Губи ли Европа вярата си в ЕС?
Честит Ден на Европа!
Ако не знаете, че 9 май е Денят на Европа, значи сте в компания с мнозинството от европейците.
Дори в най-добрите времена не е бил отбелязван като американския 4 юли с фойерверки по целия континент този празник, отбелязващ декларацията от 1950г. на френския външен министър Робер Шуман, с която се поставя началото на Европейската общност за въглища и стомана.
Той обаче е повод за размисъл върху растящите трудности в Европа и големите рискове за САЩ и за бъдещето на света.
При цялото това говорене за фискалните дефицити в Европа или за "дефицита на демокрация", заради който институциите на ЕС са с недостатъчно легитимност и отговорност пред гражданите, най-опасният дефицит е този на европейци.
Миналата седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се оплака в реч, че европейската мечта е заплашена от "възхода на популизъм и национализъм" в 27-те държави с около 500 милиона души население.
"Във времена, когато толкова много европейци са изправени пред безработица, несигурност и растящо неравенство, се налага една "умора от Европа" в комбинация с липса на разбиране. Кой какво прави? Кой какво решава? Кой кого и какво контролира? Накъде се движим? И нека си го кажем - риск е също и безразличието на много привърженици на Европа", каза още той.
По данни на "Евробарометър" делът на европейските граждани, които нямат доверие в ЕС, се увеличава с тревожна скорост. През ноември 2012г. близо 72% от испанците казват, че "по-скоро не вярват на ЕС", а преди пет години те бяха само 23%. В Италия промяната е от 41% на 56%.
Би трябвало да са най-притеснени в Германия, където отношението към Европа може да се окаже най-решаващо за бъдещето на континента. Европеизмът отдавна е алтернативната идентичност, който германците приеха с готовност след края на Втората световна война. Но това одобрение започна да намалява с отдалечаването от годините на нацизма и с увеличаващите се съмнения за бъдещето на Европа, както и с растящите икономически разходи на германците в кризата на еврозоната.
Все още 75% от тях предпочитат еврото, но 56% нямат доверие в ЕС и под една трета споделят положителни оценки за съюза. Канцлерът Ангела Меркел не може да си позволи да пренебрегва емоциите зад появата на първата антиевропейска партия в страната. Макар подкрепата за "Алтернатива за Германия" за парламентарните избори през септември да е малка, идеите й влияят на обществения дебат.
Неотдавна високопоставен политик ми каза, че Меркел е много по-привързана към Европа, отколкото хората си мислят, и че никога не би изоставила еврото. "Но е все по-трудно да задържим германския електорат около нея", допълни той.
Хосе Инасио Торебланка и Марк Леонард от Европейския съвет за външна политика неотдавна написаха: "Стряскащо е, че всички в ЕС са изгубили вяра в проекта - и кредитори, и длъжници. В държавите от Южна Европа на ЕС гледат така, както в Латинска Америка гледаха на МВФ: златна усмирителна риза, задушаваща националната политика и изпразваща от съдържание националната демокрация. В страните от Северна Европа възприемат ЕС като провалил се опит да се контролират политиките на южния пояс. И кредиторите, и длъжниците се изживяват като жертви."
Ключови служители в администрацията на Барак Обама осъзнаха огромната зависимост на САЩ и света от европейското единство и ефективност. САЩ, където се създават 19% от световния БВП, могат да оформят бъдещата глобална система единствено в тясно сътрудничество с най-важните европейски съюзници.
ЕС не само е най-голямата икономика в света, това е и най-ефективната на планетата сила за разпространяване на демокрацията и свободните пазари през последните 20 години - приети бяха 15 нови членове при условия, предполагащи върховенство на закона и намалени етнически конфликти.
Геостратегическата цел е вероятно най-важният мотив за президента Обама да включи в годишното си обръщение пред Конгреса темата за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.
Бившият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински заяви пред Globsec, годишната конференция в Братислава по въпросите на сигурността, че макар подобно споразумение да е трудно за договаряне и прилагане, "то може да създаде допълнителни трансатлантически връзки, които драматично ще променят геополитическите реалности в света, то може да създаде нов баланс между Атлантика и Тихоокеанския регион и в същото време да донесе нова жизненост, повече сигурност и сближаване на Запад."
Според Бжежински по-големият проблем е свързан с днешното естество на Европа.
"Европа се нуждае от лидери, които могат да персонализират и драматизират историческата мисия на една по-обединена Европа в близки отношения с Европа. Западна Европа днес отчайващо се нуждае от историческо въображение и глобални амбиции. Няма Чърчил, нито Де Гол, нито Аденауер. Сегашният политически дискурс е доминиран от една по-тясна перспектива и от по-всекидневни проблеми на избирателите. Но я няма вдъхновяващата визия, която се очаква он демократичните лидери в този процес."
Европейските лидери достатъчно добре знаят проблема, след като обявиха 2013г. за "Година на европейските граждани". Европейската комисия разпространи видео клип по повод Деня на Европа. Но с PR този проблем няма да се разреши, нито с изграждането на банков съюз.
Без преоткриването на морална, историческа и глобална цел, дефицитът от европейци само ще се увеличава. И всички ще пострадаме от последиците.
Авторът е колумнист на Ройтерс, но мнението е лично. Той е автор на популярни книги, ветеран от "Уолстрийт джърнъл" и президент и изпълнителен директор на Атлантическия съвет - една от влиятелните неправителствени организации във Вашингтон.