Икономически трудности помрачават празника за влизането на Хърватия в ЕС
В оставащите четири седмици до присъединяването си към Европейския съюз Хърватия прави последни приготовления, за да премине този "исторически" етап, но според много хървати атмосферата не е празнична заради сериозните икономически трудности, пред които е изправена бившата югославска република, пише агенция "Франс прес", цитирана от БТА.
Икономическата криза и приетите мерки за икономии значително отслабиха лявоцентристкото правителство, което е на власт от края на 2011 г. Социалдемократите рискуват да загубят на втория тур на общинските избори в неделя столицата Загреб, която контролират от 2000 г.
"Първи юли бележи края на едно дълго пътуване", каза бившият хърватски президент Стипе Месич (2000-2010), който изигра решаваща роля в сближаването на неговата страна с ЕС. "Ние окончателно се отдалечихме от ограничения националист, който беляза първите години на нашата независимост и възприехме европейските норми", добави той.
Присъединяването към ЕС беше цел на хърватския политически елит от провъзгласяването на независимостта от бивша Югославия през 1991 г., но националистическата политика на първия президент Траньо Туджман, починал през 1999 г., осъди тази балканска страна на международна изолация в продължение на няколко години, пише агенцията.
Хърватия официално внесе кандидатурата си за присъединяване към ЕС през 2003 г. и започна преговори за присъединяване две години по-късно. Със сътресенията, които преживява сега ЕС, след като някои страни споменават дори за оттегляне от блока, хърватският обаче успех изгуби своя блясък.
"Независимо от резултата от големите дебати, хърватите ще споделят съдбата на този съюз и аз се радвам", казва Инес Сабалич, кореспондентка в Брюксел на хърватски седмичник по време на преговорите за присъединяване.
На референдума за присъединяването, организиран през 2012 г., 66% от хората гласуваха в подкрепа на интеграцията, но нивото на участие бе едва 43%. Хърватия ще бъде втората от шестте бивши югославски републики, която се присъединява към ЕС след Словения (2004 г.).
Това присъединяване се разглежда в страната като скъсване с Балканите, разтърсени през 90-те години на миналия век от серия конфликти, отнели живота на над 130 000 души, от които 20 000 в Хърватия. "Въпреки сегашната криза обединена Европа е все още зона на просперитет и мир и тя остава една желана общност за всички малки страни като Хърватия, казва историкът Твъртко Яковина.
Но дългите преговори за присъединяване и икономическата криза намалиха с течение на годините броя на хърватите, подкрепящи това присъединяване, който сега е малко под 50%. Все пак правителството се надява, че присъединяването ще привлече инвестиции и разчита на потенциална европейска помощ от 11.7 милиарда евро до 2020 г., за да възстанови икономиката.