Срещата на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън е идеологическа любов от пръв поглед, а двамата формират най-неочакваната международна "двойка", която доминира втората половина на ХХ век и триумфира в края на студената война, пише агенция Reuters по повод смъртта на британската Желязна лейди.

През 2004 г. въпреки болестта си Тачър прекосява океана, за да присъства на погребението на Рейгън във Вашингтон. Тогава тя пише в книгата за съболезнования следната фраза: "Хубаво, добър и верен слуга!" Думите са от притча в Евангелието на Матей, в която слугата получава от господаря си определена сума пари, но не я скатава, а я удвоява чрез инвестиции. Библейският цитат отразява не само християнската вяра, споделяна от двамата политици, но и общите им възгледи за капиталистическите принципи.

И Тачър, и Рейгън се превръщат не само в национални, но и в международни икони на своето време, в представители на решителния консервативизъм, който поляризира техните страни, в привърженици на икономически теории, които се противопоставят на "неясните принципи на социализма".

Те имат еднакви лозунги: намаляване на данъците и на правителствената намеса, икономика, при която преференциите за богатите се отразяват и на бедните, "прилив, който да повдигне всички лодки". Тачър се надсмива над британската социална система, наричайки я "държава бавачка".

Въпреки някои икономически подобрения по време на тяхното управление през 80-те години на миналия век повечето критици изтъкват растящата пропаст между бедни и богати, пародирайки дясноцентристката им теория като "прилив, който повдига всички яхти".

Невинаги всичко върви като по мед и масло между двамата, въпреки че страните им традиционно се радват на специални взаимоотношения. Вашингтон първоначално не желае да подкрепи военния набег на Тачър през 1982 г., когато аржентинските сили биват изгонени от Фолклендските острови в Южния Атлантик. Лондон от своя страна е разгневен от решението на Рейгън да изпрати военни части на карибския остров Гренада, част от Британската общност на народите, след военен преврат там година по-късно.

Но личната връзка между британския премиер и американския президент е истинска и дълготрайна. Тачър пише в своите мемоари "Годините на Даунинг стрийт" за първата им среща: "Аз знаех, че разговарям с човек, който инстинктивно чувства и мисли като мен. Това не беше просто въпрос на политика, а на философия на управлението, на възглед за човешката природа."

Те имат много различен старт в живота. Бащата на Тачър е упорит бакалин в малко градче. Тя израства в неговия апартамент, който се намира над магазина му на ъгъла. Достатъчно умна е, за да влезе и да учи в "Оксфорд", и бързо преминава в редиците на Консервативната партия.

Бащата на Рейгън е странстващ продавач и тежък пияница, който се опитва да свързва двата края, местейки семейството си от градче на градче. Преди да навлезе политиката, Рейгън става известен холивудски актьор.

Тачър е стремителен, неумолим характер, който няма нужда от много сън, няма време за бъбрене с приятели и плаши противниците си. Рейгън е жизнерадостен и очарователен, мислител на едро, който не се задържа дълго в работния кабинет дори и в Белия дом.

Според бившия държавен секретар Колин Пауел, който също познава Желязната лейди, при все че лидери като нея и канадския премиер Браян Мълрони приемали, че Рейгън не хващал всички тънки елементи от оръжейната политика, те оценявали другите му качества.

Американският президент и британският премиер споделят и друго – и двамата имат изключително отдадени съпрузи. Денис Тачър, който почина през 2003 г., е богат бизнесмен, който при публични мероприятия следва отдалеч съпругата си като лакей. Нанси – втората съпруга на Рейгън – е постоянна опора за него както по време на мандата му, така и в последните му години, когато го поваля болестта на Алцхаймер.