Журналистът на свободна практика и поет Димитър Кенаров откри тази седмица дебютната си фотоизложба "Газ, вода и революция: Образи от "Таксим". Погледът му към протестите в Истанбул е фокусиран върху момента, в който на 11 юни полицейските части навлизат в площада, а по-късно в парка "Гези" и превърналия се в убежище хотел "Диван".
Облечен във фланелка на турския футболен клуб "Галатасарай", журналистът на свободна практика и поет Димитър Кенаров откри тази седмица дебютната си фотоизложба "Газ, вода и революция: Образи от "Таксим". Погледът му към протестите в Истанбул, които е отразявал за Би Би Си, е фокусиран върху момента, в който на 11 юни полицейските части навлизат в площада, а по-късно в парка "Гези" и превърналия се в убежище хотел "Диван". 
Експозицията може да се посети в софийската галерия "Ластици" до 21 юли, а включените снимки добре отразяват позицията на автора, че "Турция вече никога не можеше да бъде същата". 
"В продължение на три седмици отразявах събитията в Турция за различни международни и български медии, печатни, радио и телевизионни. Надявам се и снимките в тази фотоизложба – моята първа – да са уловили част от атмосферата." 
"Пристигнах шест дни след началото, когато полицията се беше оттеглила и протестиращите бяха направили палатков лагер в Гези. Първите няколко дни дори не предполагах, че ще се случи нещо по-особено. И съотвено отидох с идеята, че ще прекарам не повече от 3-4 дни в Истанбул, а в крайна сметка останах три седмици. Когато пристигнах в Гези беше страхотен купон и приличаше на нещо, което в моето въображение асоциирам с атмосферата на 1968 г. Бяха се събрали най-различни групи хора – леви, десни, зелени, кюрди, гей активисти...", разказа Димитър Кенаров пред "Дневник". 
В анонса на събитието Кенаров пише: "...по алеите и тревните площи на парка мирно се бяха събрали най-разнородни групи, които се срещаха (и споделяха общи идеи) за пръв път. Вечер, когато слънцето потънеше зад хоризонта и лампите на парка светваха, започваха концертите и танците, разговорите, речите. Това беше турското лято на любовта, турската 68-ма година. "Гези" беше лицето на нова Турция в миниатюра." 
"Ако трябва да бъда честен, учуден съм, че нямаше повече жертви. Имаше ситуации, в които опасността идваше не толкова от сълзотворния газ, колкото от самата паника, която можеше да доведе до мелета и стъпкване." Димитър Кенаров пред "Дневник". 
Всяка снимка може да се купи за 30 лв. в "Ластици", а включените в експозицията фотографии могат да се намерят и като картички срещу 15 лв. 
В хотел "Диван" 
Укрили се в хотел "Диван" протестиращи 
"Никой не знаеше кога точно полицията ще навлезе. След онзи 11 юни на хората им трябваха 1-2 дни да се поосъзнаят, но партито в Гези се поднови към четвъртък-петък. Планираше се в неделя Ердоган да изнесе реч и се очакваше след нея да има нападение, но полицията навлезе в събота, нощта преди речта. Обградиха парка и с мегафони обявиха, че всички трябва да напуснат." 
"Цялото изтегляне от парка мина доста мирно, като много малко хора останаха на мястото си. Няма смисъл да се биеш срещу полицаи, които на практика са екипирани като армия. Започнаха да махат палатките, а на мен ми взеха журналистическата карта и известно време не искаха да ми я върнат. Изтриха няколко снимки от фотоапарата ми." 
"В крайна сметка се измъкнах от парка и отидох в хотел "Диван", където се бяха изтеглили голяма част от протестиращите. А там вече стана наистина драматично, тъй като вътре имаше около 300 човека, а балните зали се бяха превърнали в полеви болници..." 
Над 7000 са били ранени при нападението в хотел "Диван" 
"Протестите са традиция в Турция, турците има силно развита протестна култура и тук няма нищо ново. По принцип всяка седмица, особено уикендите, най-различни групи в Истнабул демонстрират. Понякога излизат националистите, понякога – студентите, друг път – комунистите. Но винаги демонстрациите са били ограничени, с не повече от няколкостотин души." 
"До събитията в Гези турците знаеха, че гласът им няма да бъде чут и затова демонстрациите им бяха по-скоро символен акт." 
"Новото в случая се съдържа в мащаба и интензитета на протестите, в тяхната ефективност." 
"Сред гъсти облаци сълзотворен газ и мощни водни струи, уличните сблъсъци продължиха часове наред." 
"По-радикалните групи отвръщаха с камъни, прашки и фоерверки, но отпорът им беше кратък" 
Според автора гей активистите са били сред най-големите ентусиасти на протестите. 
"Когато бях там постоянно ме питаха как вървят протестите в България. Те знаеха за тях още от самото им начало и дори питаха как могат да помогнат." 
"Всъщност протестиращите в България и Турция са много подобни като профил. Разбира се протестиращи има от най-различни групи, но основната движеща сила и в София и в Истанбул остава средната градска класа, която иска промяна към качествено различна демокрация, а не само празна реторика." 
