Около името на Pink Floyd винаги е витаела една по-различна атмосфера, а снощи Роджър Уотърс доказа защо е способен да понесе цялата му тежест и вече три години да разбива "Стената". А с нея и представите за това какво може да влее в съзнанието ти един концерт. 
По време на шоуто Уотърс изпълни концептуалния албум от 1979 г. изцяло и в оригиналната му подредба. Концертът започна с In The Flesh и The Thin Ice, а изпълненията им бяха показателни за това, което предстои – огромна по мащабите си визия, но въпреки това без да се загуби интимното и меланхолично усещане на песните. 
Близо тричасовото шоу не остави публиката да погледне настрани в нито един момент, а самият Уотърс, който скоро става на 70 г., показа чудесна физическа форма и напълно запазен глас. 
Спектакълът разбира се включваше и някои от най-разпознаваемите символи на The Wall, особено във филмовата му версия от Алън Паркър. На снимката: злият учител, в чийто образ е въплътен капитализмът и архаичните нрави. 
Роджър Уотърс на фона на емблематичните чукове от визията на филма, в случая стилизирани като символ на диктатурата 
Освен зад микрофона, китарата и баса, в хода на спектакъла той беше и в различни образи - бунтар, отчаян в любовта си мъж, апатичен наблюдател на трагедиите по света, стрелящ по публиката военен лидер 
"Здравейте, добре дошли. Аз съм много щастлив да бъда тук", каза на български Уотърс, а затруднението с произношението всъщност увеличаваше симпатиите към опитите му. Той припомни и случаят на който е посветено турнето – смъртта на 27-годишния бразилски емигрант Жан Шарл де Менезес, застрелян през 2005 г. от полицията в Лондон заради по-късно отхвърлени подозрения, че готви терористичен акт. На български музикантът заяви още: "Искам да посветя този концерт на борбата на семейството му за истината и справедливостта. И на всички жертви на държавния тероризъм по целия свят." 
Песните в албума са вдъхновени от детството на Уотърс, загубил баща си по време на Втората световна война и действителността след нея във Великобритания. Антивоенната тематика беше силно застъпена в спектакъла. 
По време шоуто заслужено внимание получи и групата на Уотърс, от която най-голямо внимание след него получи Роби Уикоф, изпълняващ вокалните партии на Дейвид Гилмор. 
Снимките на ветерани от цял свят бяха важен елемент от първата част на шоуто. Отдаването на почит на загиналите по време на войни е неразделна част от концепцията на "Стената". 
Музикантът на фона на част от широката 150 м сцена. 
Роджър Уотърс заедно с 15-те български деца, с които изпълни Another Brick In The Wall (II) 
На български той призова публиката за силни аплодисменти за децата, подготвяли се близо месец за изявата. 
Въпреки непоклатимото място на The Wall в историята на музиката и фактът, че Роджър Уотърс не е смятан за минало величие на нито един етап от кариерата си, скептицизъм към актуалното турне все пак може да се срещне – нима на възрастен богат музикант, отдавна доказал се във всеки една област от професията си, истински се вълнува от тези световни проблеми? 
Концертът снощи доказа, че има смисъл The Wall да съществува и да се припомня сега, през XXI век. Анимацията на Джералд Скарф и музиката може да носят отпечатъка и полъха на 70-те, но посланието зад тях остава силно обвързано с проблемите на настоящето, не само с политически процеси в него, но и с терзанията на индивида в него. 
Самият живот на Уотърс, вдъхновен за The Wall най-вече от оставилата силна следа у него смърт на баща му през Втората световна война, е всъщност перфектен символ как всеки може да превърне вътрешните си демони в оръжие. А песните и поколенията, които те обединяват, са най-директният резултат от това. 
Бившият басист на фона на снимка на загинал войник. 
Надписът в червено "Оставка" изпълни стената малко преди изпълнението на Mother, знакова със стиха си "Mother, should I trust the government?" и изпята "в дует" с по-младия Уотърс от първото турне към албума през 1980 г. 
А след нея, малко финала на шоуто и по улиците около стадиона скандирането "Оставка" продължи, като че ли заредено с нова енергия след случилото се. Бившият басист на Pink Floyd направи подобен жест в Истанбул, когато открито се застъпи за демонстрациите на Тахрир, а отразяването на политическите ситуации в съответните държави е отдавнашна традиция в страните, в които спектакълът гостува. Така музикантът се превърна и в най-известната публична личност, застъпвала се за протестите срещу кабинета. 