Днешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество остава под въпрос

Днешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество остава под въпрос

Заседанието беше свикано от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова
Заседанието беше свикано от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова
След като късно вчера четирите национално представителни работодателски организации – КРИБ, БСКА, БТПП и АИКБ – решиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), днешното му заседание остава под въпрос заради липсата на кворум, предаде БНР.
Бизнесът протестира срещу поправката, приета по настояване на лидера на РЗС Яне Янев, да се разшири кръгът на лицата, които декларират в Сметната палата имуществото си. В последния си работен ден парламентът реши декларации да подават и представители на неправителствени организации и синдикати.
Бизнесът смята, че след като не получава държавна субсидия, не е редно да декларира притежаваното. Позицията на бизнеса да напусне тристранния съвет е принципна и само знак на протест. Чисто формално работодателите нямат претенции към служебния кабинет и той може да определи антикризисните мерки и да разпредели 41 млн. лева за най-бедните и без санкцията на бизнеса.
По думите на председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев тази сутрин пред БНР напускането на работодателските организации на НСТС не е саботаж. Той обясни, че работодателските организации напускат съвета, защото така няма да попаднат по "ударите" на закона, тъй като в него е казано, че само организациите, чийто представители са постоянни представители в НСТС трябва управителните органи да декларират имуществото си.
"Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности беше приет много набързо, без предварително обсъждане, даже не е обсъждан в комисиите в Народното събрание на първо четене, масово нарушения са направени на Закона за нормативните актове, на правилника на самия парламент и най-важното – той е в противоречие с Конституцията. Този Закон е може би единствения към който няма мотиви", подчерта той.
"Ние не знаем всъщност какво се цели с него, но това, което се цели с досегашния Закон за публичност на имущественост на лица, заемащи висши държавни длъжности е когато едно държавно лице влиза във властта да декларира имуществото си и като излиза пак да го декларира и периодично докато е във властта да го прави. НСТС не е място, където се разпределят ресурси. Това е консултативен орган, той не взима решения", каза още Велев.
Да не участваме в заседанието на тристранния съвет е единственото възможно действие, което можем да предприемем срещу този закон след като не му беше наложено вето, коментира пред БНТ Евгений Иванов, изп. директор на КРИБ. Той посочи, че приетия закон за деклариране на имуществото обслужва само предизборни интереси. Според Иванов отсъствието на работодателите от тристранката няма да доведе до проблеми в работата й и няма да има последствия за допълнителните социални плащания, които предлага правителството. Причаната за това е, че съветът е консулаттивен орган, който може да излиза с решения и в отсъствието на някоя от страните, ако тя е била редовно призована. той посочи, че по този начин съветът дълго е работел в отсъствието на синдикатите.
 

Според президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев НСТС не може да взима решения, ако липсват работодателските организации. Но въпреки това правителството може да гласува изработените днес от работната група на тристранката социални мерки.
"Синдикатите ще присъстват на заседанието и нямат намерение да се оттеглят от диалога, защото смятат, че в момента е важно да се води такъв по мерките за подпомагане на бедните", заяви за "Хоризонт" лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Синдикатът има претенция, че държавата не осигурява достатъчно средства за социалния пакет, и ще настоява да се увеличи минималната заплата, както и да се дадат добавки на "работещите бедни" с доходи до 350 лева. Това може да стане под формата на ваучери за храна, коментира синдикалистът.
Работната група вчера реши, че добавки от 50 лева еднократно трябва да се дадат на майките, които получават обезщетение от 240 лева, и на семействата на деца с увреждания. За хората, отпаднали от енергийното подпомагане, добавката да бъде около 65 лева. Голямата сума - 30 млн. лева, се осигурява за субсидирани работни места за хора без квалификация и за млади безработни.
Очаква се, ако днес се проведе заседание, социалните партньори да обсъдят резултатите от дейността на работната група за обобщаване и съгласуване на позициите относно спешните мерки, които трябва да се предприемат от служебното правителство в социалната и икономическата сфера. На заседанието, свикано от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова, трябва да бъде обсъден и проект на Актуализирана стратегия по заетостта на Република България 2013 - 2020 г.