Когато се появиха първите информации за това, че заподозрените за атентата на бостънския маратон са чеченци, разбира се, реакциите бяха на гняв и на призиви за справедливост. В същото време обаче отговорът, който изплува от американското интернет пространство, беше едно колективно "А?".

Радиоводещите бяха объркани от непознатата територия. Чешкият посланик беше принуден да публикува становище, напомнящо, че Чешката република не е Чечения. Сатиричното издание Onion прие, че повечето американци са твърде неинформирани относно региона, за да правят някакви предположения за него, отбелязва списание The Atlantic.

Една от причините за това американците да не са запознати с чеченския народ и неговата разкъсвана от войни родина е, че в САЩ живеят изненадващо малко чеченци. Според Jamestown Foundation най-вероятно те са по-малко от 200 души и повечето от тях живеят в района на Бостън. Репортаж на The Daily Beast разказва за чеченски бежанец от Ню Йорк, който се опитва да проследи какво се случва с всеки чеченец в страната, с когото се е срещнал. Досега той е стигнал до 81 души.

За разлика от имигрантите от други страни, разкъсвани от конфликти, като Ирак и Сомалия например, много малко разселени чеченци са се преместили в Щатите, въпреки че двете войни с Русия от средата на 90-те и началото на 2000 г. са накарали 350 000 чеченци да напуснат домовете си.

Ако чужденец произхожда от регион, в който се води война, или от силно репресивна държава, съществуват два основни начина той да се настани в САЩ – да стане бежанец или да кандидатства за убежище. Всяка година Щатите приемат около 50 000 бежанци, за които се смята, че е крайно опасно да останат в родните си страни. В момента основните държави, от които произхождат те, са Мианмар, Бутан и Ирак. Общо броят им може да достигне до 80 000 души годишно, като повечето от тези места се запълват от хора, пристигащи от Близкия изток и Южна Азия. Европа и Централна Азия, където се намира Чечения, получават най-малка квота – едва 2000 места.

След 11 септември приемането в САЩ на граждани на страни с особено влиятелни ислямистки движения, какъвто е случаят и с Чечения, стана още по-трудно заради стриктните пресявки с оглед на сигурността.

Катлийн Нюлън, директор на програмата за бежанците към американския Институт за миграционна политика, споделя пред The Atlantic, че освен всичко друго Вашингтон никога не се е тревожел особено за чеченското население, надявайки се, че разселените жители от региона ще се завърнат у дома след края на войните.

Вторият вариант за установяване в Щатите е, когато даден чужденец вече е влязъл в страната, независимо дали нелегално или чрез някаква временна виза, или когато е стигнал до някой от входните й пунктове. Тогава той може да кандидатства за убежище и ако то му бъде дадено, американското правителство не може да го изпрати обратно в родината му. През 2011 г. 25 000 души са получили убежище, като повечето от тях са дошли от Китай, Венецуела и Етиопия.

Именно по този начин бащата на заподозрените за атентата на маратона братя Анзор Царнаев – чеченец, живял в Дагестан, е дошъл в Бостън. Той и 8-годишният му син Джохар – оцелелият заподозрян, са пристигнали легално в САЩ през 2002 г. с туристически визи и след това са кандидатствали за статут на бежанци.

Повечето чеченци изобщо не опитват тази процедура, защото за тях е изключително скъпо да стигнат до Америка и защото там има толкова малко техни сънародници, че би им било трудно да намерят подкрепа, отбелязва още Нюлън. Плюс това Европейският съюз е много по-близо и съответно е атрактивна дестинация за търсещите убежище чеченци. Според изчисления от 2009 г. в Европа живеят 130 000 чеченски бежанци.