Само три дни след сензационната пресконференция на прокуратурата на 15 април, която потвърди  "две трети" от сигнала за незаконно подслушване, или - за да бъдем точни - че в Специализираната дирекция за оперативно-технически операции (СДОТО) на МВР са създадени предпоставки за нерегламентирано използване на техниката за подслушване, последва нова бомба.

Софийската градска прокуратура образува проверка за теч на класифицирана информация от МВР, а  на следващия ден обяви, че тя е автентична и след още един ден заведе дело за вземане на подкуп в особено големи размери срещу директора на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) Станимир Флоров и поиска отстраняването му от длъжност. След няколкочасово суетене на служебната министърка Петя Първанова и след подканване от страна на президента Росен Плевнелиев на 19 април - петък - Флоров беше временно отстранен.

Новината се възприе дори по-сензационно от потвърждението за подслушването, тъй като е широко известно, че шефът на най-важната служба в МВР е изключително доверен на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. И той - Цветанов, реагира веднага със защитно изявление, изброявайки заслугите на довереника си в борбата с мафията и конкретно за разкриването на лабораторията за синтетична дрога в Опицвет през 1999 г., след което не пропусна остро да атакува съдебната власт.

Въпреки че вече привикнахме - от нападките до оправданията - на Цветанов със съдебната система, тази не може да бъде отмината току-така заради момента  - точно когато прокуратурата се е активизирала за ревизия на подчиненото му до вчера министерство: "Искам да задам въпрос - дали има тайни общества в съдебната система, които могат да генерират всичко това, което се случва в момента, и дали може да са подвластни на политически партии. И дали за тези, които проверяват в момента, не е имало информация в службите за техните безобразия, които са правели през всичките години", изрече Цветанов, давайки ясна заявка, че предстои сражение "на живот и смърт", в което приятели и врагове ще се прегрупират, разделят, събират...

А на прокуратурата ще й се наложи, ако смята да излезе победител (а не само да вдигне малко шум), да разрови до дъно всички сигнали и съмнения около хвалената довчера ГДБОП и нейния началник. Същата ГДБОП, за чиито гафове, провали и произволи прокуратурата не само мълчеше, но ги и замазваше.

Във вторник срещу сряда миналата седмица повечето медии получиха по електронната поща копия от оперативни разработки с писмо от анонимен подател (представил се като работил дълги години в  службите), от които се вижда, че Станимир Флоров като служител на НСБОП е "протичал" (т.е. името му се среща) в две от тях, а впоследствие той самият става обект на разработки под кодовите имена "Араби" и "Високия", съответно през 1999 и 2002 г..

Всъщност през 1999 г. е заведена разработка "Мавър" срещу началника на полицията във Видин Васил Василев, по-късно към разработваните са прибавени Станимир Флоров и Пламен Йоцов - който също продължава да е служител на ГДБОП, и тя получава името "Араби". Според "Араби" били получени данни, че Флоров, докато действал по разкриването на нарколабораторията в Опицвет, се ангажирал срещу 20 000 германски марки да предупреждава обвиняем производител на дрога за мерките срещу него. През 2002 г. друга разработка под кодовото име "Алчния" (от изтеклите материали не става ясно кой е той) прераства във "Високия" срещу Флоров. Според нея криминални лица са включвани в списъците с информаторите на НСБОП, за да им се осигури чадър срещу разследване. И двете разработки приключили без резултат, тъй като не били събрани достатъчно доказателства, е видно от заключенията на оперативните работници, като втората е продължила по-дълго - шест месеца.

Анализът на държавното обвинение показал, че сканираните документи наистина са част от оперативни дела, водени срещу Флоров. От прессъобщението на прокуратурата се разбра, че оригиналите били веднага изискани и от съдържанието на документите в тях "и от други доказателствени източници" тя е преценила, че има достатъчно данни за разследване срещу шефа на антимафиотите.

Междувременно днес от думите на зам. главния прокурор Борислав Сарафов стана ясно, че за последно на 7 март 2013 г. някой е искал достъп до оперативните дела за Флоров в архива на МВР, но прокуратурата тепърва ще установява кой и защо. 

Така и не стана ясно досега обаче какви са другите доказателствени източници, които потвърждават оперативни данни отпреди повече от 10 години. Но обвинението за подкуп в особено големи размери е премислено - то е достатъчно тежко, за да не бъде препънато от ограниченията на давността.

Който познава традиционните похвати на прокуратурата, няма как да не се впечатли и от светкавичната скорост в случая "Флоров". Няма как да не си спомним например, че за да приключи проверката по изтеклите през януари 2011 г. телефонни разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с финансовия министър Симеон Дянков и с премиера Борисов, придобили известност като случая "Мишо Бирата", й трябваха над две години. И пак не се разбра какво точно е проверявала и за кое се отнася заключението, че няма данни за престъпление - дали за изтичането на записите от СРС, или за съдържанието на разговорите.

