Потребителска фотогалерия
В представите ми винаги съм свързвала Виена точно с тези три неща, въпреки че не са достатъчно за да опишат града. Трудно ми е и да опиша в подробности с какво би ви впечатлил, тъй като е събрал в себе си много култура, изкуство и история, но определено си заслужава. 
Не съм очаквала градът да ме очарова с онази романтика на южните страни. Австрийците са прекалено точни и подредени във всяко едно отношение, и това си личи и в начина по който се отнасят към столицата си. Изненадващо за мен, но точно с това ме спечели Виена. 
Няма много тесни и романтични улички в които да се изгубиш, но за това пък точно за 15-на минути може да стигнете до някое от близките селца, където да намерите тази романтика. А гледки като тази все пак се срещат и по централните булеварди. 
Всъщност във Виена е почти невъзможно да се изгубиш, макар да няма и една табела на английски за чужденците. Добра организация – няма какво повече да кажа. 
От тук нататък просто се впускате в обиколка на Инерщад или с други думи централния 1-и район, където са повечето забележителности. Достатъчно малък е за да успеете да го обиколите пеш. На снимката - Кметството на града. 
Ако искате да видите повече от Виена и региона си вземете карта, но обърнете внимание за колко и кои райони важи, тъй като града е разделен на 23 такива. За малкото време с което разполагах беше един от бързите начини да видя колкото се може повече и то без да ми се налага да псувам заради чакане, блъсканица и т.н. – мила родна картинка. 
Поради липсата на романтика се отдадох на любимото си занимание в градска среда – архитектура и спокойна разходка сред градините. Е да поне това има в изобилие. 
Поради липсата на романтика се отдадох на любимото си занимание в градска среда – архитектура и спокойна разходка сред градините. Е да поне това има в изобилие. 
Виена мисля, се слави като една от най-зелените и чисти столици, за сметка на мащабната си барокова архитектура. 
Двете в комбинация са достатъчни за да задоволят любителите на по-изтънчения вкус. 
И ако сте от тях, чаша виенско кайзер кафе и парче сахер в обстановката на някоя от многобройните сладкарници около Щефансдом, ще ви се отразят добре. 
Като казах Щефансдом… добър ориентир ако смятате да избегнете трите главни за разходка улици – много са натоварени. 
Щпилът на катедралата се вижда почти от всякъде. Катедралата "Св. Стефан" е построена през 1147 като енорийска църква. За първи път е спомената в документ през 1221 г. След разширяването на градските стени през ХІІІ век катедралата се оказва в центъра на Виена. Днес тя е един от символите на града. 
Както винаги и навсякъде все намирам къде да се покатеря - но тук бих се замислила за втори път. 
Вярно, южната кула е доста по-висока, но не предлага добра панорамна гледка към града, в сравнение със северната. 
В разходка около катедралата има достатъчно по-малки улици, където на спокойствие може да се посетят и няколко не толкова пищни на външен вид църкви. 
Визирам конкретно Доминиканската църква, в която оставаш изумен от богатството на бароковото изкуство. 
Наистина внушителен интериор. При все че не съм от най-големите почитатели на барока. 
И таванът на Доминиканската църква. 
Лично аз съм почитател на Готиката. И като казвам готика във Виена имам 2 любими места. Катедралата Вотивкирхе, която от вън е като фина дантела и една по-малка готическа църква на север. 
Мария Ам Гестаде е малка но прекрасна. Намира близо до еврейския квартал, в тих и спокоен район. От вътре е типична изчистена готика. 
Но за мен все пак неповторим остава интериора на Вотивкирхе с неговите изумителни стъклописи... 
изпипани детайли и мащаби. 
Ако обичате дългите разходки от Вотивкирхе има удобен транспорт до Гринциг. 
Гринциг е малко селце в покрайнините на Виена, което очарова с алпийския си стил. Тук романтиката не ми липсваше и ако разполагах с време бих си загубила цял ден. 
В разходка по ринга също има на какво да се полюбувате. Рингщрасе или ринга е вътрешния кръгов булевард, който обгръща централната част. На него са разположени кметството, операта, университета, музеите близнаци на площад Мария Терезия, театъра. 
От там може да свиете по някоя от уличките и да излезете в района около двореца Хофбург, който е осеян с фонтани, малки църкви и разбира се типичните за Виена файтони. 
Коне пред Хофбург. Дворецът \"Хофбург\" е официална резиденция на австрийските императори - от Фердинанд Първи до Франц Йозеф. Дворецът представлява комплекс от сгради, включващ 18 тракта и 19 двора върху площ от 240 000 кв.м и е строен в продължение на 6 века - от 1275 г.при Отокар II до края на 19 в. при Франц Йосиф I. В императорския дворец са разположени Националната библиотека, Музеят на музикалните инструменти, оръжейната колекция на императора и Испанското училище по конна езда. Огромен интерес предизвикват Императорската съкровищница и апартаментите на Хабсбургите, както и покоите на известната и красива императрица Елизабет /Сиси/. 
Католическата църква Св. Михаил срещу Хофбург. Михаелерплац е един от най-оживените във Виена. 
От него лесно се стига до пасажът Фрайунг, който в горещото време е приятно място за едно кайзер кафе, като за финал. Снимки от Белведере и Шонбрун не показвам защото ни валя дъжд и беше доста неприятно, но поне ще има за какво да се върна отново в града. Със сигурност за да посетя галерията на Густав Климт в Белведере. 