Когато чуем "трафик на хора", в съзнанието ни обикновено първо изниква образът на вързана, окована жена, пребита, разплакана... и така нататък. Мислим си за младо, наивно момиче, което е било отвлечено или излъгано, продадено, купено, принудено да проституира някъде в западна Европа. В България този образ е допълнен и с това, че момичето вероятно е бедна, неграмотна ромка, която може и да е била продадена от семейството си, или пък сама решила да проституира на Запад, но я намерили сводници, започнали да й взимат парите и да я бият и затварят... и така нататък. Тази картина може да е напълно реалистична, разбира се, и аз нямам намерение да я опровергавам, защото наистина има много жени в това положение. По-скоро искам да посоча защо е и вредна и да обърна внимание на едно от по-малко познатите лица на трафика на хора - трудовата експлоатация.

Не е никак чудно или случайно, че точно този образ, който описах, изниква най-често в главите ни като чуем "трафик на хора". Години наред някои неправителствени организации и държавните институции, които се стремят да говорят за проблема и да организират кампании за превенция, се концентрират върху трафика с цел сексуална експлоатация и насочват кампаниите, образите и посланията си към млади момичета. Причината е, че НПО (не само в България, но и по света), които работят по проблема с насилието над жени, се захванаха преди години с превенция на трафика на хора и естествено акцентираха върху сексуалната и икономическата злоупотреба с жените в трафик. Тяхната активност оказа влияние и върху държавните институции, които с готовност приеха, че гражданското общество може да се грижи за тези неща. Медиите, от своя страна, подхващат идеята и я усилват десетократно. За тях е важно старото добре познато и изпитано мото "сексът продава". Освен това проституцията по принцип, независимо дали доброволна или насилствена, е противоречива тема, която предизвиква интерес, поляризира обществото и в крайна сметка носи читатели, внимание, обаждания на горещи линии, предавания, дебати и т.н. Все пак образът (или историята) на младото невинно момиче, превърнато в "секс робиня" от мазни, мустакати чичковци е много по-силен от този на дете, което бере какаови зърна, шивачка в цех или строител на обект (по-късно ще се спра на тези образи).

Проблемите с това стереотипизиране, обаче, са няколко. От една страна, хората, които виждат подобни кампании, образи и послания, се изпълват с възмущение, че в света може да съществува такава жестокост, със съжаление към "горките жертви" и може би с добрите намерения "да направят нещо по въпроса", но не и с внимание и бдителност към същинския проблем. Тези образи са толкова ужасяващи, че съзнанието ни автоматично решава, че "това не може да се случи на мен", че това се случва само на другите хора - на жените и младите момичета, на бедните и безработните, на ромките, на необразованите, невнимателните, наивните...

Повечето хора не се идентифицират с този образ, защото не биха си помислили "аз съм необразован, невнимателен и наивен и трябва да внимавам да не попадна в трафик". В тази ситуация всички участници са "другите", а ние, широката общественост, сме отстрани, пасивни наблюдатели, нямащи нищо общо с този процес. От друга страна, професионалистите, които биха могли да срещнат жертви на трафик в работата си (полицаи, гранични полицаи, социални работници и т.н.) също запомнят този образ от кампаниите и медиите и не успяват да разпознаят жертвите, които не отговарят него.

Полицията знае къде има публични домове и прави проверки, социалните работници "се оглеждат" за посинени жени в компанията на съмнителни типове, с други думи - всички гледат към проститутките. И на последно място, но първо по значение, в световен мащаб сексуалната експлоатация съвсем не е най-разпространената форма на трафик.

