Това е събитие отпреди 30 години, което този уикенд мнозина поляци отбелязват като момента, в който се е разбрало, че режимът на генерал Войчех Ярузелски няма да издържи и комунистите ще трябва да отстъпят пред народното недоволство.

На 28 септември 1983 г. в Гданск се играе футболен реванш между местния "Легия" и италианския гранд "Ювентус" от турнира на Купата на европейските шампиони (КЕШ). От срещата не се очаква нещо кой знае какво, тъй като първият мач е завършил 7:0 за "Ювенттус".

Стадионът е пълен докрай, включително защото запалянковците искат да видят на живо отбора на Джовани Трапатони и звезди като Паоло Роси, Мишел Платини и Збигнев Бониек. Но след мача всички говорят не за футбол, а за политика, припомня Мачей Сломински на сайта на лондонския в."Гардиън".

По това време в Полша току-що е отменено военното положение, профсъюзът "Солидарност" е обявен извън закона, основните му ръководители са хвърлени в затвора и властта смята, че протестът е смазан.

В действителност Полша остава дълбоко разделена страна след малката победа на "Солидарност" от август 1980 г. в Гданск и кратката надежда, че режимът може да бъде променен. 

В морския град, който винаги е бил център на съпротивата, през 1983 г. имало само три места, където може безпроблемно да говориш срещу системата: корабостроителницата "Ленин", църквата "Св. Бригита" и стадионът.

Понеже мачът с "Ювентус" се предава на живо, от миналото в нелегалност ръководство на "Солидарност" решават да организират на стадиона акция, с която да покажат на страната и света, че движението все още е живо. Най-лесният начин е камери да покажат Лех Валенса на трибуните.

По това време той официално не е лидер и макар спецслужбите да го следят и да знаят, че ще отиде на мача, те решават, че нямат правно основание да го задържат. Освен това властите, изглежда, са се надявали Валенса да бъде освиркан, защото ден по-рано по националната телевизия е излъчен документален филм, в който манипулиран разговор между него и брат му го изкарва много вулгарен човек, мислещ само за пари.

Става точно обратното.

На полувремето Пьотр Адамович от "Солидарност дава интервю за екипите на американските NBC и CBS, а техните камери се фокусират върху седящия на трибуните Валенса.

В един момент някой подема скандиране "Солидарност!" и след минута 30 000 души скандират името на забранения синдикат, Валенса победно става и вдига ръце, а Йежи Ястржебовски, треньор на "Легия", споделя по-късно, че тръпки полазили по гърба на отбора, когато чули от съблекалнята какво става навън.

Националната телевизия е толкова уплашена, че от страх какво ще последва, забавя излъчването на второто полувреме с 6 минути, след което предаването започва, но без звук от стадиона. 

Лидер на "Солидарност" споделя по-късно, че случилото се им е вдъхнало кураж за следващите години до рухването на комунизма. През октомври същата година е обявено, че Лех Валенса е новият носител на Нобеловата награда за мир.

От този разказ на Мачей Сломински обаче отсъства един много важен елемент от контекста на случилото се на стадиона през 1983 г. Това е уникалното посещение през лятото на папа Йоан Павел Втори в родната му Полша.

Той не само събира милиони вярващи по време на 8-дневната си визита, но и се среща на 23 юни на четири очи с Валенса, съветва го да търси диалог, а не улична конфронтация, и му казва, че военното положение може да бъде отменено до есента (това става факт месец по-късно). Йоан Павел Втори благославя вдовиците на загиналите в протестите и обявява в проповед, че правото на сдружаване е дадено от Бога, а не от държавата.

Междувременно системата продължава да агонизира в икономическа и политическа стагнация, празни магазини и купони. Амнистия за политзатворници има чак през 1986 г., а вероятно поне 1 поляци емигрират на Запад, включително и с отвличане на самолети. Сред тях са и запалянковци на "Легия" - при едно пътуване за мач в Торино от 80 души се завръщат само 11.