Преди петнадесет години сръбското продемократично движение Отпор, което обединява 20 студенти и има бюджет от едва 50 долара, решава да се пошегува със Слободан Милошевич. Активистите взимат един празен варел, залепят снимка на Милошевич и го поставят на оживена търговска улица в Белград. До варела е подпряна дървена летва. Не минава дълго време и до варела вече има опашка от десетки хора, които чакат реда си да ударят по Милошевич – човек, когото мнозина мразят, но малко намират смелост да критикуват. Около 30 минути по-късно пристига полицията. Те нямат причина да арестуват минувачите, нито хората, сложили барела, защото не могат да ги намерят. Затова полицаите просто "арестуват" варела.

Революцията е сериозно нещо – достатъчен е поглед върху намръщените лица на Ленин, Мао, Фидел, Че. През 21-ви век обаче хуморът и сатирата намират все повече и повече място в народните движения, пише Срджа Попович в статия за Foreign Policy.

В Близкия изток и Северна Африка протестите използват смеха и острия ум, за да подкрепят призивите си за демокрация. В Тунис по време на най-ожесточените протести срещу бившия президент Бен Али през януари 2011 г. неизвестен мъж размахва франзела срещу лоялисти на диктатора и по-късно се превръща в рисувания герой Капитан Хобза (Капитан хлебче – бел.ред.). В Египет президентът Мохамед Мурси е представян нееднократно като смешен персонаж. Последното от тези въплъщения се случва през март, когато в YouTube започва да обикаля видео, в което Мурси е Супер Марио. Дори и в Сирия, където гражданската война досега е отнела живота на десетки хиляди души, хората намират сили да иронизират положението си.

Наскоро в египетско комедийно телевизионно шоу сатирикът Басем Юсеф благодари специално на президента Мохамед Мурси. По думите му държавният глава произвежда толкова много смешен материал, че продуцентите на предаването са намалили разходите си и са уволнили половината сценаристи. Няколко дни по-късно прокуратурата в страната призовава Юсеф на разпит по обвинения в обида на президента, исляма и разпространяването на "фалшиви новини". Юсеф е освободен под гаранция, а съдбата му обикаля международните новини по света. Той е защитен лично и от хапливия американски комик Джон Стюърт, с когото е сравняван. Белият дом също се изказва специално в подкрепа на Юсеф.

Стратегическото използване на хумора не е запазена марка само на Близкия изток и Северна Африка. ВСАЩ активистите на движението Occupy Wall Street редовно използват смеха, за да се подиграват на корпорациите. В Испания по време на протестите на движението на Възмутените (Indignados) театрални трупи изнасят импровизирани представления на улицата, хората спонтанно избухват в танци и пеене и т.н. Руснаците също използват подръчни материали – от кондоми до лего играчки – за да се подиграват на Путин.

Основната причина за използването на хумора е, че той работи. Смехът разкъсва оковите на страха и създава увереност. Той също така добавя необходимата привлекателност, която привлича нови последователи. Често хуморът кара и противниците на едно или друго движение да не знаят как да реагират. Най-добрите шеги вкарват поддръжниците на статуквото в такава ситуация, че каквото и да направят, те са компрометирани.

Днес протестиращите разбират, че хуморът е евтин начин да накараш обикновените граждани, които не са заинтересувани от политиката, но са уморени от статуквото, да участват. От друга страна, на места като Египет смехът напомня на останалия свят, че протестиращите не са радикални ислямисти, както иска да ги представи режимът.

Един от най-добрите примери за протестен хумор идва от Русия. През февруари 2012 г. в сибирския град Барнаул се провежда необичаен протест – на играчките. Над 100 фигурки от шоколадови яйца, 100 човечета Lego, няколко меки играчи и няколко колички издигат лозунги срещу управлението на Путин. Властите не знаят какво да правят и ги прибират. След като е поискано обяснение защо това е направено, говорител на местната управа заявява, че вносните играчки не са граждани на Русия, дори не са хора изобщо.