Когато и едно вдишване може да бъде смъртоносно
Тази седмица предполагаема химическа атака в предградия на Дамаск причини смъртта на стотици. Възможно е обаче дори и оцелелите да живеят с увреждания и здравословни проблеми, за които има малко ефективни форми на лечение, разказва "Ройтерс".
Броят на жертвите на инцидента - последния ужасяващ епизод от гражданската война в Сирия, която продължава вече две години и половина – би могъл да се увеличи в следващите няколко дни, когато лекари и други здравни работници, вторично изложени на отровата чрез преките жертви, започнат да проявяват симптоми на отравяне.
По принцип съществуват противоотрови и спешно лечение за пациенти, които страдат от непосредствените ефекти на поразяването с нервнопаралитични средства – именно такова отравяне, опасяват се много експерти, се е случило с хилядите убити в бунтовническите райони на сирийската столица в сряда.
Ако на пострадалите не бъде помогнато в първия един час, бързо намаляват шансовете за помощ с противоотрови като атропин или оксим, или успокоителни като диазепам.
"(Лечението) трябва да бъде незабавно. Вредата е нанесена много бързо," казва Рей Зилинскас, експерт по химически и биологични оръжия в Института за международни изследвания в Монтерей, щата Калифорния.
"В дългосрочен план, основният риск е резултатът от тежката дихателна недостатъчност," която може да доведе до мозъчни увреждания, обяснява Алистър Хай, професор по токсикология на околната среда и експерт по химически оръжия от университета в Лийдс, Великобритания.
Едно вдишване може да бъде смъртоносно
Газовете, поразяващи нервната система, са най-мощните и смъртоносни известни химически средства. "Те са бързи, убийствени и опасни, независимо по какъв начин си изложен на тях", казва Шарън Рутър от биологичния център на американската армия "Еджууд" в щата Мериленд.
В статия за опасностите от химическите оръжия в научното списание Environmental Health Perspectives, Рутър обяснява, че теоретично е възможно неврнопаралитични газове да бъдат пуснати в толкова високи концентрации, че дори "едно вдишване да доведе до увреждания или смърт".
Такива газове са табун, зоман и зарин, като според експертите най-вероятно именно зарин е бил използван в Сирия.
Тези химически средства пречат на сигналите между нервите или между нервните и мускулните клетки, причинявайки мускулна немощ или парализа, включително парализа на диафрагмата или сърцето. Те предизвикват и гърчове, загуба на контрол над тялото, затруднено дишане, изпотяване, обилно секретиране в носа и белите дробове и стеснени зеници.
"Според броя на жертвите, който виждаме – в момента се говори за почти 2000 души – и според симптомите колко бързо настъпва смъртта ... единственото приемливо обяснение е химическото оръжие", категоричен е Хамиш де Бретън-Гордън, бивш командир от отдела по борбата с биологичния и ядрен тероризъм на британското Министерство на отбраната. "Ако става дума за химическо оръжие, най-вероятно е неврнопаралитичен газ – и знаем, че зарин е използван и преди в Сирия. Знам, че Асад има много големи запаси от зарин, и именно заринът би довел до такива жертви," добавя той.
Хай обяснява, че на видените от него снимки и видеоклипове носните и белодробни секрети – признаци за отравяне с неврнопаралитичен газ – са "очевидни при много от жертвите".
Има ли противоотрова?
Остава въпросът дали има наличие на противоотрова – и ако да, в какви количества.
Ако жертвите, чиито гърчещи се тела и измъчени лица шокираха света, когато сирийските активисти публикуваха снимки и видео – наистина са били отровени от газ, поразяващ нервната система, то средството за лечение е едно - атропин.
Атропинът е генерично лекарство, което се използва при упойка като премедикация, при спешни случаи или по време на операция, за да ускори сърцебиенето, както и като противодействие на ефектите на отрови, които причиняват прекалено отделяне на слюнка или пяна в устата.
Военните, изложени на риск от химически атаки, често носят със себе си инжекции атропин, които в критична ситуация сами могат да инжектират в мускулите на бедрата си.
Тъй като е основно лекарство, включено в списъка на Световната здравна организация с минимални задължителни средства, с които всяка здравна система трябва да разполага – би трябвало да има наличен атропин в болниците в Сирия, но той може да не е достатъчен за лечението на толкова голям брой хора в толкова кратък срок.
Според Зилинскас в американските болници има запаси на атропин, които могат да бъдат използвани за спешни случаи, като това трябва да е така и в другите индустриализирани страни.
И докато в мирно време вероятно в повечето болници в Сирия има поне малки количества атропин, в момента съществуват опасенията, че доставките на противоотровата са строго ограничени, както и че всички запаси най-вероятно са в ръцете на армията.
"Въпросът е колко бързо армията може да ги разпространи? Колко бързо могат да достигнат до жертвите?", обяснява Зилинскас. "Лекарството няма да направи много добро, ако пристигне два или три часа по-късно."