Доклад на Хелзинкския комитет: Ситуацията с човешките права пропада (допълнена и видео)
Ситуацията с правата на човека пропада или остава на тревожно ниско ниво. Констатирано е влошаване в сферите на независимостта на съдебна власт, правото на религиозна свобода на мюсюлманите, свободата на изразяване и ситуацията в местата за лишаване от свобода.
Това са част от изводите от годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права в България. Докладът отбелязва, че има "необходимост от борба за върховенство на правото на базисно ниво".
"Последната година премина без никаква реформа за съдебната система. Атестирането остана процедура изпразнена от съдържание дейност, която не води до валидна преценка кой е добър и кой лош. Остана порочният институт на командироването и продължи произволното дисциплиниране на магистрати без оглед на натовареността им", заяви директорът на правната програма на БХК Маргарита Илиева.
"Тягостна картина с непосредствен ефект върху всеки един от нас и нарушаване на правото на справедлив процес. Падналото правителство изпълняваше програма за тормоз на съдебната система. Като казвам тормоз говоря съвсем буквално по легалното определение на закона за защита от дискриминация унижаването, накърняването на достойнството на човек или група хора в случая цялото съсловие и създаването на обидна и застрашителна среда за тях", заяви още Илиева. Според нея е имало опит за обезглавяване на съпротивата чрез сплашване и неутрализиране на всички останали магистрати. "Съюза на съдиите консолидира съпротивата на магистратите", заяви Илиева.
За произволна дисциплинарна практика, правният директор на БХК посочи уволнението на бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Тя беше отстранена през лятото на 2012 г., от предишния състав на ВСС заради забавени мотиви по три дела. Според доклада на БХК съдебният съвет "не само бе пасивен, но услужи на подсъдимия (бел. ред бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, срещу когото Тодорова води дело за клевета), като извади Тодорова от съдебната власт, за да я виктимизира персонално, да ограничи лидерското й влияние сред магистратите, да обезглави ССБ и да сплаши останалите магистрати, че съпротивата срещу статуквото влече наказание. Това предизвика безпрецедентен протест на съдии и общественици на следващия ден пред сградата на ВСС" пише още в доклада на Хелзинския комитет.
"Всички за статуквото и статуквото за всички"
Като един от нерешените проблеми Илиева посочи и случайното разпределение на делата и липсата на единна норма за натовареност на магистратите. "Някои магистрати остават свръхнатоварени, а други не са изобщо натоварени, като тези, които са свръхнатоварени са готови жертви на произволното дисциплиниране. Това положение може и беше употребявано за нелегитимни цели с ефект – преследване", смята още Илиева.
В доклада се посочва, че и новоизбраният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е обвързан, защото е бил избран по непрозрачен начин в парламента - "чрез фасадна процедура. Магистратската квота не беше излъчена с пряк вот и така се запази въздействието на неформални групи". Илиева посочи като проблем и фактът, че съдебният съвет е останал неразделен на на съдии и прокурори, което създава проблем за ефективното управление на системата.
По думите й новият ВСС е провел "предрешен и обвързан" избор за главен прокурор, като припомни, че Сотир Цацаров е бил определян като "любимец на правителството". "ВСС улесни процедурата за неговия избор, а президентът Плевнелиев "съучаства в този избор като подписа указа въпреки критиките".
"Всички за статуквото и статуквото за всички" беше обобщението на адвокат Маргарита Илиева за всички ключови избори в съдебната система през изминалата година.
"В продължение на години ще пазим болезнения спомен от двете кандидатури за членове на Конституционния съд Венета Марковска и на прокурор Галя Гугушева, с които беше унизена цялата магистратура и гражданите". Като нагледен пример за договорка между опозиция и управляващи Илиева даде изборът на инспектори в Инспектората към ВСС, който се случи в началото на 2012 г.
Прокуратурата легитимира полицейското насилие
Като едно от положителните неща в сферата през годината Илиева посочи промяната в закона за МВР, с която се въведе стандарта за абсолютна необходимост при употреба на оръжие от полицаите. Данните показват лек спад на оплакванията от употреба на сила от полицейските служители, но като цяло броят им остава тревожно висок.
"Прокуратурата не се реформира, а продължи да санира да валидазира полицейското насилие. Реформата на закона няма да значи нищо, без реформа на институциите, които го прилагат", заяви Илиева.
Тя припомни, че през 2012 г. е имало редица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България, които са били за полицейско насилие. Илиева даде за пример делото Юрий Ленев срещу България, в което става дума за тежки изтезания на бившия подсъдим за убийството Андрей Луканов, за да бъдат изтръгнат показания. "По никое от тези дела няма такава деятелност на прокуратурата. Прокуратурата продължава да легитимира посредством бездействието си полицейското насилие", заяви още директорът на правната програма на БХК.
Илиева даде пример, че при дискусиите за въвеждането на стандарта за абсолютна необходимост бившият заместник-главен прокурор Камен Ситнилски, който вече е член на съдебния съвет е бил против тази промяна и е подписал становище срещу нея от името на Върховната касационна прокуратура (ВКП). "Сега този човек е във ВСС и там в условията на неразчлененост ще упражнява своето въздействие върху управлението на прокуратурата и съда", каза Илиева.
В доклада на БХК прокуратурата е критикувана и заради бездействието й във връзка с разследванията за смъртността на в домовете за деца. Преди три години от държавното обвинение обявиха, че ще разследват 238 случая на смъртност в домове за деца с умствени и физически увреждания. По думите на Илиева обаче прокуратурата "продължи да легитимира смъртта на деца от домовете.
"Разследванията, които се водят са празни от съдържание и предубедени. Допуска се конфликт на интереси на вещите лица, като например явяват се лекари от същата болница, в което е умряло детето. Прокурорите игнорират недохранването на децата, дори ако е траело през целия им живот", обяви още Илиева.
Според председателя на Държавната агенция за закрила на детето Теодора Иванова, която присъства на представянето на доклада и взе думата, държавата е направила немалко през последните години за децата в домовете. По думите й деинституционализирането е процес, който отнема време. Иванова неочаквано защити и съдебният съвет ."Не ми е приятно да чувам имена на членове на Висшия съдебен съвет, още повече, когато не са тук, за да се защитят", каза Иванова. Пред "Правен свят" тя е уточнила, че това е нейно лично становище, познавала много хора от ВСС, в това число и Камен Ситнилски, защото Агенцията за закрила на детето работела много често с прокуратурата.