Горещ секс взриви Кан
Тричасовият "Животът на Адел" на родения в Тунис, но израснал в Ница Абделатиф Кешиш, в който буквално всеки кадър показва любовното привличане между талантливата художничка Ема и детската учителка Адел, разбуни страстите в Кан.
Част от критиката побърза да се дистанцира от дългите сцени на откровен секс между младите жени във филма, тъй като те "поставяли публиката в деликатно положение". Друга част обаче искрено се зарадва на свежестта и свободата, с които уважаваният във Франция Кешиш показва различните етапи от раждането и развитието на една еднополова любов от гледната точка на самите протагонистки.
Филмът е вдъхновен от популярен комикс, станал известен във Франция със заглавието "Синьото е горещ цвят", но Кешиш определя адаптацията си като "напълно свободна". В нея 17-годишната Адел обожава четенето на книги и мечтае да се посвети на обучението на малки деца. Постепенно осъзнава, че не изпитва удоволствие от емоционални връзки с мъже. Случайната среща с по-голямата от нея студентка Ема й помага да се определи сексуално, а също - да постави в центъра на живота си "абсолютната любов".
Кешиш е известен с чувствителността си към социалните проблеми на днешна Франция. В петия си филм той отново не подминава ежедневието на младите хора в тяхната училищна и семейна среда. Съучениците на Адел се държат враждебно с нея, а тя самата не намира сили да разкрие пред родителите си истината за себе си. Животът на младата жена се усложнява още повече, когато, заради "глупава изневяра с мъж" Ема я изгонва от дома си. Бруталното прекъсвана на любовната връзка осъжда Адел на принудителна самота. В същото време Ема заживява с друга жена.
Въпреки съпротивата на част от публиката в Кан филмът на Кешиш бе оценен като "чувствено, вибриращо и светло кино". По повод на дългите сексуални сцени между двете жени, които някои напълно отрекоха заради тяхната "прекаленост", Кешиш каза: "Исках те да не се въприемат директно, а да действат естетически, като картини. Прекарахме доста време в уточняването на жестовете на любовта. Всичко трябваше да внушава нежна чувственост и дълбока страст".
Извън споровете около филма 19-годишната Адел Екзаркопулос, която играе със собственото си име, бе светкавично обявена за "най-новата секс звезда на френското кино". "Избрах я най-вече заради устните. Поради същата причина за ролята на Ема избрах Леа Сейду. Лицата, устните на жените са много важни за мен." – уточни Кешиш в Кан.
Поредният американски филм от официалния конкурс "Небраска" на Александър Пейн поставя в центъра на разказа си илюзията на застаряващия Ууди Грант (Брус Дерн). В края на живота си опърничевият мъж за нищо не света не иска да повярва, че не е спечелил един милион долара. Убедеността му се крепи на "лично" писмо, което получил от редакцията на провинциално списание.
Известeн с привързаността си към родните пейзажи Пейн отново се завръща към "Америка на обикновените хора". Интригата с въображаемата печалба е поредният повод заради, който героите му пак тръгват на път.
Потопен в любимото си "road movie" сега режисьорът се докосва до старостта. Внушава, че в този труден период от живота на всеки човек, е важно той да е заобиколен от внимание и такт. Уди Грант естествено не печели милион от мнимата лотария, но за сметка на това получава камиона, за който е мечтал цял живот. Така, въпреки деменцията си, възрастният човек гордо подкарва новата си придобивка.
В Кан Пейн разказа, че получил сценария преди девет години, но трябвало да почака със снимките. "Както често се случва в живота в "Небраска" хуморът съжителства с меланхолията. Снимах филма си като черно-бял, защото живеем в епоха на икономическа депресия".
Критиката припомни, че и във великолепния "За Шмит"(2002) един току що излязъл в пенсия мъж (Джак Никълсън) бе потеглил към сватбата на дъщеря си. По време на "пътуването на живота си" героят преосмисля миналото си. Според Пейн "едно от най-важните неща точно преди смъртта е човек да запази достойнството си. В "Небраска" близките на Уди и най-вече синът му осъзнават това".
Макар и показан извън конкурса, филмът, който успя да изтръгне безусловното одобрение на фестивалците в Кан се оказа All Is Lost ("Всичко е загубено") на американеца Джефри Чендор (с уникалното участие на Робърт Редфорд).
"Беше страхотно изпитание да съм сам в океана на разпадаща се яхта. Не трябваше и да говоря, тъй като нямаше с кого." – каза Редфорд в Кан. Той обясни също, че се е съгласил да участва в трудния експеримент заради "пълното си доверие в режисьора". Самият Чендор допълни, че идеята за филма се е родила от собствени преживявания, но не без влиянието на "Старецът и морето" на Хемингуей.
"Израстнал съм сред моряци и добре познавам живота им. За мен този филм е много повече от обикновен трилър"- сподели режисьорът. Критиците отдадоха необходимото значение и на интимните му мотиви за създаването на творбата: "Много от страховете ми присъстват в този филм". Аз, например, се страхувам от самотата, страхувам се и от смъртта." Масово беше харесана и безрезервната вдеотдайност на Редфорд към "неистовата борба на един човек да спаси живота си". "Филмът е сниман достоверно и без фалш"- отсякога критиците.
Високо бе оценено и поредното френско участие в конкурса. Историческата драма "Михаел Колхас", вдъхновена от романа на Хайнрих фон Клайст, на не особено известения до момента Арно де Палиер, успешно се вписа в силната програма. Нашумелия датски актьор Мадс Микелсен ("Ловът" на Томас Винтерберг) е както винаги великолепен, като такъв се проявява и небезизвестният ветеран Бруно Ганц. Успешната немско-френска копродукция, в която един търговец на коне защищава честта си, но губи любимата си жена, бе оценена като първи шанс за режисьора да излезе от "анонимността на експерименталното кино".