Алберто Моравия, който й посвети книга, я нарича "богиня на любовта". Лукино Висконти я квалифицира като "най-обаятелната и ослепителна актриса на света", а Федерико Фелини казва, че е магьосница...Днес тя навършва 75 години.
Алберто Моравия, който й посвети книга, я нарича "богиня на любовта". Лукино Висконти я квалифицира като "най-обаятелната и ослепителна актриса на света", а Федерико Фелини казва, че е магьосница...Днес тя навършва 75 години. 
Клаудия Кардинале е италианска актриса от сицилиански произход, родена в Тунис. През 1957 година печели конкурс и е обявена за най-красивата италианка в Тунис. Наградата й е пътуване до международния филмов фестивал във Венеция, който я вдъхновява да опита кариера в киното. 
След като учи актьорско майсторство в римската киношкола Centro Sperimentale, дебютира на екрана през 1958 в Goha, а още същата година следва и по-голяма роля в класическата криминална комедия на Марио Моничели "I Soliti Ignoti". 
През 1959 се снима в криминалната драма "Un Maledetto Imbroglio" на Пиетро Джерми. 
Макар и в малки роли, играта в първите й филми е забелязана от италианските продуценти и съчетанието от красота, тъмни, блестящи очи, експлозивен сексапил и вроден актьорски талант е достатъчна, за да й гарантира пътя към славата. 
Кардинале е обявена за новата най-сексапилна кралица на киното лично от Бриджит Бардо с думите: "Аз вече знам коя ще заеме моето място. Може да бъде само една и никоя друга. След BB (Brigitte Bardot) идва CC (Claudia Cardinale), нали?" 
След "Senilità" (1962) Кардинале вече е сред най-търсените актриси в италианското кино. 
Следват филми, снимани от някои от най-големите италиански режисьори (което по това време означава световни режисьори), включително Лукино Висконти ("Роко и неговите братя", "Гепардът", "Сандра" 1965) и Федерико Фелини - "8 1/2" през 1963, където играе с Марчело Мастрояни и се превръща международна кинозвезда. 
Една от ролите, с които са я запомнили най-много зрители, бе в уестърн-епоса на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад" (1968). 
Клаудия Кардинале се снима и в американски филми – ще споменем "Розовата пантера" (1964) на Блейк Едуардс, първия филм от знаменитата поредица с Питър Селърс като инспектор Клузо, и уестърна с Бърт Ланкъстър и Лий Марвин "The Professionals" (1966). 
От филмите й през следващите години не можем да пропуснем съветско-италианската продукция "Червената палатка" (1969) с Шон Конъри, уестърн-комедията "Петролотърсачките" (1971) с Бриджит Бардо, трилърът "Аудиенцията" (1971) на Марко Ферери с Уго Тоняци и Мишел Пиколи, заложническата драма "Goodbye e Amen" (1977) на Дамяно Дамяни, екшън-приключението "Бягство от Атина" на Джордж Косматос, политическия трилър "Саламандър" (1981) с Антъни Куиин, "Фицкаралдо" (1982) на Вернер Херцог, "Кожата" на Лиляна Кавани… общо над 100 игрални филма. 
Една от последните й роли в киното бе през 2003 в "А сега... дами и господа" (2002) като мадам Фалконети. 
През 2007 приключи снимките на "Астерикс на Олимпийските игри", чиято премиера е предвидена за 2008. 
"Снимах по цял свят - това беше моя мечта, която се сбъдна. Никога не съм правила компромиси - ако не ми харесваше сценарият, просто отказвах. За щастие никога не съм търсила работа - винаги са ме канили", казва Клаудия Кардинале. 
Според нея за актьорската професия е необходимо да си много силна личност - иначе се изгубваш в ролите. Трябва да си различен само пред камерите, а иначе да си себе си. Винаги ми е доставяло удоволствие да съм различна в различните филми, защото не обичам да играя себе си. Играла съм от проститутка до принцеса - обичам да се променям пред камерата", разказа актрисата. Първият филм, който е гледала в живота си, бил с Марлон Брандо - в голямо кино близо до дома й. 
Брандо и Бриджит Бардо са любимите й актьори. "Никога не съм имала съперничества - много жени ми пишат писма. Когато с Бардо се снимахме в "Петролотърсачки", всички очакваха скандали. А ние се разбирахме много добре - русата и тъмната" 
За нея е важна вътрешната красота. "Не мисля, че съм красива. В киното е важно да се предаде емоцията на хората, а не толкова как изглеждаш", коментира Клаудия Кардинале. 
"Щом искаш, можеш" е нейно мото още от младостта й. 
Гледа оптимистично на света - няма трагедии в живота си, нито приоритети - живее ден за ден.
С Ален Делон.
Разбира се, най-важни за нея са децата и приятелите й, интересува се и от ставащото по света.
С Джорджо Армани.
Ангажирана е със социални каузи като правата на жените и децата - посланик на добра воля е на ЮНЕСКО. 
С Никола Саркози. 
