Хорхе Рафаел Видела, бившият командващ армия, който поведе военния преврат от март 1976г. и бе начело на Аржентина в най-кървавите години на хунтата, почина на 87 години. Той никога не изрази съжаление за отвличанията и убийствата на десетки хиляди негови сънародници в т.нар. мръсна война.

След преврата, извършен заедно с други двама военни командири срещу президента Мария Естела Мартинес де Перон (вдовица на бившия лидер Хуан Доминго Перон), Видела бе президент на Аржентина до 1981г.

Последните години от живота си той прекара в затвора, където бе изпратен след присъда за особено тежки престъпления срещу човешките права, включително отнемането на новородени на политзатворнички в тайните центрове за изтезания. Видела е починал в килията си в покрайнините на столицата Буенос Айрес и с него си отидоха много от най-зловещите тайни на един от най-кървавите режими в Латинска Америка.

По времето на преврата вече бяха отслабени силите на левичарски военизирани отряди и Видела насочи репресиите срещу синдикати, студенти, журналисти и всеки, който бе подозиран за свързан с комунистите. Миналата година той заяви пред журналисти, че репресиите били цената, която Аржентина е трябвало да плати, за да остане република. "Войната по самата си природа е нещо жестоко. Вътрешната война, тази между братя, е особено жестока", заяви Видела.

Хунтата обещаваше да сложи край на левичарските саботажи, да въведе ред в икономиката и да уважава човешките права. На няколко пъти самият Видела бе казвал, че целта на управлението е да възстанови демокрацията в Аржентина.

Но той настояваше, че това зависи изцяло от "процеса на национална реорганизация", в която военните планираха обширни реформи за оттегляне на държавата от икономиката и прочистването на страната от влиянието на някогашния силен човек Хуан Перон и перонистите. Управлението до 1983г. бе и времето, в което аржентинците се радваха на т.нар. "сладки пари" от политиката на министъра на икономиката Хосе Мартинес де Хос, който премахна защитните вносни мита, преоцени песото спрямо долара и бързо натрупа 50 млрд. долара външен дълг.

Видела бързо суспендира нормалните функции на парламента, на местното самоуправление и на Върховния съд, докато страната преминаваше през репресии над заподозрените в левичарска дейност. През 1981г. начело на диктатурата застана командващият армията Роберто Едуардо Виола и политическият баланс във въоръжените сили започна бързо да се разпада. Поражението във Фолклендската война през 1982г. окончателно отслаби властта на военните в обществото.

Едва 4 години след идването на власт на Раул Алфонсин - първият демократично избран президент след хунтата, Видела бе осъден на доживотен затвор за репресиите. През 1990г. - пет години по-късно - той бе амнистиран от президента Карлос Менем, но след 8 години съдия отмени амнистията и върна Видела зад решетките.

В годините на президента Нестор Кирхнер (2003-2007) започнаха нови процеси за "мръсната война" и Видела получи още няколко доживотни присъди.

През 2012г. му бе дадена присъда от 50-години затвор заради това, че е създал системата за отнемане на новородените бебета. По време на процеса Видела настояваше, че е политически затворник. "Родилките, които аз уважавах като майки, бяха бойци, активни в една машина за терор. Много от тях използваха неродените си бебета като човешки щит", заяви Видела.