- Идеята ни беше да осъвременим програмата, за да привлечем повече слушатели.

- Според мен хоровата музика е в най-тесния елитарен ъгъл в България в момента. А и се свързва с нещо, което е много демоде.

- Да, аз направих концерт с творби на Пярт миналата година. Догодина планирам да представя Берлинската му меса за орган. Но тази култура в България още не е развита. А популяризирането й е работа на медиите. Трябва да се каже, че навън всички хора, включително и младите, пеят любителски в хорове. Това е като да играят тенис или футбол - те го правят заедно, защото им доставя удоволствие.

Човешкият глас е най-добрият инструмент и всеки го притежава. Не е нужно да се инвестира в него допълнително, освен за уроци, но това се прави още в училищата и университетите. От това ниво нататък всеки, който има известна култура, може да участва.

- За първи път изпълняваме техни парчета. Любопитното за мен е как в продължение на 200 години композициите, които са популярни, звучат почти по един и същ начин.

Ето "Любовта никога не умира" от Андрю Лойд Уебър е писана 2010, а "Комичният дует на двете котки" от Росини е писан в началото на 19 век. И се оказва, че звучат по един и същ начин. Аз даже понякога се опитвам да се концентрирам по време на репетиция и да си кажа: "Чакай, сега дирижираш Верди, а сега - Queen", но енергията наистина е една и съща. Различна естетика е, но действа по един и същ начин. 

Важна е тази гениалност, този емоционален заряд, която е обща за всички тези творби. Музиката трябва да има някакъв дух, нещо, от което хората винаги се нуждаят. 

Както хората не спират да се влюбват, така и не спират да имат нужда от музика. Защото - представете си например, че можеха да спрат да си плащат сметките за ток и парно. Сигурен съм, че никой никога не би платил и една сметка в живота си, ако някой каже: "Добре, сега може и да не плащате." Но това е нещо, в което някой те задължава. Докато никой не е длъжен да се влюбва, но хората го правят постоянно. Същото е и с хубавата музика. Постоянно хората искат да я чуват.

Това е темата на този концерт - хубавата хорова музика, тъй като гласът е първият и най-съвършеният инструмент. Той е най-директен като емоция, като комуникация. Именно затова го правим и в Камерната зала, за да може да бъде още по-интимно пространството, хората да са близо до изпълнителите и да усещат пеенето.

Опитахме се да съчетаем произведенията по популярност - това е само светски репертоар, няма духовна музика. Правихме достатъчно концерти с духовна музика тази година.

- Ами да, тогава театърът е бил популярно изкуство. Операта не е била някакво ексклузивно изкуство за избрани елити. Тогава е било все едно отиваш на коцерт на Queen или на The Beatles.

- Миналата година изпълнихме целия мюзикъл "Уестсайдска история" за първи път в България на английски език с всички реплики от началото до края. Направихме го съвместно с ученици от английска драма и мюзикъл към Американския колеж. Беше много вълнуващо в интерес на истината, защото прототипите на героите в мюзикъла са тийнейджъри. А все пак те трябва да говорят перфектен английски, за да се получи. Ако някой срича с много дебел български акцент, става малко неприятно... (смее се) Но се справихме много добре.