Как стана така, че същият Флоров, който заедно с Цветанов докара ГДБОП до положението каквото и да направи, да стои непоклатимо хвалена и сочена пред чужденците за българската гордост в борбата с организираната престъпност? Флоров, човекът, с когото Цветанов си прекарваше не само семейните ваканции, ами го разведе из най-високите коридори на специалните служби на САЩ да го показва като безкомпромисното лице на българската борба с мафията...

Покрай изтеклите разработки се разбра, че някой е изисквал и кадрови справки за Флоров. Те са две, издадени през 2007 и 2008 от дирекция "Информация и архив" на МВР, в които се казва, че през 1999-2000 г. Флоров бил в полезрението на Националната служба за сигурност (НСС) за проверка на информация, че "поддържа нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и злоупотребява със служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като покровителства участници в наркотрафик и канали за контрабанда за прехвърляне на стоки зад граница". И още, че "са получени данни, че същият поддържа неправомерни контакти с обект на дело за оперативна разработка". И в двата документа е отбелязано, че не били намерени достатъчно доказателства за извършено престъпление от Флоров.

Обичайно кадрови справки се изискват в МВР,  когато някой ще бъде назначаван на по-висок пост или преместван, въпреки че значението им е формално, казват запознати с кадровите обичаи в службите на МВР.

Щом като шефът на архива е изготвил тези справки, значи някой се е интересувал от Флоров. И очевидно значението им е съвсем формално, щом като въпреки данните, че е бил разработван за връзки с криминални и разследвани лица, той е назначен за директор на ГДБОП през 2009 г. от тогавашния министър Михаил Миков. А по-късно става любимецът на новия министър Цветанов, който го прави и заместник на главния секретар и започват рамо до рамо да громят организираната престъпност. Както те си знаят.

За да се препънеш по стълбата към началническия пост в най-отговорната за борбата с мафията служба, съвсем не е задължително да си бил обвиняем или изправян на съд, още по-малко осъден. Но е напълно достатъчно, ако си събудил съмнения и те са намерили място в оперативни разработки. Тогава защо издигат Флоров, а Цветанов го обявява едва ли не за гениален освен "достоен българин"? Според преобладаващо мнение на анализатори - за да си осигури министърът послушен директор, чрез който да превърне ГДБОП в своя преторианска гвардия. Който намери друго обяснение, да го напише.

Два случая са достатъчни да обрисуват реалния портрет на ГДБОП и началника й, особено техния професионализъм и морал, и да породят въпроси и съмнения и без да броим появилите се сега разработки.

На този въпрос ГДБОП не само не отговори, но не е и търсила отговора, ако съдим по изслушаните пред съда записи на "беседите" на Станимир Флоров и още куп отговорни от ГДБОП, наричани кой знае защо СРС. (Съдът естествено не ги прие за СРС, но поне чухме как героичният антимафиотски шеф разпитва, а колко дела е провалил и предстои да провали пред съда методът "Флоров" е отделна тема...)

Та ГДБОП не само не разкри пътя на парите - близо 6 милиона лева, получени от похитителите за 13 отвличания, но и по време на записаните разпити направи впечатление, че разпитващите начело с Флоров като че ли не се интересуват от този въпрос. Отминават го някак, вместо най-настоятелно и с адекватни средства да търсят най-важното обстоятелство в тези отвличания  - кой прибира парите?

Може ли някой да възрази, че където са отишли парите, там са мозъкът, организаторите и чадърът на отвличанията. Там са връзките с полицейските служби, без които щяха ли да станат възможни 13 отвличания за период от две години?! Но точно на този въпрос ГДБОП, управлявана от Флоров, не отговори. И въпреки това и до днес Цветанов се хвали с акцията "Наглите" - че ГДБОП и Флоров спрели отвличанията (което като заслуга си приписват и самият бивш вътрешен министър, и цялото управление на ГЕРБ). Както видяхме за съжаление - не са ги спрели! На 5 март беше отвлечена дъщерята на осъдения тук на първа инстанция за пране на пари Евелин Банев-Брендо, подсъдим и в Италия за международен наркотрафик.

