Искам във времето да отразя един спомен за моята най-добра учителка. За това как изглеждаше, как говореше. Доброта имаше във всяка нейна дума и тя беше майка. А майките знаете са най-красиви и добри.

Колкото и да е странно за мен, моята любима учителка е учителката ми от втори клас. Първата година в училище премина бързо и не си спомням нищо особено. Много боледувах и отсъствах от учебните занятия, а и знаех да чета и пиша преди училище.

Знаете по себе си, че в първите класове се подбират приятелите, а когато не си бил в една детска градина с повечето от съучениците си, е много трудно да те приемат. Винаги съм искала да ме харесват, а високият успех и похвалите на учителя го гарантират. Моята добра, първа, любима учителка имаше чувство за справедливост.

Няма да забравя първата си похвала за безгрешно контролно по математика пред целия клас. Колко щастлива бях! За мен се разтвори прозорец. Светъл прозорец. Веднага почувствах,че мога да имам много приятели, да бъда харесвана от класа и да ангажирам вниманието на другите в класа. Една осъществена мечта.

Разбрах колко много значи учителката да те забележи и да оцени твоите индивидуални като съзряваща личност качества. Обикнах да съм отличник, оттогава и досега. Затова съм много благодарна за тези мигове на моята първа учителка, подарени,но и заслужени. Тя се казваше (тогава другарка) Бозукова.

С благодарност.