агресивно медията ще напада властта - правителството, президента. Вестниците нямат много влияние върху общественото мнение в България. Телевизията е много по-важна, както и интернет с новинарските сайтове.
Най-голямата част от тези уебсайтове между другото принадлежи на "Икономедиа" (в портфолиото на компанията основните сайтове са dnevnik.bg и capital.bg, освен това karieri.bg, odit.info, bacchus,bg и още няколко специализирани браншови сайта - бел. ред. на "Дневник") и се управлява от съпругата на президента. Тя дълго време е сред управителите в "Икономедиа" (Юлияна Плевнелиева никога не е била в управителните органи на компанията и напусна "Икономедиа" още преди встъпването в длъжност на президента в началото на 2012 г. - бел. ред. на "Дневник").
Смятате ли се за олигарх?
- Ако под олигарх разбирате някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно. Ако олигарх е бизнесмен, който с единия крак е в правителството и използва политическите си контакти за бизнес, тогава определено не съм олигарх.
Как се позиционирате политически?
- Не съм банка на ГЕРБ, на БСП или на ДПС. За мен най-важна е стабилността. Подкрепям всяко смислено правителство, представляващо националните интереси. Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития.
Къде се намира демокрацията в България почти 25 години след падането на комунизма?
- Хората са разочаровани след всичките тези 24 години. Те очакваха, че нещата лесно ще се променят, а не стана така. Някои все още изпитват носталгия по комунизма. Целта на политиците тук, както и в Брюксел би трябвало да е да се намери начин страни като България да станат силни. Пътят за излизане от кризата е да се увеличи покупателната способност на населението. Това може да бъде постигнато основно чрез развиване на нашето производство и стимулиране на националния бизнес.
Какво мислите за протестите в България? Разбирате ли защо хората излязоха на улиците?
- Това започна с хора, живеещи на екзистенц минимума, с хора, които са много разочаровани. Както винаги, разбира се, политическите партии се опитаха да се възползват, както го правят и някои престъпни среди, искащи да атакуват цялата политическа система.
Разумно ли беше Бойко Борисов да се оттегли толкова малко преди редовните избори?
- Той искаше да намали напрежението на улицата. Дали е бил прав, или не - изборите ще покажат. Мисля, че ако беше останал на власт, щеше да се пролее още кръв.
Не ви ли се струва, че той се измъкна от политическа отговорност?
- Лесно е да го критикуваш, когато не си на негово място. Вероятно нещата са малко по-сложни. Възможно е част от мотивите му да е била да успокои хората на улицата. Друга може да е стратегията за предстоящите избори.
Във всеки случай оставката му възбуди апетита за власт на кръга "Капитал". Сега имаме служебно правителство, което управлява страната и е сформирано от президента. Но, изглежда, това правителство се надява да остане в управлението и след изборите. На практика ще бъде много трудно да се сформира коалиционно правителство, което да бъде одобрено от парламента. Социологическите проучвания сочат, че големите партии губят подкрепа и никоя от тях няма шанс да спечели мнозинството от гласовете.