Вече закъсняваме за обичайния сутрешен риболов с хвърляне на мрежа, който по-скоро ще е демонстрация за българския колега-рибар Емил Дуков, доплавал с кораба на Грийпийс "Arctic Sunrise" от Варна. Планът е Емил (той работи от две години в Местна инициативна рибарска група, в помощ на дребните рибари на Шабла, Балчик и Калиакра) да обмени опит с дребните рибари от острова. С тях сме и група журналисти и част от екипажа на зеления кораб – акостирал точно преди ден, посрещнат тържествено от малка флотилия местни рибари и платноходки на децата им.

Рибарство не е нещо, което си избираш да учиш в гимназията или университета. По-точно е да се каже, че е традиция – знанието и опитът се предават от старите рибари, най-често – от баща на син. Така е и при 38-годишния Димитрис, един от трийсетината останали професионални местни рибари от слабо населения остров. Той продължава семейния бизнес на баща си (в цяла Гърция има 200 хиляди рибари-аматьори и 30 хиляди професионални). Рибарството просто му се е случило, то е начин на живот.

В региона около Цикладите морето е живо, много чисто. Виждаме тази констатация на Димитрис отразена в кристалната светлосиня вода още на малкото пристанище на Хора. Има около 100 вида риба (от всичките 435 в Егейско море). От тях пет са разрешени за риболов и те отиват основно за местния пазар. Емо, който родом е от Шабла, за сравнение изброява на ръка около 15-на вида, които могат да се ловят у нас.

 

Гръцкото рибарство в цифри - 65-70% от комерсиалните видове риба в Гърция са извън безопасните биологични граници; – В същото време има свръх улов на основните видове риба, които са цел за големите траулери – кефал, хек, скариди, раци; – Годишната риболовна продукция на Гърция е спаднала с 50% за последните 15 години, което прави рибарството несигурна "професия", бъдещето на рибарите – несигурно; – В Гърция 30 000 души разчитат на риболова като основно препитание. За много от тях това е единствената възможност за работа; – Рибарството в Гърция продължава да е основен икономически сектор и влияе силно на икономиката на цялата крайбрежна зона в Гърция; – 95% от флотата на Гърция (това са 18,000 лодки) са дребномащабни рибари. Осналите 5% представляват индустриалния риболов – това са доста по-големи плавателни съдове (600 траулери и кораби с мрежи гър-гър), които причиняват най-големите поражения за морето; – 60% от добива отиват за индустриалния риболов, който унищожава гръцките морета, а останалите 95% дребни рибари от гръцката флота са ограничени до 40% от продукцията. – 45% от уловът на големите траулери не стига до рибните пазари. С други думи, през периодът позволен за тралиране – октомври-май около 15 000 тона риба се изхвърля обратно в морето. – Очакванията на Европейската комисия са, че в следващите 10 години 60% от рибарите ще загубят работата си. Най-силно това ще засегне крайбрежните дребномащабни рибари, които в Гърция са основният икономически и културен елемент на островите и по-излорианите общности.

И в тази чиста и богата на живот местност, рибата днес е осезаемо по-малко, а с всяка година рибарите се опитват да хващат все повече и повече. В 10-метровата си лодка, Димитрис лови риба с тройни мрежи и куки, прикрепени към парагади. Обикновено тук се лови на дълбочина 20-30 метра. Докато хвърля мрежата (с дължина 1 км), а партньора му Янис помага, Димитрис разяснява на Емил как работи специално устройство за прибиране на мрежата в лодката. Емо е впечатлен, защото все още в България такова нещо не се използва, оказва се, че не е и евтино. Снима го, за да покаже после на колегите си.

Песимизмът му е подплътен с доста отрезвяващи факти от реалността, с които той е наясно.

В момента има голям шанс да се промени статуквото, заложено в общата политка за риболова на ЕС. А може и да се пропилее. Старата политика на практика (от 1983 г.) доведе до прекомерен улов на риба и свръх-капацитет на флотата. Над седем на всеки десет морски видове, годни за консумация, са подложени на прекомерен риболов в ЕС, а крайбрежните общности са на изчезване. Опитът на Съюза показва, че капацитетът продължава да се увеличава въпреки намаляването на риболовни плавателни съдове, защото индустриалните кораби залагат на технически напредък и така риболовът им става все по-ефективен и агресивен. Техническите им съоръжения

И това демонстрира абсурда в европейската политика – от една страна субсидира рибарите да намалят капацитета на улова си, и в същото време плаща за технически подобрения, които увеличават капацитета.

Проблемът по-скоро не е размерът на плавателния съд, а подходът на риболов. Има редица големи компании, които използват деструктивни методи, с които унищожават морето, от което ловят риба другите по-малки рибари, които използват устойчиви практики.

На Цикладите например има видове риба, обект едновременно на тралиране и на лов с куки. Дребният рибар използва куки, на които се хващат възрастните екземпляри от вида. Куката е най-устойчивият начин за улов. Траулерите хващат всички риби – и малките, и големите, а и много други видове (които после са изхвърляни обратно в морето). Така те унищожават цялата екосистема на морското дъно. И това засега е позволено от официалната европейска политика.

В околността има няколко големи кораба. Не са много, но са големи и със стабилна политическа подкрепа, обяснява ни Димитрис. Нанасят големи щети на морето и тук, където има ценни морски дъна. "Понякога и ние дребните рибари, предимно аматьорите, също рушим морето, защото няма контрол и правила, " казва Димитрис.

