В навечерието на войната
Скоро ракетите ще започнат да свирят над Сирия.
Те и досега свиреха. Но сега хорът ще стане съвсем пълнозвучен.
Ракетите ще се появят, за да съживят онези покрити с бели чаршафи мъртъвци, жертви на химическата атака.
Няма да ги съживят. Няма да ги съживят.
В софийския трамвай номер 5 вече пътуват сирийски майки с по няколко деца. В определени часове от деня софийският трамвай номер 5 се превръща в нещо като бежански лагер. Ето един случаен цитат от информационния поток през последните дни:
"Общо 54 чужденци са се опитали да преминат незаконно българо-турската граница през изминалото денонощие. Пресичането на нелегалната миграция и незаконното преминаване през държавната граница стриктно се следи, съобщиха от пресцентъра на МВР.
В землището на Маточина е заловен мъж, твърдящ, че е палестински гражданин, а при с. Вълча Поляна са задържани 14 души без документи, по техни данни – палестински и сирийски граждани. При с. Лесово полицията е заловила турски граждани, а при с. Голям Дервент – петима иракчани без документи за самоличност. В землището на с. Крайново са задържани 31 души, отново без документи за самоличност – по думите им са сирийски граждани. В землището на с. Голям Дервент са задържани двама, без документи за самоличност – от Сирия и Либерия."
Да, МВР стриктно следи. Да му благодарим. Както стриктно следи продавачите на контрабандни цигари. Както стриктно следи проституцията. Както стриктно търговията с наркотици.
Да му благодарим.
Миналата година присъствах на неделната служба в една гръцка църква в Бордо. Когато дойде времето да се произнесе молитвата "Отче наш", я произнесоха на всички езици, на които говореха присъстващите богомолци – на френски, на гръцки, на български (черковнославянски),на руски, на румънски. Но накрая, на един от езиците молитвата прозвуча странно, непознато, беше като птиче чуруликане, като славеева песен. Казваше я на глас цялото семейство – майка, баща и две дечица. След края на службата ги попитах откъде са. От Сирия, отвърна бащата. И казахте "Отче наш" на арамейски? Да, каза бащата.
Значи, това е езикът, на който е говорил Иисус Христос, рекох си.
Или! Или! Лама сабахтани.
Талита,куми.
А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
(Мат. 27:45-50)
И като хвана детето за ръка, казва му: талита, куми; което означава: момиче, тебе казвам, стани!
(Марк. 5:41)
"Според телевизия Ен Би Си американски ракетен удар по Сирия може да бъде нанесен още в четвъртък".
Тоест утре.
Това лято се видях с мои приятели, дошли си за лятото от Щатите. По-точно, видях се с майката и дъщерята. Бащата остана в Щатите да бачка. Те заминаха преди десет години. Бащата беше един от най-добрите ми приятели. Не ще да се връща, каза майката за дъщерята. Тук са й приятелите. До среднощ седят пред блока и си говорят. Чуруликат си.
Майката и дъщерята си заминаха преди няколко дни. Тази година момичето беше абитуриентка, сега ще се записва в университет. Жена ми приготви и даде на майката бурканче с българска чубрица, да носи на приятеля ми. Да отвори капачето приятелят ми и да вдъхне този мирис. Да вдъхне България, където не е стъпвал от десет години.
И където ние стъпваме всеки ден. Вървиш по улицата и гледаш все по-често празни витрини. Потънали в прах.
Преди тук беше книжарница. После беше нещо за фън-шуй. Сега е празно.
Преди тук имаше банков офис. На голяма, сериозна банка. Сега е празно.
Преди тук беше арт кафене. Продаваха се картини и книги. Правеха се премиери и изложби. Сега е празно.
Преди тук беше магазин за нови дрехи. После стана магазин за дрехи втора ръка. Сега е празно.
Можеш да напълниш цял тефтер, ако обиколиш София.
Само заложните къщи се увеличават. И магазините за алкохол.
Познавам един поет, който е учител по литература. Нищо по-естествено от това един поет да работи като учител по литература.
Нали така?
Но в България да си учител по литература е голямо изпитание. Попитайте някой учител по литература, той ще ви каже.
