Ден след като египетската армия свали президента Мохамед Мурси и го сложи под домашен арест, избраният от военните висш магистрат Адли Махмуд Мансур положи клетва като временно изпълняващ длъжността държавен глава, съобщи Би Би Си.

Неговата основна задача ще бъде да ръководи съставянето на нов изборен закон и организирането на нови парламентарни и президентски избори. Мансур е малко познато лице в страната. Повече от 20 години той е бил заместник-председател на Конституционния съд, докато едва преди два дни Мурси не го назначи за негов председател. За политическите възгледи на новия държавен глава не се знае много, но той е смятан за независим.

Освен избирането на временен президент, извънредните мерки на армията включват суспендиране на конституцията, формиране на временно гражданско експертно правителство, подготовка на нови избори и съставяне на "харта на честта", която да следват медиите в страната. Според редица военни, политически и дипломатически източници най-вероятно временният кабинет ще бъде оглавен от видния египетски политик Мохамед ел Барадей. Бившият генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) представляваше основния алианс от либерални и лявоцентристки партии – Националния фронт за спасение – и младежките движения, ръководили протестите, при преговорите с въоръжените сили. Ел Барадей присъстваше и на обявяването на политическите промени от генерал Абдел Фатах ал Сиси в сряда вечерта.

След като военните издадоха заповеди за арести на близо 300 членове на ислямисткото движение "Мюсюлмански братя", откъдето произлиза и самият Мурси, беше съобщено, че е бил задържан върховният лидер на организацията Мохамед Бади. При все това, в първата си реч новият президент се обърна към привържениците на движението и каза, че те са "част от този народ и са поканени да участват в изграждането на нацията".

От "Мюсюлмански братя" обаче засега отхвърлят промяната, която определят като военен преврат, и планират да организират нови демонстрации из цялата страна. Според египетското министерство на здравеопазването по време на последните масови протести и сблъсъци от неделя до днес са загинали около 50 души, а стотици са били ранени.

Тъй като никоя от страните в конфликта не се е отказала да отстоява позициите си, напрежението в страната остава високо и сблъсъците вероятно ще продължат, коментира кореспондентът на Би Би Си.

Реакциите от чужбина на събитията в Египет са разнопосочни. От една страна, арабските държави в Персийския залив приветстваха новия временен лидер с надеждата той да ограничи възхода на ислямистите в Близкия изток. В региона не прикриват облекчението си от развитието на ситуацията, коментира Reuters. "Следяхме с интерес и удовлетворение националния консенсус в тази братска страна, който изигра важна роля за мирното излизане на Египет от кризата, пред която бе изправен", заяви лидерът на Обединените арабски емирства шейх Халифа бин Зайед ал Нааян. Саудитският крал Абдула беше един от първите, изпратили поздравления на Кайро още в сряда през нощта, а кувейтският шейх Саб ал Ахмад ал Сабах беше цитиран да хвали египетската армия за "положителната историческа роля, която е изиграла в защита стабилността на страната". Катар – единствената държава от Персийския залив, подкрепяла "Мюсюлмански братя", също приветства новия египетски президент.

Страни като Турция и Тунис обаче осъдиха случилото се. "Неприемливо е едно правителство, дошло на власт с демократични избори, да бъде свалено с незаконни средства и още повече с военен преврат", каза турският външен министър Ахмет Давутоглу.

По средата на този спектър останаха коментарите на САЩ, ЕС и дори на Иран. Вашингтон и Брюксел изразиха тревогата си от отстраняването на демократично избран президент и призоваха за бързо връщане към демокрацията, но старателно избягваха да употребяват думата "преврат", включително защото има правни изисквания за автоматично спиране на помощи и за въвеждане на санкции при такова положение.

Африканският съюз, обединяващ 54 държави – почти всички на континента, почти сигурно ще замрази членството на Египет заради "неконституционната промяна".

Иран реагира сдържано с призив да бъдат изпълнени "легитимните искания" на народа и предупреди, че не трябва "да се проявява опотюнизъм към чужденци и врагове". Мурси посети Техеран при едно от първите си пътувания в чужбина, но отношенията между двете държави не потръгнаха, защото се оказаха от двете страни на барикадата на гражданската война в Сирия.

Израел се въздържа да проявява каквото и да е официално одобрение или удовлетворение от отстраняването на Мурси, макар че приближен на премиера Бенямин Нетаняху коментира пред Reuters, че има известни надежди с назначаването на Мансур да бъдат размразени блокираните контакти между Тел Авив и Кайро.