Американската космическа агенция NASA отбелязва днес 40 години от изстрелването на "Скайлаб" (Skylab) - първата орбитална станция на САЩ и първата, която човечеството успешно експлоатира. Това става на 14 май 1973 г. с последното използване на ракетата "Сатурн-5", с която за пръв път хора достигат до Луната.

Първият командир Чарлз Конрад коментира по-късно, че за него тази задача е означавала повече от разходката му по Луната, включително защото е можел да изпраща на Земята информация, каквато никой преди не е получавал.

Това бе не само най-голямата слънчева обсерватория за времето си, но и лаборатория за микрогравитация, медицина и наблюдения на Земята. Заради мисиите в орбита в NASA бяха създадени нови технологии като специални душове, тоалетни, спални чували, оборудване за гимнастически упражнения, кухненска апаратура - всичко това, пригодено да работи почти в безтегловност.

По това време в бившия СССР вече са опитали с четири орбитални станции, първата от които е "Салют -1", изстреляна на 19 април 1971 г., а последната е ДОС-3, изстреляна едва 3 дни преди "Скайлаб". Но те или не достигат нужната орбитална височина, или поради технически проблем хора не успяват да влязат вътре. Изключение е екипажът на "Союз 11", който работи на борда 23 дни, но при завръщането и тримата космонавти загиват при разхерметизиране на спускаемата капсула. "Салют-1" е свалена от орбита три месеца по-късно.

При американците също нещата не тръгват, както е планирано - единият от слънчевите панели засяда и не се разтваря, но най-лошото е, че е паднала значителна част от термощита. Първата мисия астронавти започва сложен ремонт, за да може изобщо да се използва "Скайлаб", като започва с опъване на защитно платно като слънчобран срещу мощните лъчи. Когато влизат вътре, температурата е висока, но поносима, а електрозахранването е половината от необходимото.

В крайна сметка "Скайлаб" стана и жертва на най-важния обект, който изследваше - засилената слънчева активност предизвика нагряване и разширяване на земната атмосфера, която забави и погълна станцията. На 8 февруари 1974 се прибра последният от трите екипажа, който бе прекарал там 84 дни - рекорд, който американски астронавти подобриха благодарение на съвместната програма с руската орбитална станция "Мир" повече от 20 години по-късно.

През 1974 г. NASA бе останала без средства и ракети за орбитални мисии и голямата част от парите бяха насочени към програмата за космическите совалки. В агенцията се надяваха совалката да излети за пръв път през 1979 г. и още с втория полет на "Скайлаб" да бъде доставен двигател, който да я изведе в по-висока орбита.

Но тежащата 85 тона станция започна да губи височина по-бързо и изчисленията сочеха, че тя ще изгори в атмосферата в средата на 1979 г. В края на 1978 г. от NASA отказаха да се надбягват с времето и човечеството започна с тревога да очаква дали тя ще се стовари някъде на планетата. През 1978 г. съветски спътник с ядрено захранване падна в Северна Канада и това още повече засили опасенията, макар че на "Скайлаб" нямаше подобни опасни материали.

Контролът на полетите се опита да насочи станцията в Индийския океан на около 1300 км югоизточно от Кейптаун, но парчетата от нея всъщност паднаха на 11 юли 1979 г. много по-далеч - в Западна Австралия.