Клишетата за детската литература – все по-неверни

Клишетата за детската литература – все по-неверни

Според в. "Гардиън" детската литература става все по-сериозна и мрачна в темите си, и всъщност за добро.
Според в. "Гардиън" детската литература става все по-сериозна и мрачна в темите си, и всъщност за добро.
"Децата и четенето" е инициатива на "Дневник" и издателство "Егмонт България", насочена към родителите, които искат да предадат на децата си удоволствието от четенето.
Детските книжки обикновено ангажират погледа с привличащо вниманието оформление, но все по-често се доказва, че децата и родителите не съдят съдържанието според корицата.
"Като цяло забелязваме, че клишетата по отношение на пазара се оказват неверни. И преди всичко клишето, че за да има успех една детска книга, тя трябва да бъде лековата и шарена, и еднозначно щастлива.", казва пред "Дневник" Зорница Христова от издателство "Точица", специализирало се към тип книги, които екипът му смята, че липсват на българския книжен пазар. "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн в превод на проф. Александър Шурбанов не отговаря на нито едно от трите условия - а познаваме деца, които искат да я четат всяка вечер."
Тя смята, че детските книги не би трябвало да се считат като притежаващи по-малка дълбочина. "Мисля, че при обзорите на пазара много често се забравя най-важното в него - малкият читател, който също като нас търси смисъл. Ние съществуваме заради него."
Според в. "Гардиън" детската литература става все по-сериозна и мрачна в темите си, и всъщност за добро. Изданието пише, че много от наградените книги през последните години разказват за болни деца или подрастващи, които са поставени на фона на трудна реалност. Това важи и за детските герои в по-"сериозната литература". В бестселъра си "Часът на чудовището" Патрик Нес разказва за момче, което в ранна възраст губи майка си, но сюжетът предава посланието, че всеки може да се изправи пред трудностите и да ги превъзмогне.
"Вместо героите да са част от някакъв исторически фон, модерните творби в детската литература провокират читателите сами да си представят света в творбата. Чрез него децата, особено тези, които са гледани с особено внимание, могат да се срещнат със страховете си, да поемат рискове и така да допринесат към израстването си", пише на страниците на в. "Гардиън" критикът Екълс Шеър и споделя мнението на награждавания автор на детска литература Майкъл Розен, че книгите в жанра "запълват празното пространство между детския свят и този на възрастните". "Макар че често си спомняме за книгите от нашето детство заради приключенските моменти в тях, всъщност те обикновено съдържат известна доза меланхолия и трагедия вътре в себе си."
По-различна гледна точка изказва преводачът от френски Венелин Пройков. Според него в съвременната литература има твърде много "хорър" нюанси. "Малко се сърдя на Хари Потър – от една страна, той провокира много деца да започнат да четат, но в тези книги като че ли има твърде много вълшебства, твърде много отрицание на обикновените хора, което не ми допада. Ценностната система, която ни се налага, е, че всеки трябва да бъде над другите. А животът не е само състезание.", каза пред "Дневник" по-рано тази година Пройков, преводач на поредицата за Малкия Никола.