Съвпадението на освобождаването на Лара със започналото разследване на Флоров, героя от операция "Наглите", събуди отново въпроса за неразкрития път на парите от откупите. Прекалено бързото експониране на версията, че "нова група за отвличания" е похитила Лара, трябваше да парира в зародиш всяко допускане, че щом остана неразкрит мозъкът и покровителят на "Наглите", който е взел парите от откупите, защо да не е той и организаторът (поръчителят) на отвличането на 10-годишната Лара! Още повече че в операция "Наглите" мозъкът сякаш неслучайно беше изпуснат: да припомним, че през декември 2009 г., веднага след проговарянето на защитения свидетел, ГДБОП арестува групата, вместо да сложи под контрол подготвяното ново отвличане и да се добере до покровителите. Само от непрофесионализъм ли ГДБОП направи това?

Дръзкият начин на отвличането на Лара - сутрин, на оживен голям булевард; държането в плен на дете 47 дни (прекалено смело - възможно ли е без увереност, че някой друг "отговаря" или че "няма да ни хванат"); дузината електронни съобщения до майката, странно непредпазливи; и особено безпрецедентното оставяне на Лара на метри от полицейското управление... Според криминалисти това са все знаци, които подкрепят хипотеза за полицейско участие в отвличането - най-вероятно във вид на протекция и даване на указания.

Логично е изненадващото "падане от власт" на Флоров да е довело до драматични трусове сред престъпните кръгове (а може би и тези за отвличанията), доколкото те си имат хора в полицейските служби.

Досега няма официална информация по разследването,  само съвети  от органите  да не се интересуваме от следствието, за да не му попречим. А медиатори на Цветанов и Флоров разпространяват, позовавайки се на свои източници от МВР, подбрани детайли за искания откуп и предаването му.

Има и друга, все по-рядко споменавана версия, различна от откупа  - детето на Брендо да е било отвлечено по "другата причина" - за да замълчи бащата пред съда, но не  в Италия (както се твърдеше), а тук - сега и всякога, за "подвизите" на нашите борци с мафията и с наркотрафика на най-високо ниво, на които е станал свидетел. Версията се подкрепя от "статута" на Брендо пред българския  съд - предстои обжалване на присъдата му за пране на пари пред втората инстанция - Апелативния съд, тоест предстои му да говори. Да си спомним, че същият е "статутът" и на Златко Баретата - той обжалва присъдата си за наркотрафик пред втората инстанция и буквално вървеше към съдебната зала, когато беше прострелян на стъпалата на Съдебната палата. Общото между двата случая е, че и на двамата им предстоеше да... говорят! Пред прокурори и съдии.

Ще повярваме на принципната позиция на прокуратурата спрямо Цветанов и Флоров тогава, когато разпореди разследване за работата на ГДБОП по отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава и обявеното самоубийство на свидетеля Стойчо Стоев на 20 януари 2012 г. по време на повторно (!) претърсване на дома му. Ако наистина липсва нагар по ръцете на Стоев, както е установила експертизата, според изнесеното от парламентарната комисия по случая, що за прокуратура е тази, която не се е заинтересувала за какво става дума?  Защо поемните лица са оставени на стълбището? Познава ли прецедент прокуратурата, в който да се самоубие човек с белезници?

И въпреки всичко това Флоров и доверените му заместници си останаха величани от Цветанов и недосегаеми за прокуратурата. След скандала с това безпрецедентно самоубийство на свидетел - или заподозрян, така и не се разбра (един Господ и Флоров само знаят) в какво качество Стоев е разпитван и разкарван в този ден от полицейското управление до дома му, прокуратурата не си мръдна пръста поне да провери от какъв характер са допуснатите нарушения, а остави ГДБОП да си разиграва коня най-безнаказано, без последствия, за почуда на всички, докато скандалът потъна, засенчен от нови скандали, които също потъваха без последствия. Както тези дни един популярен водещ каза: ако ще човек да бъде застрелян в студиото, пак нищо няма да произтече, стига стрелецът да е благословен от най-високото място - дотам бяха оставени да се вихрят Цветанов и Флоров. Чувството им за всесилност и недосегаемост беше придобило извънземен мащаб.

Заради описаните по-горе случаи, при които софийските градски прокурори и бившият главен прокурор Борис Велчев години наред мълчаха или мънкаха някакви невнятни оправдания, сега новият главен обвинител Сотир Цацаров много труд ще трябва да положи, и то труд от автентични прокурори, компетентни, независими и честни, за да докаже, че прокуратурата търси истината за произвола не само на Флоров. А на превърнатата ГДБОП (и превърнатите служби) в държава в държавата. Служби, управлявани и ползвани без оглед на закони и основни права на гражданите.

Но като чувам  по радиото - докато пиша, че Цветанов бил извикан на разпит във връзка с делото "Флоров" в... столичното следствие, на което за началник беше назначен - да припомня - Пепи Еврото, потъвам в интелектуален скепсис. Пред баналността на злото... Непреодолимостта на зависимостите... Крехкостта на илюзиите.