Германският посланик: В България има само привидно разнообразие на медии (допълнена и видео)
Концентрация на медийната собственост, потулване на някои скандали и преекспониране на други, които са свързани с конкурентни фирми или определени политици, и като цяло наличие не на свобода, а на слободия. Това са част от констатациите на посланика на Германия в София Матиас Хьопфнер за българската медийна среда, които той представи на конференцията "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?", организирана от неправителствената организация "ПанЕвропа - България" и фондация "Конрад Аденауер".
"Ако медиите се управляват от концентрирана собственост, от малко на брой на икономически и отчасти олигархично свързани помежду си структури, демокрацията е застрашена", заяви той пред публиката, в която присъстваха главни редактори и собственици на медии. Според него е важно медиите да дават трибуна на различните гледни точки, а не да отразяват събитията тенденциозно, защото те са посредник на хората, които не могат пряко да се включват в обсъждането на важни обществени теми. По думите му в България има само привидно разнообразие на медии.
"Броят на медиите в България е впечатляващ и ако се съди по конституцията на страната би трябвало да има гарантирана свобода на словото, но ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че някои тенденции дават повод за тревожност", посочи Хьопфнер. По думите му собствеността на медиите е в ръцете на няколко играчи, които са скрити зад привидната пъстрота на медиите.
"Не е ясно кой стои зад определена медия", каза още той и се аргументира с наблюдението си, че някои скандали има редовно водещо място в някои медии, а други проблеми се подминават. Така се подменяло общественото мнение и се атакуват определи конкуренти или политици. "Определено водещо място заемат определени скандали, а други се подминават и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани отгоре, а отделният журналист не може да влияе на процеса", добави посланикът. Според него има случаи, в които не можем да си обясним защо дадена личност е придобила определена медия и откъде има парите за това.
По думите му така медиите имат голяма роля в политиката и с тях се съобразяват правителството, президентът и Народното събрание. "Тази държава в държавата определено има за цел за увеличи имуществото на дадени лица", заключи германският посланик.
Според него друг проблем е неразделянето на рекламните материали от редакционното съдържание. В Германия такава практика е забранена и посланикът предложи това да бъде въведено и в България.
Той коментира и критиките на някои депутати към работата на обществените медии БНТ и БНР и регулатора СЕМ през последните седмици. "Не е чудно, че в класацията на "Репортери без граници" свободата на словото в България от 2007 г. постоянно се влошава", посочи посланикът.
"Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите", смята още германският посланик.
Според него някои медии в България симулират свобода и търпят натиск. "Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура", смята още той. Цитира и данни от последното изследване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), според които 87% от анкетираните журналисти са посочили, че оказваното влияние върху редакционното съдържание е обичайна практика.
Той посочи за пример и недостъпността на малки партии до медиите. По думите му особено преди избори представители на по-неизвестни политически сили трябва да плащат за интервю. Някои частни компании също прибягвали до плащане за материали, които да не са обозначени като отделни от редакционното съдържание.
Въпреки изброените проблеми, Матиас Хьопфнер видя "светлина в тунела" - пробуждащото се гражданско общество покрай протестите, започнали срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и преминали в антиправителствени. "Свободата и плурализмът на медиите е основно право на всеки гражданин на Европейския съюз", заяви той и припомни, че всяка страна се е задължила да осигури необходимото пространство за развитието на медиите.
"Младите хора, които протестират, настояват за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. Въпросът ми е какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е - държавата", смята още Хьопфнер. Според него обаче държавата не може да играе неограничена роля за плурализма в медиите, но може да приложи ефективни правила чрез законодателството.
Той посочи, че в Германия има Комисия за разследване на концентрацията на собственост на медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи да бъде създадена подобна структура и у нас, като Германия ще изпрати няколко експерти, които да предадат опита си.
В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, вида и размера на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. В неговата страна строго се следяло да няма подставени лица в собствеността на медиите, особено при офшорките.
"Смятам за свое задължение да посочвам проблемите, но не с нравоучителен тон, а като човек, който работи в България", опита се да се защити срещу евентуални атаки, които имаше след предни негови изказвания. Миналата година той се оплака, че част от негово интервю за в. "Монитор" е съкратена без негово знание и то точно във връзка с медийната ситуация у нас.
Днес Хьопфнер се пошегува, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в Европейския съюз почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някой ордени".
През септември Министерството на външните работи отказа да награди с орден "Стара планина" френския посланик Филип Отие при отпътуването му от България. Отие беше един от посланиците, които написаха отворено писмо през август, в което призоваха правителството да се вслуша в гласа на протестиращите и да скъса с олигархичния модел на управление. Тогава остро реагираха депутати от БСП и "Атака", като едно от най-крайните изявления беше на социалистката Татяна Буруджиева, която заяви, че в друга страна, след такава позиция, тези посланици вече трябвало да бъдат изгонени.
В конференцията участваха и други журналисти. Иван Бедров постави въпроса, че на събитието нито веднъж не се спомена името на депутата от ДПС Делян Пеевски, чиято майка притежава медии. В залата бяха още Петьо Блъсков, който в момента е собственик на в. "Репортер", Венелина Гочева от управата на вестниците "Труд" и "24 часа" и Валери Запрянов - един от собствениците на сп. "Тема", и др.
В изказванията си те избягаха от коментари за собствеността на медиите, а наблегнаха на сайтовете в интернет, които без проблем взимат информация от печатните издания без да плащат в нарушение на авторските права.
Всички се обединиха, че подписаният в края на 2006 г. Етичен кодекс не се спазва, а дори ситуацията се е влошила - в престижните класация на международни организации свободата на словото и на медиите оттогава се влошава.
Двата вестникарски съюза и телевизионния АБРО отправиха покани към германския посланик да присъства на техни заседания, но той тактично заяви, че е страничен наблюдател и не бива да се меси в медиите, а те сами чрез диалог, включително и с държавата, да стигнат до промени.