Софиянци преминават ежедневно през ключовото за столицата ни място Орлов мост. Малцина знаят, че там се извисяват статуи на царски орли. Само преди век тези внушителни грабливи птици са били често срещани у нас . И явно са били на особена почит...до един момент.

През 1907 г. царският орел е наброявал около 2 000 двойки, според данните на американския орнитолог Пол Леверкюн, който е работил в България по покана на княз Фердинанд. Видът бележи близо 100% спад за век. В момента в България

но с днешна дата се оказва, че има и надежда. 20% ръст в популацията на този вид  птица е едно от големите постижения на  експертите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в резултат от комбинация на мащабни дейности и усилия през последните пет години. Толкова трае проектът им LIFE+ "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България", съфинансиран от ЕС, който приключи тази година.

За съжаление обаче експертите не могат да се похвалят с подобни позитивни резултати за ловния сокол, чието състояние не се е подобрило през тези години. Макар да са засекли летящи представители на този вид, природозащитниците на са открили гнездата му на територията на страната ни.

Царският орел е световно застрашен вид. Вписан е както в българската Червена книга, така и в  международния червен списък на застрашените животински видове. Източният царски орел е класифициран като "уязвим" в световен мащаб и като "застрашен" на европейско равнище, защото е изключително рядък за Европа. Затова и опазването му в България има голямо значение за оцеляването му и на стария континент.

В рамките на проекта БДЗП осъществи най-голямата в света програма за сателитно наблюдение на млади царски орли, която включва в него 25 птици. Това   помага на природозащитниците да разберат повече за това къде скитат птиците и какви са причините за изключително високата смъртност при младите.

Констатациите са, че

с предаватели, чиято съдба е известна, са станали жертва на токови удари в опасни електрически стълбове. Повечето от останалите пък  са загинали от отрови, поставяни нелегално за чакали и вълци, както и от гълъбари, които целенасочено залагат отровни капани за грабливи птици, както и от бракониерски острел в България и Турция.

Судан е най-южната точка, достигната от техен орел с предавател (знаят ги с лични имена, този е Станчо), а до най-северната – Латвия стига Пешо.Чрез сателитите експертите разбират много за маршрутите на миграция на младите птици, които прекарват зимата на юг, както и за северните скитания на част от птиците.

В резултат на събраните данни, природозащитниците канализират повече усилия в дейности за обезопасяването на електрически стълбове например. До момента са изолирани над 560 от най-опасните стълбове в близост до гнездата

в ключовите територии. Това дава сигурност за седем от двойките, които живеят в Сакар и Западна Странджа. Хубавото е, че нещата не свършвт дотук - работата по изолиране на опасните стълбове ще продължи и в нов проект, който стартира тази есен и ще се изпълнява от "EVN България" и БДЗП с голяма част лична инвестиция на фирмата.

Не са и много хората, които знаят, че дори с един пикник под дърво с гнездо на мътеща двойка царски орли, застрашават сериозно живота на бъдещите орлета. Причината е, че големите грабливи птиците ще са сериозно обезпокоени от човешкото присъствие и заради това няма да посмеят да приближат гнездото си. През това време често яйцата изстиват, биват заграбени от врана или новоизлюпените умрат от глад докато се върнат родителите им. Тук се намесват доброволците на БДЗП, които охраняват подобни гнезда и благодарение на тях броят на успешно излетелите малки нараства с 30% за последните 5 години. Поставени са били и 35 изкуствени гнезда, 3 от които вече са заети от новосформирани двойки царски орли.

Друго голямо постижение на проекта безспорно е въвеждането на нова агроекологична мярка за царския орел и египетския лешояд по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Тя компенсира фермерите, в чиито земи се срещат царски орел и египетски лешояд и ги стимулира да възстановяват  разораните пасища, за да съхранят в тях лалугера – основната храна на царския орел. Компенсаторното плащане

най-високото по ПРСР. Извършват се и редица други дейности за опазване на местообитанието на царски орел като място за гнездене и хранене на тези грабливи птици. За да им бъде осигурен нов дом, БДЗП засади с помощта на местни доброволци 5 430 тополови дръвчета. Така след 50-60 г. ще има подходящи дървета за гнездене на орлите.

Много усилия са положени и в работата с местните общности и информирането на хората, от които зависи опазването на редкия вид. Проведени са били десетки информационни срещи с участието на 228 фермери от Натура 2000 зони, за да им бъдат представени новите агроекологични мерки и природо съобразните земеделски практики. Организирани са били 17 различни обучения и семинари за ключови представители на институциите, които отговарят за опазването на природата и предотвратяването на престъпленията срещу дивата природа (МОСВ, РИОСВ, МВР, митниците, прокуратурата и др.)

Важно за експерите е работта и с най-малките, от които зависи бъдещото съхраняване на така редкия и важен вид птица. Децата от своя страна са изключително отворени да се включват в интерактивните им програми за редките птици. Така близо 400 учители от 48 населени места са се включили до сега в обучения, организирани в рамките на проекта. Нарисуван беше например гигантски 25-метров графит на фасадата на училище в центъра на София.

Реализирането на проекта има съществен социален ефект, особено за хората от регионите на Сакар и Странджа. Той е осигурил инвестиции, възлизащи на 2 045 756 евро за националната ни икономика, 75% от тях идват от Европейския съюз.

Осъществени са и директни инвестиции в местните икономики на регионите, които попадат в зоните на Натура 2000 – като засаждане на дървета, обезопасяване на стотици електрически стълбове от ел-мрежата срещу токови удари, построяване и поддържане на кошари за отглеждане на животни, почистване и възстановяване на пасища.

За пет години, в които се реализира проекта, е осигурена постоянна или временна заетост на около 150 души, голямата част местни хора от региона на планините Сакар и Странджа. Над 800 човека от цялата страна са били въвлечени доброволно в работата по проекта – това са учители, фермери, деца, представители на институциите и много други.  

Реализирани са и индиректни ползи за местните общности. Например създаването на нови възможности за поминък – природен туризъм и земеделие, както и на местна запазена марка "Тополовград – градът на орлите" и Фестивал на традиционните местни продукти в града. 40 местни фермери и малки производители получиха индивидуална експертна помощ при кандидатстване за различни програми и за развитие на природо съобразно земеделие.

Нещата не свършват с края на проекта. По-скоро това е едно оптимистично начало, може би началото на завръщането на популацията на царския орел по нашите земи.

Може да видите любопитния и красив късометражен филм за проекта на БДЗП "На крилете на орела" тук.