И този поет, досущ като мен, сега през ваканцията кръстосва улиците, гледа хората, занича в кашоните със стари книги. И той брои заложните къщи и магазините за алкохол. Сега е написал нова стихосбирка. В края на текста ще имам удоволствието да ви запозная с две негови стихотворения от новата му стихосбирка.
Но краят на текста още не е дошъл. Преди това две думи за Афганистан.
Раната Афганистан. Раната Сирия.
Афганистан е една от страните с най-горчива съдба. Писателят Халед Хосейни описа в три романа тази горчива съдба.
Ето какво пише той в "Ловецът на хвърчила":
"Пътят от Кабул до Джелалабад, убийствено неравен и криволичещ между канарите, бе съвсем разнебитен от двете войни. Преди двайсет години бях видял със собствените си очи част от първата война. Около пътя се нижеха мрачни спомени за нея: обгорели корпуси на съветски танкове, преобърнати и ръждясали военни камиони, смачкан руски автомобил на дъното на дълбока пропаст. Втората война бях гледал само по телевизията.
Държейки волана с осакатената си ръка, той (Фарид) сочеше крайпътните кирпичени селца, където някога имал познати. Сега повечето били мъртви или някъде из бежанските лагери в Пакистан.
– Понякога мъртвите имат по-голям късмет – добави той.
Развалини и просяци. Накъдето и да погледнех, виждах само това. …клечаха на всеки ъгъл, облечени с дрипави парчета зебло, и протягаха мръсни ръце за милостиня. При това днес просяците бяха предимно деца, изпити и унили, някои на не повече от пет-шест години. Майките, наметнати с бурки, ги държаха в скутовете си край канавките… и монотонно нареждаха: "Бакшиш, бакшиш!" И още нещо, което не бях забелязал веднага: рядко се виждаше дете с възрастен мъж – войната бе превърнала бащите в лукс за Афганистан."
А сега – ето обещаните стихотворения. На този поет, който броди по софийските улици. Учителя по литература. Може би сте го срещали, кой знае?
***
Обичам тая нощна тишина
докато пуша на прозореца и слушам
как люлякът невидимо се сресва
и в мислите ми тягостното минало
се слива с бъдещата скука;
така понякога и бавната река,
реката на годините досадни,
изгризва бреговете си от яд,
бучи в подмолите и корените рие,
но все не може да залее всичко:
остават островчета, припеци, места
за черните тромпети на щурците.
И още едно стихотворение:
ПОНОСИМО
Отново се заскитваш в тоя град
понятно е
Не би изрекъл нищо срещу себе си
и срещу въздуха сгъстен в листата
Роден си да разглеждаш книги и витрини
да се помайваш да почукваш с пръст
Баналността те наскърбява
но това
е също констатация банална
Годините горят
а този град се пълни като вена
Аз помня хората от мойто детство
Те имаха достойнство
бяха мъдри
и не приличаха на тези тук
Какво се случи
На двадесет си вече смахнат
На тридесет сърцето ти изхвръква
а на четиридесет да не говорим
Какво се случи че актьорът се лигави
а проститутките престанаха да бъдат мили
Наскоро аз видях как три деца
заритаха един човек в лицето
Главата му се мяташе особено
и те се смееха
Той беше кукла
Несъмнено
умеем да привикваме с нещата
И Нерон
не бил чак толкова жесток
а просто свикнал с ужасите
Всичко станало
защото бил самотен и уплашен
Бил чувствителен
Но тези тук
Но тези клетници забързани
към своите заводи банки канцеларии
с ограбени лица лица-реклами
на тъпата посредственост
не са ли те виновни
Мисля че не бъркам
Виновен си кръчмарю че не даде
на Баховата музика да те докосне
Убиецо виновен си
че не застреля правилните хора
търгашите мръсниците и отрицателите на живота
Ти красавице
виновна си за твойто съвършенство
То вони
Селяко див
виновен си за сивия живот и телевизора
Какво ли още
О поети
прочетохте Рембо Аполинер и другите
но не тъгувате достатъчно
виновни сте
че влаковете не вървят добре
и хлябът не е вкусен
Да се молим
на тази светлина и на дръвчето
на котките дъжда и президентите
Все някой трябва
да ни чуе
Кукли
Запомнихте ли?
Утре ще засвирят ракетите.
Три милиона българи в чужбина имат нужда от бурканче с чубрица.
Един поет е написал нова стихосбирка. Името му е Златозар Петров.