Бернардо Бертолучи: Сега сериалите са по-добри от холивудските филми
Когато бил на 12 години, режисьорът Бернардо Бертолучи се погледнал в огледалото и си се представил като актьора Джон Уейн. Сега, на 73 години, макар и в инвалидна количка, той самият е вече велика фигура в италианското и световно кино.
Днес носителят на "Оскар" е разочарован от Холивуд, вдъхновил го някога да се занимава с кино, и сега предпочита телевизионни сериали като "Момчетата от "Медисън авеню" (Mad Men) заради това, че според него актьорският състав в тях е по-добре подбран в сравнение с тези в продукциите за големия екран, разказва "Ройтерс".
Бертолучи говори за любовната си връзка с американската култура и пренебрежението му към това, което Холивуд произвежда в наши дни в понеделник, 27 май, на събитие, на което той бе удостоен с отличие от Американската академия в Рим.
"Джазът беше първата музика, която чух в живота си, и джаз за мен означаваше Америка", разказва Бертолучи пред тълпата на галасъбитието, на което се събират и средства за подпомагане на творците.
Академията, която е най-старият американски център отвъд океана за независимо изследване на изкуствата и хуманитарните науки, почете Бертолучи с престижната награда "Макким", връчвана в миналото на Рикардо Мути, композитора Енио Мориконе, режисьора Франко Дзефирели и писателя Умберто Еко.
"Гледах "Дилижансът" (Stagecoach) и за мен (режисьорът) Джон Форд се превърна в Омир", разказва още режисьорът за американския уестърн от 1939 г., година преди той да се роди в северния италиански град Парма.
"Седях пред огледало в цял ръст и онова, което виждах на 12, не бях аз - беше Джон Уейн."
Днес обаче режисьорът, известен с ленти като "Последното танго в Париж", "Последният император" и "Двадесети век" (Novecento), казва, че Холивуд, който в миналото го е вдъхновявал и вълнувал толкова много, сега го депресира.
"Моето поколение имаше любовна връзка с американската култура, няма спор за това. Улична лампа и противопожарен кран ме караха да пея под дъжда", казва още режисьорът и допълва: "Американските филми, които харесвам сега, не идват от холивудските студия, а от телевизионните сериали като "Момчетата от "Медисън авеню", "В обувките на дявола" (Breaking Bad), The Americans."
Тъжният Холивуд
"Харесва ми, когато остават 13 епизода, но тогава се появява нов сериал с нови 13 епизода", казва през смях Бертолучи, сравнявайки сериалите с романи, отпечатани на отделни глави във вестници от XIX век.
"Освен няколко независими продукции мисля, че всичко, което идва от Холивуд, е основно тъжно. Много ме натъжава."
Миналата година Бертолучи направи първия си игрален филм от близо десет години насам - "Аз и ти", за един интровертен 14-годишен тийнейджър, който казва на майка си, че заминава на ски почивка с класа си, но всъщност прекарва една седмица в семейното мазе заедно със своята доведена наркозависима сестра.
Подобно на "Последното танго в Париж", предизвикал скандал в Италия и извън страната през 1972 г. заради сексуалните си сцени с Марлон Брандо и Мария Шнайдер, "Аз и ти" е заснет преди всичко в затворени помещения.
Бертолучи също прекарва голяма част от времето си затворен, след като контузия на гърба му преди десет години го прикова за инвалидната количка, за което време той говори единствено като "през последните години от живота ми".
Въпреки това и напук на физическото ограничение и емоционалните трудности, произтичащи от инвалидната количка, Бертолучи твърди, че иска да стори каквото може, за да насърчава културата между страните.
"Обменът на култура е спасението на света", казва той, припомняйки си как баща му го изпратил в търсене на нови преживявания, когато му дал копие на "Моби Дик" като младо момче. Макар да бил прекалено малък, за да я прочете тогава, казва, че знаел, че "някъде там има голяма страна и огромно небе."
Тази година фестивалът във Венеция ще бъде фон за виждането на Бертолучи, тъй като той ще оглави журито на 70-ото издание на най-стария филмов фестивал в света. Той ще се проведе между 28 август и 7 септември.
"Ще се захраня с кино. Да бъде президент на журито ще ми донесе огромна радост. Ще мога да видя красиви експериментални филми", допълва режисьорът.
Що се отнася до творческите му планове, с ръце на гърдите си Бертолучи казва: "Имам някои идеи, но те са все още аморфни и в процес на покълване."