Главното мюфтийство води съдебни дела да си възстанови собствеността на 13 джамии, които са паметници на културата. Сред тях са храмовете в Кюстендил и Гоце Делчев, които са пред срутване, джамиите в Самоков, Дупница и Разград, които стоят затворени, "Хамза бей" (или Ески джамия) в Стара Загора, която през 2011 г. се превръща в Музей на религиите, "Ахмед бей" в Разград. Това каза пред "Дневник" главният секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов.

Това са част от 83-те имота, за които Главното мюфтийство иска да си възстанови собствеността и е завело 52 дела в края на 2012 г. Основанието - законът за вероизповеданията от 2002 г., който дава възможност в 10-годишен срок религиозните общности да поискат от съда да им върне на база достатъчно основания и документи одържавени имоти или отнети по друг начин от тяхно владение. Претенциите са на Главното мюфтийство и по никакъв начин не са протектирани от турската държава и нямат връзка със скорошната визита на турския вицепремиер Бекир Боздаг, защото са заведени доста по-рано, въз основа на българските закони, заяви Ахмедов.

С договора между Царство България и Османското правителство от април 1909 г., който влиза в сила от 1910 г., се създава институцията Главно мюфтийство и юрисдикцията и разпореждането с вакъфските имоти минават към него. Според клаузите на този договор вакъфски имоти могат да се одържавяват единствено при нужда, и то след обезпечение със същия по важност и значение имот, но пак под контрола на Главното мюфтийство, посочи главният секретар на мюсюлманското вероизповедание.

Междувременно с решение от 4 юни тази година Софийският градски съд признава мюсюлманското вероизповедание, представлявано от Главното мюфтийство, за правоприемник на стотици съществували по царско време мюсюлмански вероизповедни общини и турски училища в цялата страна преди 1949 г., когато е приет закон за изповеданията от комунистическата власт. Според Главното мюфтийство с това решение му се признава, че е легитимният правоприемник на собствеността на мюсюлманите преди 1949 г. Съдът обаче отказва правоприемство за редица имоти, сред които джамиите в Дупница и Кюстендил, за които главният мюфтия Мустафа Хаджи е подал жалба до Софийския апелативен съд на 24 юни.

Сред имотите, които мюфтийството иска да възстанови, са джамии и месджиди, дворове на молитвени домове, земеделски терени, стопански сгради, търговски обекти. Джамията в Монтана е наша собственост, но дворът към нея, за който имаме документ, не е. Подобен е и казусът със софийската джамия "Баня башъ" - сградата е наша, теренът под нея е на общината, даде пример Ахмедов.

Покрай промените в закона за вероизповеданията, внесени в средата на юли от депутати от БСП и ДПС (след като "Атака" оттегли подписа си), възникнаха разгорещени спорове и се постави под съмнение дали религиозните общности няма да бъдат по-лоши стопани на културните паметници от държавата. Според информация от Националния институт за недвижимо културно наследство около 200 са джамиите в страната - действащи и затворени, обявени за паметници на културата. По данни на Главното мюфтийство в момента то е собственик на 1550 джамии и месджиди (молитвен дом без минаре), от които около 30-40 са паметници на културата.

Сред тях е Мурадие джамия в Пловдив (известна като Джумая джамия) - една от най-старите османски култови постройки на Балканите, която беше ремонтирана и реставрирана през 2008 г. Финансирането за близо 3 млн. долара изцяло е осигурено от Голямата община на Истанбул по линия на българско-турското споразумение за взаимно опазване на културните паметници от 4 ноември 1998 г.

През 2005 г. започна ремонтът на Томбул джамия в Шумен, но преди няколко години работата спря заради липса на средства. Парите за първоначалните дейности са били осигурени от султана на Оман, който дари чрез Министерския съвет 318 000 евро за реставрацията храма. Изчисленията са за нужда от 3 милиона лева за довършването на реставрационните дейности - да се възстановят украсите и надписите по вътрешните стени, да се почисти външната фасада на сградата и изцяло да се поднови оловната обшивка на минарето.

Мюсюлманското вероизповедание вероятно ще предяви молба към Турската международна агенция за сътрудничество и координация (ТИКА), която има такива проекти за подпомагане на реставрацията на такива културни паметници на Балканите, каза Ахмед Ахмедов. По думите му агенцията е част от Протокола между министерствата на културата на България и Турция от 2008 г. за реставрация и поддръжка на паметници на културата - ние в Турция и Турция у нас. В момента ТИКА финансира и реставрацията на джамията Баня башъ в София. Договорите обаче не минавали през Главното мюфтийство, макар то да е собственик на имотите, а това се решавало на междудържавно ниво и затова в мюфтийството не знаят каква е сумата на ремонта.

В същото време единствената джамия в Гоце Делчев - "Караджа паша", която е паметник на културата и собственост на държавата, е пред срутване и буквално без купол. Джамията в Кюстендил също е пред срутване, "Ахмед бей" в Разград е в изключително тежко състояние, джамиите в Дупница и в Самоков са що-годе поддържани, но не работят. Ние сме длъжни там, където има мюсюлмани, да направим всичко възможно, за да осигурим воденето на техния нормален религиозен живот, мотивира Ахмедов искането на мюфтийството да си възвърне тези молитвени храмове.

Според споразумение с министъра на културата по времето на Стефан Данаилов, когато в едно населено място има религиозен храм на съответното изповедание, има и изповядващи тази религия, дори да е културен паметник, той трябва да бъде отварян поне за петъчните и байрамските молитви. Но това нещо не е приложено в Самоковската джамия, а в града има мюсюлмани.

В мюфтийството са скептични, че промените в закона за вероизповеданията ще бъдат приети в сегашния им вид. Ако получат обаче паметници на културата, за стопанисването им ще разчитат на местни и чужди дарения, както и на помощ от държавата. Планират да кандидатстват и по европроекти за реставриране на храмове от културно значение.

Целта на на мюфтийството не е на всяка цена да си върне същите обекти, но да бъде обезщетено. Това вероятно ще поискат, ако съдът признае на мюсюлманското вероизповедание собственост на Ески джамия в Стара Загора.

Ахмед Ахмедов отрече мюфтийството да има претенции към бившата Черна джамия, която сега е църквата "Свети седмочисленици" в София, както и за сградата на Археологическия музей. По никакъв начин не искаме да екзалтираме обществото, още повече че това са обекти от национално значение. В бъдеще мюфтийството може да предяви иск за обезщетение, но в момента нямаме никакви претенции, каза той.

Нека да не остава впечатлението, че тези имоти ще се разпродадат и ще отидат за ръководството на мюсюлманското изповедание. Всички тук сме на заплата, това е институция, не е частно предприятие. В последните три години бюджетът отпуска за мюсюлманската общност 180 хиляди лева от общо 3 млн. лв. за вероизповедания, 2 млн. лв. от които са за БПЦ. Приходите от вакъфските имоти, които стопанисва Главното мюфтийство, са около 60 хиляди лева на месец, но те са недостатъчни за плащане на заплатите на 600 имами, на служителите в мюфтийство и за плащане на данъчни задължения за около 2 млн. лв.