Вследствие на мутации или други генетични нарушения някои клетки "полудяват" и стават ракови, започва д-р Томова. Основните характеристики на тези клетки са, че имат импулс за неконтролирано делене и че са безсмъртни. В резултат те пренаселват пространството, в което се намират, и стават агресори - започват да нападат, избутват и деформират съседните тъкани.

Друга особеност на карциномните клетки е, че могат по кръвен или лимфен път да пропътуват до далечни органи и системи в тялото, да се посеят там и така да образуват вторични тумори, т.нар. метастази. Крайната цел на тези клетки е да убият носителя си, което се постига именно чрез метастазите и задушаването на органите, без които не можем да живеем, като бял дроб, черен дроб, мозък и т.н. Ракът остава незабелязан дълго време, защото клетките не са чужди за тялото - те са отклонени от нормата собствени тела, така че имунната система не ги засича и няма начин да ги открие и атакува като вредни за организма. 

Последната характеристика, която е много специфична, е, че раковите клетки си образуват собствено кръвоснабдяване, т.нар. процес на туморна неоангиогенеза. Ако го нямаше този феномен, максималният им размер щеше да достига до 2 мм - главичката на една карфица, но заради кръвта, с която се снабдяват, могат да растат и оцеляват без ограничение, обяснява докторът.

Задачата на онколозите е да изкоренят повредените клетки, като атакуват всяка от характеристиките им поотделно. В ерата на технологиите, генетиката и иновациите в медицината се създадоха много иновативни лечения - прицелни, таргетни, които правят точно това - атакуват отделните характеристики на рака, пояснява д-р Томова. Тя изброява, че различните модерни лечения пречат на клетките да получат импулс за безразборно делене, други пречат на снабдяването им с кръв, трети въздействат върху вътреклетъчните части или пък стимулират имунната система да разпознава и унищожава туморните клетки. Дълго време обаче се е прилагала предимно химиотерапия, за която се знае, че не е безвредна за здравите клетки в тялото. 

Пик в лечението на рака има за пръв път през 70-те години, когато започват да се разработват комбинираната химиотерапия и хормоналните лечения. Комбинираната химиотерапия използва различни по механизъм средства и лекарства, които имат свиващ или смачкващ ефект за тумора. Тогава и двете терапии са все още в етап на развитие, но днес са вече добре наложени и се прилагат както при следоперативно лечение, така и при метастазирало състояние.

В първия случай целта е да се унищожат раковите клетки, след като вече голяма част от тях са хирургически отстранени. В другия случай терапията се прилага преди операцията, за да се увеличи шансът за консервативна органосъхраняваща терапия. Прилага се, когато туморът в гърдата например е по-голям от 3 см. Ако с химиотерапията той се свие достатъчно, не е нужно да се отстранява цялата млечна жлеза и така може да се запази органът.

В днешни дни също се говори за революция в лечението на рак, защото вече съществуват и се усъвършенстват таргетните терапии, които са значително по-безвредни. Това е основната разлика между остарелите и по-новите методи. Докато класическата химиотерапия убива едновременно и туморните, и някои здрави клетки в тялото, прицелното лечение атакува само части от туморната клетка или различни пътища на регулация в нея. С други думи - по-селективно и прецизно е, но това не значи, че химиотерапията излиза от употреба.

Освен това цената на модерното лечение е значително по-висока, което остава фактор за достъпността му. В България таргетната терапия се реимбурсира напълно по клинична пътека №298, но по думите на д-р Томова в нея не се обхванати всички онкоболни, няма и как. Това не е по вина на системата, а на много други фактори като стадия на развитие на болестта, достъпа до лечебно заведение, желанието за борба... Реалистична цел обаче е да се обхванат две трети от болните. 

Освен иновативните лечения сега е различно и това, че вече са открити и познати голяма част от гените, които увеличават риска от рак. Идентифицирани са например BRCA1 и BRCA2, които станаха популярни покрай решението на Анджелина Джоли за двойна мастектомия, с която да се предпази от вродения ѝ висок риск. Други сходни гени - отново при рак на гърдата - са P53, и PTEN/MMAC1. Открит е и протеинът human epidermal growth factor receptor 2 (HER2). 

Комбинацията от по-добри лечения, по-доброто познаване на причинителите на рака и повишаващата се култура на профилактика се отразява видимо на преживяемостта на пациентите със злокачествени образувания, обобщава д-р Томова. Тя е категорична, че диагнозата "рак" вече не е равнозначна на смърт, както беше до неотдавна.

Според статистика на Националния раков институт на САЩ 10-годишната преживяемост при всички подтипове на рак на гърдата се е подобрила значително за изминалите 60 години. От 25% между 1944 и 1954 г., тя е вече 77% в периода 1995 - 2004 г. Друго проучване показва, че иновативните терапии са допринесли за 73% от подобрения в цялостното здраве и продължителност на живота на хората. 

Предпазването от рак предполага здравословен начин на живот. Това означава да се храним умно, доста да се движим, да имаме добра психохигиена, така че да не позволяваме на стреса да пречупи нашата нервна система и имунитет, да се лишим от вредните навици като злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. Диетата трябва да бъде богата на фибри и по-бедна на животински мазнини, да включва повече плодове и зеленчуци. Също и по-честият контакт с природата и чистия въздух, изрежда д-р Томова. "Човек трябва да живее така, че да не си вреди, а напротив - да подпомага здравословните процеси в себе си", обобщава онкологът.  

Задължителни са и профилактичните прегледи, особено за заболявания като рака на гърдата, на шийката на матката, на простатата. Има достатъчно тестове и начини човек дори да се самоизследва и да се провери рискът и ако има наченки, те да бъдат уловени рано. Това е ключово за успешното лечение. Ако има фамилна обремененост, редовните профилактични прегледи са особено важни, при това от по-ранна възраст. При жените с фамилна обремененост за рак на гърдата например редовните изследвания трябва да започнат още след 20-годишна възраст. При мъжете рак на простата и на дебелото черво може да се появи на 50 години и нагоре.  

Въпреки това фамилната обремененост не е дамга, уточнява онкологът. Спорадичните случаи са много по-чести, което означава, че ракът на първо място се поражда не от наследствеността, а от това какво ние сами си причиняваме, живеейки неразумно и нездравословно.