Десетки хиляди почитатели на американската марка мотоциклети "Харли-Дейвидсън" се събраха с гръм и трясък в Милуоки за кулминацията на тазгодишните тържества за 110-годишнината на компанията.
Десетки хиляди почитатели на американската марка мотоциклети "Харли-Дейвидсън" се събраха с гръм и трясък в Милуоки за кулминацията на тазгодишните тържества за 110-годишнината на компанията. 
Някои бяха дошли до щата Уисконсин чак от Югоизточна Азия. 
Чай Чуа - 46-годишен бизнесмен от Бруней, обаче е човекът, изминал вероятно най-дългия път до празника, разказва "Ройтерс". 
Той потеглил преди седмица със седмина от най-близките си приятели. Те пристигнали със самолет в Лос Анджелис, метнали се на взети под наем "Харли-Дейвидсън" и потеглили за събора в Средния Запад на Америка. 
"Жена ми знае, че съм откачен на тази тема", споделя той сред хилядите дошли на фестивала, съвпадащ с уикенда преди Деня на труда - американски празник, който се отбелязва винаги в първия понеделник на септември като неработен ден в цялата страна. 
"Видяхме прериите, планините, Маунт Ръшмор, а сега и Меката на мотористите", казва Чуа, надвиквайки се с блус музиката, идваща от Музея на "Харли-Дейвидсън", където тържествата започнаха с шествие на мотористи в четвъртък. 
Наблизо дълга процесия от "шопари", както наричат моторите заради характерния звук на двигателя, тъкмо влиза в лагера, където на дълга редица са подредени стотици машини, оформящи бляскава стена от стомана и хром. 
Жителите на Милуоки също се наредиха със столчета по тротоарите, за да се наслаждават на гледката, да правят снимки и да поздравяват шумно най-зрелищните гости. 
Десетилетия наред "Харли-Дейвидсън" разчиташе на белите мъже от средната класа като на своя основна база потребители и това си личи от състава на събралите се в Милуоки. 
Но напоследък компанията започна да експериментира с мотори, които да допадат на по-младите, на жените и на хората от малцинствата. 
Рокерите са в пълното си бойно снаряжение - кожеин якета, дънки, кърпи за главата, шлемове, къси панталонки за русокосите гаджета... И, разбира се, навсякъде е черно-оранжевият знак на компанията. 
"Вълнуващо е. Човек получава такова лично удовлетворение, че го е направил", описва 52-годишният Фернандо Дорантес, инженер от Толука, Мексико. Той е още седем негови приятели са потеглили на дълго 4200 км пътуване, продължило 5 дни. 
Купонът е на няколко места в града, включително на терена за летния фестивал, където свирят групи като ZZ Top, Blue Oyster Cult и Doobie Brothers. 
"Няма значение кой си и как изглеждаш. Щом си яхнал мотора и си усетил вибрациите между краката си, вече си в братството", казва 40-годишният Боби Хайт от Кълвер, щата Индиана, след като си е направил юбилейна татуировка на левия бицепс. 
Тържествата се въртят около историята на "Харли-Дейвидсън" през изминалите 110 години. Те включват обиколки на завода, намиращ се на няколко километра от мястото, където през 1903 г. Уилям Харли и Артър Дейвидсън сглобяват първата машина. 
"Ето тук е започнало всичко. "Харли-Дейвидсън" е моят живот. Освен децата ми това наистина е моят живот", споделя 59-годишният Тери Мартин до копие на първия сервиз, издигнато в сегашната централа на компанията. 
Фестивалът е възможност и за любителите на изкуството да тунинговат машини стандартно производство. 
Седмица преди тържествата конкурентът "Поларис" извади на пазара легендарната марка "Индиан" - мотори, които са с две години "по-стари" от "Харли-Дейвидсън". 
Но този уикенд е само за "Харли-Дейвидсън", кожените якета, дългите бради и татуираните ръце. Можеш да го видиш, помиришеш и чуеш, както казва един от ветераните на мотор. 