Сред ежедневните трудности за малкия гръцки рибар са и липсата на ежемесечна заплата и съществуващите постоянни разходи около лодката, трудно е да се покрие цената за горивото. При буря в морето, рибарят от остров не знае дали на следващия ден ще има лодка, а цената на нова – с екипировката, е 150 хил. евро.

Според Димитрис обаче, най-важното сега е да се спаси морето. За него, то е повече от източник на препитание, говори като за живо и всезнаещо същество: Морето не разбира от числата и формулите, с които боравят и решават политиците, то има свои собствени правила, които

В случая, това са добри и драстични рестрикции, които да се въведат до няколко години и всички рибари да имат ниска продукция – и големите, и малките. След пет години те ще са още по-сурови, а цената – по-висока. "Трябва да платим за грешките си. Дълго време сме ловили риба, печелили сме добре и сме мислили, че така ще бъде завинаги. Не се опитахме да разберем какво ни предупреждават неправителствени организации, хората от нашата общност, които даваха сигнали, че нещо не е наред и трябва да го променим. А сега е твърде късно."

Вече сме на малкото пристанище и за известно време разговорът замира, защото в момента най-важното е уловената риба да се извади от мрежата, измие, сортира и занесе за охлаждане. Изненадва ме завидното количеството улов от закъснелия и кратък символичен риболов. Ръцете на Димитрис и Янис са в тъмночерно мастило, което сепията – част от улова, е изпуснала в своя защита.

Работата е отметната за петнайсет минути и разказът на Димитрис продължава. Сравнява морето с голяма супа, от която всички трябва да взимаме с малки лъжици. "Имаме нужда от справедлив дял. Не бива да гребем прекалено бързо, за да може супата да се пълни отново, и отново," констатира Димитрис. Сегашният дисбаланс в бъдеще ще се намести и ако ЕС отдели повече средства за подкрепа на местните малки общности от рибари, които използват устойчиви методи и не убиват морето. Емил клати разбиращо глава, локалните рибарски проблеми тук явно са идентични с локалните рибарски проблеми по северното Черноморие.

С изненада разбираме, че преди няколко години, когато Европейската комисия променя правилата за Средиземно море, самите дребни рибари от общността на Цикладите искат да използват момента, за да опазят морето. Идеята е да създадат морски резерват с ясни правила в него – като например забрана на улов с тролери. "Морето може да се ползва от различни общности, не само от рибари и то по много начини,

За проекта за защитената местност им помага Грийнпийс и други организации. Местната власт също стои зад тях (чухме за това лично и от кмета на градчето, който приветства екипажа на специална вечеря с рибарите в тяхна чест). Спънката резерватът да стане реалност се оказва националното правителство, което не ги подкрепя и проектът е скоропостижно спрян.

Друг проект на LIFE (Low Impact Fishers of Europe) да се проучат процесите, какво има в морето им – риби, бозайници, птици, дъно, рифове, има същата съдба, по същата причина, макар че разработват и план какво може да прави общността с това, което има като природна даденост. И сега не са се отказали да опазят ценното, което имат. Идеята им този път е да си излъчат  брегова охрана (coast guards).

С тези истории вече по-логично си подреждаме начина на мислене на Димитрис и на част от малките рибари на Андрос. Обясняваме си и радостта на местните из улиците на бялото градче, когато разчетоха посланието на Грийнпийс върху синята тениска на Деница (лицето на организацията в България), както и топлото посрещане на местните рибари на кораба-ледоразбивач, който освен тук, ще спира в общо девет европейски държави, за да срещне дребните рибари и да даде гласност на безценния им опит с морето, който

когато ще се гласува новата обща политика за риболова за следващите десет години.

за да се чуе гласът ни от правителствата и от Брюксел, които в крайна сметка ще решат съдбата ни за следващите десет години." Димитрис е изключение в това не-разбиране. Ключът за решаване на проблема е образоването им, казва ни той, после идва и добрата контролираща система. Наказанието трябва да е строго и сериозно, защото тези, които бракониерстват, имат много пари и глобите не им костват нищо.

Европейският парламент, комисията и отделните правителства пък трябва да осъзнаят, че няма повече време за губене. Това е отново реплика на Димитрис.

Увеличената популация на делфина затруднява и гръцките рибари, но сериозният проблем там в момента са тюлените. Преди доста време те спират да ги убиват, но се усеща, че броят им в момента значително е нараснал. Едното обяснение е

което е основната им храна – до 70%. "Тези животни са много умни, опитват се да ловят риба с нас, да я взимат от мрежите ни, от куките дори, и има големи поражения."

Мисля, че хората не стрелят по тюлена, а стрелят по грешната политика," казва ни Димитрис. Споглеждаме се неловко с Емил, с който малко по-рано си разказвахме страховити истории, дочути от баби от най-северните точки на Черно море за пълното избиване на нашите тюлени, от които днес е останало само името на градчето Тюленово.

В опит да разрешат проблема с тях, преди време местните гръцки разработват програма на LIFE за тюлените-монаси, заедно с WWF-Гърция. Успяват да докажат колко сериозни щети нанасят животните, но отново правителството не ги подкрепя финансово за разрешение на проблема.

Димитрис допива кафето си и се връща към рибарските си задачи. A "Arcitic Sunrise"  поема към следващите пристанища, за да събере още подбни истории, да срещне малките рибари от европейски крайбрежия и да ги занесе до Брюксел.