Корабите на Шести флот на САЩ и британските кралски военноморски сили заемат позиции в Източното Средиземноморие, докато изявленията на Вашингтон, Лондон и Париж сочат, че военната намеса в Сирия заради химическата атака от миналата седмица е почти неизбежна.

На 28 август предстои заседание на Съвета за сигурност на ООН, което ще бъде председателствано от премиера на Великобритания Дейвид Камерън. Дотогава експертите на ООН, които успяха въпреки снайперисткия обстрел да вземат проби от пострадалите от токсичните бомби сирийци, вероятно ще са направили своите заключения. Но те само трябва да потвърдят дали става дума за химическо оръжие, а не да определят и кой го е използвал. Западни експерти вече казват, че мястото е толкова разрушено от последвалите бомбардировки, че "едва ли някой ще бъде хванат с димящ пистолет в ръка".

Всяко гласуване на резолюция, оторизираща военна интервенция, със сигурност ще бъде блокирано с вето от Русия и Китай.

Във Вашингтон пък Конгресът е в лятна ваканция до 9 септември и най-вероятно след формални консултации с водещи конгресмени и сенатори Белият дом ще заповяда атака. Когато тя е кратка операция, президентът може да действа и без одобрение от парламента на САЩ.

За да предположим какви ще бъдат ударите срещу Сирия, е достатъчно да погледнем операциите в Косово от 1999 г. и Либия от 2011 г.

Претекстът, че трябва да бъде осъществена хуманитарна намеса, за да се спаси едно цивилно население, е налице от бивша Югославия – въпреки че в сирийската гражданска война и двете страни дават стотици и хиляди жертви. Такъв е мотивът на Бил Клинтън, когато нарежда въздушните удари по Сърбия без мандат от ООН. Тогавашният премиер на Русия Евгений Примаков обръща в знак на протест правителствения самолет над Атлантическия океан, докато е на път за официална среща в САЩ. Ходовете на Москва днес могат да бъдат подобни - символични, но лишени от практическа стойност.  Още повече че външният министър Сергей Лавров заяви, че "ние за война не се готвим."

Желаещите да ударят Сирия може да се оправдаят и с приетата през 2005 г. от ООН инициатива Responsibility to protect, която има за цел да предотврати или спре геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническите прочиствания. Според нея всяка държава има задължение да защитава населението си от тези четири престъпления. Ако тя се провали, международната общност може да се намеси. Това бе и един от мотивите за войната в Либия. В същото време обаче Дамаск твърди, че прави точно това, като се бори с терористите в страната. От друга страна, кампанията срещу Кадафи може да бъде погледната като модел за въздушни удари без вкарване на войници в самата страна. Използването на пехота е нещо, което всички изключват и не искат да правят в момента.

Това, на което ще се разчита при първите удари, е крилатата ракета Tomahawk ("Томахавка"). Всяка такава ракета струва между 569 хиляди долара и 1.45 милиона долара. Тя е способна да носи до 450 килограма конвенционален експлозив, развива скорост до 880 километра в час и има обсег на действие между 1300 и 2500 километра в зависимост от модификацията.

Tomahawk е използвана с успех при кампанията в Либия, като за първите 3 дни са изстреляни общо 159 ракети от британски и американски сили. Шести флот има четири кораба в Източното Средиземноморие в момента, които са способни да изстрелват тези ракети. Кралските британски военноморски сили от своя страна са изпратили две фрегати, както и вертолетоносач HMS Illustrious. За изстрелване на Tomahawk също може да бъде използвана и някоя от 5-те действащи британски подводници от класа Trafalgar.

Какви ще бъдат целите на тези първи удари?

Вероятно ще бъдат ударени военните комплекси, за които разузнавателните данни сочат, че са изстреляли фаталните ракети на 21 август - за да се направи нещо по повод химическата атака. В допълнение на това едва ли ще бъде пропуснат шансът за справяне и с някои от военновъздушните бази на Асад. Правителствената армия има пълно превъзходство във въздуха и бунтовниците не могат да направят нищо по въпроса. Едно сериозно намаляване на броя на изтребителите би наклонило още везните в тяхна полза.

Проблем обаче остават химическите оръжия. Те са разпределени в няколко склада по територията на страната. Унищожаването им с точкови удари от въздуха крие в себе си опасността от повтаряне на събитията от 21 август, но с много по-големи мащаби. За да бъдат подсигурени тези боеприпаси, неминуемо ще трябва намесата на някакви специални части – вероятно британски и американски командоси. В противен случай оръжията рискуват да се загубят някъде из Сирия или да попаднат в ръцете на екстремистки групировки – нещо, което притеснява особено много Израел.

Отворен остава въпросът какво да се прави след първите залпове.

Желанието за сухопътна операция отсъства. Нанасянето на удари по военни обекти в Сирия ще въвлече САЩ и съюзниците им в една нова авантюра в Близкия изток, от която няма да могат просто да се откажат, без да доведат работите до край. Засега Вашингтон се опитва да лавира между общественото мнение в САЩ, което е срещу война, и отговорността си на международната арена, която сам заслужи заради предишните си действия в подобни случаи.

Изглежда, че военните удари няма да сложат край на гражданската война. Те само ще ударят силно тестето с карти по масата. С надеждата, че в новото раздаване ще има по-ясен и благоприятен изход за спиране на касапницата в Сирия.