Макар че е много трудно да се направи каквато и да е преценка за мащаба на трафика на хора, според данни на Международната организация на труда (МОТ), представени миналата година, от 21 милиона души в света, които са в ситуация на принудителен труд (което е равносилно на трафик), жертвите на сексуална експлоатация са 22%, а жертвите на трудова експлоатация - 68%. Данните за Европейския съюз са много малко по-различни от световните - жертвите на сексуална експлоатация в ЕС са 30%, в сравнение със 70% жертви на трудова експлоатация. Но през април тази година Европейската комисия и Евростат публикуваха данни за идентифицираните жертви на трафик в 28те страни-членки и Исландия, Черна Гора, Норвегия, Сърбия, Швейцария и Турция. Докато данните на МОТ са събрани по изследователска методология, тези на Евростат са за действително идентифицираните жертви в дадените държави и показват, че 62% от тях са били трафицирани за сексуална експлоатация и едва 25% - за трудова. Това огромно разминаване в данните на МОТ и Евростат вероятно потвърждава казаното по-горе - че институциите и НПО много по-често разпознават жертвите на сексуална експлоатация, защото това са запомнили и това виждат.

Отдавна се знае за ужасяващите условията на труд в китайския клон на Foxconn, която произвежда и сглобява части за различна електроника, включително iPhone и iPad. Наскоро британският The Guardian публикува статия под заглавието "Жената, която за малко не умря докато правеше вашия iPad", в която разказва как 17-годишната (тогава) Тиан Ю скочила от четвъртия етаж на фабриката, след като трябвало да работи по 12 часа на ден, шест дни в седмицата, за минимално заплащане и в лоши условия на живот. Деца и възрастни в Узбекистан са принуждавани чрез заплахи от държавата да берат памук за нищожно или никакво заплащане. Международна кампания изисква от Kraft и други производители на шоколад и шоколадови изделия да спрат да купуват какаото произведено с детски и принудителен труд в Брега на слоновата кост.

И ако си мислите сега, че тези неща се случват по-скоро в "нецивилизования" свят на средна и източна Азия или Африка, ето още няколко примера, които са географски и културно по-близки до България.

През 2009 година бе разкрит един от най-големите случаи на трафик с цел трудова експлоатация в Европа. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ASTRA (НПО в Сърбия) сигнализирали Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) за 700 работници от Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония, които били наети от азербайджанската фирма SerbAz да работят на строителни обекти в Азербайджан. При пристигането си в страната, работниците получили туристически визи и паспортите им били иззети от работодателя. Така и не получили законни разрешителни за работа, което автоматично ги направило незаконни работници мигранти. От лятото на 2009г. заплатите им били постоянно забавяни и намалявани, а през октомври не получили изобщо никаква заплата. Освен това живеели в ужасяващи условия, без храна, вода или медицински услуги, което довело и до два смъртни случая. Според показанията на работници, освен че не получавали заплати за свършената работа, те били подложени и на системен физически и психически тормоз.

След октомври, SerbAz започнала да организира завръщането на работниците по домовете им по такъв начин, че да прикрие всякакви следи от експлоатация. Синдикати, НПО, международни организации и консулства помогнали в процеса на завръщане и предоставяне на услуги на работниците. Според информация от завърналите се работници, SerbAz след това наела 50 работници от България. Българските синдикати били уведомени за това и били отпечатани информационни материали на български език, но засега няма данни българите да са били експлоатирани. Властите в Босна и Херцеговина и Азербайджан започнали разследване по случая. (източник: МКП).

