NASA: Нещо катастрофално е "издухало" атмосферата на Марс
Някакво загадъчно и катастрофално явление е довело до това, че планетата е изгубила огромна част от атмосферата си, която е била значително по-плътна от сега. Това е станало някъде в първите 1 милиард години от 4.6 млрд. години история на Марс.
Това отбелязва американската космическа агенция NASA, според която се потвърждават - но с по-категорични данни - измерванията от 1976г. на сондата й "Вайкинг" (Viking).
Две научни публикации подробно представят първите данни от измерването на състава на марсианската атмосфера, направено от подвижната лаборатория "Кюриосити" (Curiosity). В тях се посочва, че въздухът на Червената планета съдържа аргон, азот, кислород, въглероден оксид и въглероден диоксид.
Заключенията за катастрофалното събитие преди милиарди години се основават на съотношението между две форми на аргона, създадено от изключително мощна вулканична дейност или сблъсък с космическо тяло. Данните показват още, че натрупването на въглероден диоксид и вода е било оформено след катастрофата и почти не се е променило в последвалите милиарди години.
"Докато Марс се е оформял като планета и океанът от магма се е втвърдявал, се е случило катастрофално изтичане на газове в комбинация с екстремни събития като бомбардиране от комети и други по-малки обекти. Слънчевият вятър и вероятен сблъсък с небесно тяло с размерите на Плутон (доскоро смятана за деветата планета в Слънчевата система, но вече "понижена" в ранг на планета-джудже 6 пъти по-малка от Земята и с маса по-малко от 18% от тази на Луната - бел.ред.) е лишило планетата от по-голямата част от ранната й атмосфера. След това марсианската атмосфера се е развивала като баланс между вулканичното изхвърляне на газове и изтичането им в космоса", обяснява Крис Уебстър от NASA.
Той е и автор на едно от двете публикации в списание "Сайънс", разкриващи новите данни за Червената планета. С помощта на новата информация учените ще могат да моделират еволюцията на марсианския климат през хилядолетията и да установят дали някога тя е била топла и влажна и дали е имала условия, подходящи за поддържане на живот.
"Фундаменталният въпрос за това дали Марс е бил годен за обитаване, е какво количество течна вода - във формата на езера или дори океани - се е задържала на повърхността достатъчно дълго, за да поддържа микробиологични форми на живот", казва Пол Махафи, автор на второто от двете изследвания. "Що се отнася до практичната гледна точка на тези данни, за нас е важно да знаем състава на днешната атмосфера, за да подготвим евентуалното пристигане на изследователи на Червената планета", допълва той.
Според Махафи измерванията позволяват и да се твърди с голяма увереност, че метеорити, паднали на Земята, за които се смята, че са дошли от Марс, наистина идват от там.
През ноември "Кюриосити" започва нова програма, чиято цел е да установи темпото, с което Марс губи атмосферата си в момента.