Във варненския Фестивален и конгресен център вече започнаха прожекциите на филма "Накаран да замлъкне", посветен на убийството на българския писател – дисидент Георги Марков през 1978г.

На специалното пресконференция преди старта на прожекциите присъства и Любен Марков, братовчедът на убития писател. "Тайните служби са най-мощните институции в света, каза той. Никой не знае кога в тях се сменя властта и какво точно се случва, но те направляват живота ни".

Новото, което зрителите на продукцията ще научат са доказателствата, че в убийството са участвали най-малко 5 души с ясно разпределени и координирани задачи. Всички те са присъствали на моста "Ватерло" в Лондон на 7 септември 1978г., когато е убит Марков.

На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло в Лондон се случва едно от най-мистериозните политически убийства от времето на Студената война. Българският дисидент Георги Марков е отровен с пробождане в крака, както си мисли той, с върха на чадър. Четири дни по-късно, на 11 септември 1978 г., той умира вследствие спирането на жизнените функции на поредица органи. Това е може би единственото политическо убийство от онова време, толкова детайлно описано и коментирано, което и до днес остава неразкрито.

В броя си от 18 февруари 2010 г. американското списание TIME Magazine поставя покушението срещу Георги Марков на пето място в изготвената от редакцията класация за десетте най-известни смъртоносни заговора. Преди него се нареждат атентатът над Хитлер, убийството на Троцки, покушението в Сараево, довело до Първата световна война, и убийството на военния командир на Хамас Махмуд Мабух през януари 2010 г. в Дубай.

Филмът на Клаус Дексел представлява най-пълната засега реконструкция на убийството на моста Ватерло. Той аргументира категорично и представя зрелищно редица неизвестни досега моменти, свързани с подготовката и изпълнението на атентата: установява точното място, където е извършено нападението, идентифицира с голяма прецизност най-вероятното оръжие и разкрива, че за осъществяването му на моста най-вероятно е бил ангажиран екип от поне пет души. Участници във филма акцентират върху доказателства, че убийството е извършено от българската Държавна сигурност, подпомогната от КГБ. За първи път обстойно аргументирана се изказва и хипотезата за бездействието на определени западни тайни служби, които са имали достатъчно информация, за да предотвратят атентата.

Основният паралелен сюжет, защитен със средствата на разследващото документално кино, е издирването на единствения известен с името си участник в атентата - датския гражданин от италиански произход Франческо Гулино, известен още като агент Пикадили. Проследяването на тънката нишка от косвени свидетелства и откриването на неговото местопребиваване днес след изчезването му от Копенхаген през април 1993 г. са заредени с истински съспенс.

Филмовият разказ обаче не се ограничава само до секващите дъха криминални подробности. Те са само част от една широка панорама, в която историята за живота и смъртта на Георги Марков се проектира на фона на идеологическия конфликт между Изтока и Запада и драматичните процеси в България от края на 60-те години до наши дни.

Филмът категорично установява, че единствената причина за смъртта на писателя е именно неговото литературно творчество и най-вече прочутите му "Задочни репортажи". Димитър Бочев, редакторът на литературното предаване на радио Свободна Европа, в което те звучат за първи път, заявява: "В моите очи неговото убийство е литературно признание. Въпреки догматизма, въпреки ограничения си духовен хоризонт, неговите убийци са оценили литературната му значимост и чрез убийството му са го признали като писател."