През 2009 и 2010 година няколко чешки фирми наели стотици работници от Виетнам, Украйна, Румъния, България и Словакия за засаждане на дървета и друга лесничейска работа в чешките гори. Фирмите били подизпълнители на Less Forest, една от най-големите горски компании в Чехия, която печелела търговете на държавната "Чешки гори". Месеци наред наетите работници извършвали тежък физически труд по 10-12 часа на ден, шест-седем дни в седмицата. Вместо обещаните 800-1000 евро на месец, те или не получавали нищо, или получавали минимални суми, които не били достатъчни дори за храна. Когато поискали да спрат да работят или да докладват положението си на полицията, били заплашвани с насилие. Според чешката организация Ла Страда общият брой на експлоатираните работници може да е достигал и до 1500-2000. Това е типичен пример за трафик на хора, тъй като присъстват елементите на измама, принуда чрез заплахи за насилие и депортиране, задържане на заплати и злоупотреба с положение на уязвимост (много от работниците, особено тези от Виетнам, били взели заеми, за да дойдат на работа в Чехия). "Мислех си, че съм в цивилизована Европа, но вече не вярвам, че мога да получа някаква справедливост", споделя един от виетнамските работници. През 2010г., адвокати, с помощта на Ла Страда, завеждат 60 съдебни дела от името на пострадалите. Първата осъдителна присъда става факт чак през 2012г. , като основната трудност идва от подвеждащи тълкувания на чешкия Закон за борба с трафика на хора, както и недостатъчните знания на прокурорите и съдиите в областта на трафика за трудова експлоатация. По случая бе направен и документален филм. (източник: Ла Страда).

През 2008г. съдът в Лауфен, Германия, осъжда 48-годишна жена инвалид на една година и три месеца затвор за експлоатирането на четири румънки. Жените работели по 13 часа на ден, седем дни в седмицата като чистачки, готвачки и камериерки в почивна станция, въпреки че нямали разрешително за работа в Германия. Вместо договорената заплата от 850 евро за 40-часова работна седмица, жените не получили нито цент. Не говорели немски и нямали никакви социални контакти и били настанени да живеят в импровизирана стая без легла и нормални санитарни условия. (източник: Федералното Министерство на труда и социалните въпроси на Германия и мрежата KOK)

През 2011г. холандската Инспекция по труда получила сигнал, че една фирма за отглеждане на гъби експлоатирала 70 български работници, които освен това нямали разрешителни за работа. Те трябвало да работят по 10-13 часа на ден, понякога и през уикенда, и да боравят с вредни за здравето химикали, за нетно заплащане от само 3 евро на час, което е по-малко от половината от законовото минимално заплащане на час. Освен това работниците се оплакали от лоши условия на живот като трябвало да спят по шест души в една стая. След проверка полицията арестувала и двама български посредници, които се опитали да възпрепятстват разследването. (източник: Nu.nl)

Трафикът на хора е наричан понякога "съвременно робство". Жертвите са държани в подчинение, изолация, бити, заплашвани, манипулирани. Веднъж попаднали в тази ситуация, те стават на практика нечия собственост.

Започнах тази статия с кампаниите срещу трафика с цел сексуална експлоатация и как обикновено мислим за трафика като проблем свързан с проституцията. И докато повечето от нас вероятно не биха използвали услугите на проститутка ако подозират, че може да е принуждавана, ако се замислим за трудовата експлоатация, това означава да погледнем и в себе си и как стоките и услугите, които нашето консуматорски общество толкова обича да трупа, може да са произведени с принудителен труд. Т.е. трафикът просперира не са само онези другите – мазните чичковци, измамните гаджета и членовете на организираната престъпност. Ние, потребителите, консуматорите, също носим отговорност за него.

Сайтът Slaveryfootprint.org изчислява колко "роби", т.е. хора в ситуация на принудителен труд или експлоатация, са били нужни за производството на продуктите, които имаме в дома си. Методологията е съставена съвместно с американското Министерство на труда и Международната организация на труда и се основава на информация за процесите, при които се произвеждат тези продукти и разследвания в страни, за които се знае, че използват принудителен труд. Проверени са доставчиците на над 400 от най-популярните продукти на пазара.

Макар че по всяка вероятност далеч не всички дрехи, бижута и електроника, които притежаваме и ползваме в ежедневието си са произведени чрез експлоатация, сайтът ни дава достатъчно повод да се замислим за поведението си и как можем да бъдем по-отговорни.

 Ако планирате да приемете предложение за работа в чужбина или имате съмнение, че ваш познат може да е жертва на трафик, можете да се консултирате на някой от телефоните тук.