Преди 41 години унгарецът Ласло Тот се нахвърля с чук срещу прочутата мраморна статуя "Пиета" на Микеланджело и й нанася 12 удара, които оставят тежки поражения по ренесансовия шедьовър.

По повод годишнината от атаката от 21 май 1972г. Музеите на Ватикана проведоха еднодневен семинар за статуята, инцидента и последвалата реставрация, превърнала се в една от най-деликатните и спорни подобни операции в историята, разказва "Ройтерс".

Ударите с чук, нанесени от безработния геолог, откършват лявата длан и ръката на Богородица. От главата на статуята, изобразяваща как Божията майка оплаква току-що сваления от кръста Исус, са откъснати парчета, избит е носът... Общо около 100 фрагмента се търкалят по пода на базиликата "Св. Петър", когато най-после унгарецът е повален.

Тот заявил при арестуването, че е Исус Христос и Микеланджело.

Предизвиканите от него поражения пораждат спор как да бъде реставрирана статуята. Благодарения на гения на Микеланджело тя е толкова жизнена, че зрителят може почти да усети къдриците на мъртвия Исус и мекотата на устните на Мадоната. Във вените на мускулестите ръце на Божият син сякаш още има кръв, а кърпата на главата на Дева Мария сякаш е от муселин, а не от мрамор.

Когато историкът Джорджо Вазари я вижда през 1550г., той пише в книгата си за живота на известни художници: "Истинско чудо е, че камък, който преди това е бил безформен, може да придобие такова съвършенство, каквото понякога дори природата трудно постига в плът".

След нападението някои историци и реставратори искат статуята да бъде оставена повредена като символ на насилието. Други настояват тя да бъде реставрирана, но ясно да се очертаят повредените места като историческо свидетелство за случилото се.

Светият престол не е съгласен. От Ватикана настояват за т.нар. интегрална реставрация, която не оставя видими следи от намесата.

Микеланджело получава поръчката на 27 август 1498г. и изсича статуята от един единствен блок карерски мрамор, който лично е избрал. Във Ватикана и до днес се пази договора му със Светия престол.

Нацарено Габриели - последният жив участник в реставраторския екип от 1972-1973г., разказва, че е имало много трудни моменти в дебата около плана за действие, както и някои разочарования и усложнения при експериментите в лабораторията.

На базата на снимки в продължение почти на половин година се идентифицират късчетата и фрагментите, пръснати по пода на "Св.Петър". След това започва сглобяването им в импровизирана лаборатория, издигната около статуята в храма. Решено било тя да не бъде премествана.

С помощта на "невидимо" лепило и прах от същия мрамор, използван за статуята, специалистите възстановяват парче по парче и люспа по люспа. Един фрагмент дори пристига мистериозно от анонимен изпращач от САЩ - турист, който го прибрал в суматохата около арестуването на Тот, но после го загризала съвестта.

Празнините, останали след събирането на всички късчета, са запълнени с помощта на копие на статуята, направено преди нападението.

Близо 10 месеца след атаката "Пиета" отново може да се види в параклиса, носещ нейното име. Този път тя вече е зад бронирано стъкло.