Президентът ще обнародва Закона за СРС, но ще сезира Конституционния съд
Президентът Росен Плевнелиев ще обнародва промените в Закона за специалните разузнавателни средства, на някои от които наложи вето на 24 юли, но после депутатите прегласуваха в първоначалния им вид, съобщиха от президентската институция. В същото време обаче държавният глава ще се възползва от правомощията си да сезира Конституционния съд за текстовете, които според него създават предпоставка за нарушение на основни конституционни принципи - за разделението на властите и за гарантиране на независимостта на съдебната власт.
От мотивите към ветото ясно се вижда, че държавният глава подкрепя концепцията на Закона за въвеждането на механизми за контрол и подобряване на дейностите по използване и прилагане на Специални разузнавателни средства, се казва в съобщението и се припомня, че за ново обсъждане от парламента бяха върнати само отделни текстове на закона, създаващи предпоставка за нарушение на основни конституционни принципи.
"За съжаление дебатът в Народното събрание относно ветото върху Закона за СРС отново показа степента на политическа конфронтация, която бележи целия политически живот в страната през последните месеци. Декларираната готовност за диалог, за обсъждане на аргументи, остана само на думи", е позицията на държавния глава.
Според президента в мотивите му към наложеното през юли вето правото на Национално бюро за контрол на СРС да изисква информация и да дава задължителни указания на органите, които разрешават, използват и прилагат СРС, "навлиза по недопустим начин в работата на разследващите органи и на съда".
С оспорените тогава текстове, касаещи парламентарния контрол, Плевнелиев се противопоставя на идеята "магистрати да се явяват пред парламентарна комисия, за да дават обяснения, разяснения, а вероятно и достъп до материали по следствени дела".
"Недопустимо е депутатите в комисия да осъществяват контрол на дейността по разрешаване и използване на СРС от страна на магистратите. Така приетата редакция на текста за осъществяване на контрол допуска възможност за намеса във вътрешното убеждение както на съдията, който дава разрешение за използване на СРС, така и на прокурора и на разследващия орган, които искат прилагането им", аргументира се при връщането за ново разглеждане държавният глава.
Ето и пълният текст на съобщението на президентската институция:
На 24 юли тази година президентът на републиката наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. От мотивите към ветото ясно се вижда, че държавният глава подкрепя концепцията на закона за въвеждането на механизми за контрол и подобряване на дейностите по използване и прилагане на Специални разузнавателни средства. За ново обсъждане от парламента бяха върнати само отделни текстове на закона, създаващи предпоставка за нарушение на основни конституционни принципи - за разделението на властите и за гарантиране на независимостта на съдебната власт.
С това свое вето президентът даде възможност на парламентарно представените политически партии да обсъдят още веднъж тези текстове и с минимални редакции да избегнат каквото и да е съмнение, че те могат да се използват за противоконституционно въздействие върху работата на съдебната власт. Възможността органи извън съдебната система, като новосъздаденото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, да дават задължителни указания на магистрати и разследващи органи, да изискват цялата информация дори и по текущи дела, да разполагат с достъп до всички документи, не кореспондира по никакъв начин с принципите, заложени в конституцията.
Не по-малко опасна е и тенденцията със законови текстове да се разпростира обхватът на парламентарния контрол дори върху съдебната власт. В няколко свои решения Конституционният съд изрично посочва границите на контрола, който НС може да упражнява.
За съжаление, парламентарната практика напоследък показва ясен стремеж да се навлезе в полето на компетентност на другите власти. Създаването на комисии, които на практика се опитват да правораздават, предвиждането на възможност парламентарна комисия да упражнява контрол върху вътрешното убеждение на съдии и прокурори създават опасност за нормалното функциониране на съдебната система и на демократичната правова държава.
За съжаление, дебатът в Народното събрание относно ветото върху Закона за СРС отново показа степента на политическа конфронтация, която бележи целия политически живот в страната през последните месеци. Декларираната готовност за диалог, за обсъждане на аргументи остана само на думи.
Мнозинството в Народното събрание обяви, че ветото е наложено по политически причини, и не счете за необходимо да изложи аргументи по същество. В рамките на парламентарната процедура българското общество не чу как управляващите ще гарантират независимостта на съдебната власт и на разследващите органи.
Президентът изразява своята увереност, че принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт са в самата основа на правовата държава и не могат да бъдат поставяни под условие, без значение каква е целта на промените в отделен закон. По тази причина държавният глава ще използва правомощията, които конституцията му предоставя, и ще сезира Конституционния съд.