Промените в Закона за досиетата са продължение на политиката "Пеевски", смятат експерти
Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев, журналистът и създател на сайта desebg.com Христо Христов, политологът Антон Тодоров и ръководителят на правния екип на "Програма Достъп до информация" се обявиха против поправката в Закона за досиетата, внесена от депутатите от БСП Младен Червеняков, Таско Ерменков, Атанас Мерджанов и Стефан Данаилов и Явор Нотев от "Атака".
Промяната, гласувана на първо четене вчера във вътрешната комисия в парламента, предвижда връщането на текста, който скрива сътрудниците на бившата Държавна сигурност, заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" (военното разузнаване) към министъра на отбраната и в Националната разузнавателна служба (НРС) след 16 юли 1991 г. Той отпадна в края на 2012 г. по предложение на "Синята коалиция".
"Връщането на параграф 12 в закона е продължение на политиката "Пеевски", предупреди на пресконференция днес Христо Христов, цитиран от "Медиапул". По думите му, вместо да изпълнят предизборното си обещание "Да върнем България на хората", от БСП връщат страната на хората от комунистическите служби.
Александър Кашъмов заяви, че при внасянето на поправката не са били изпълнени изискванията на Закона за нормативните актове да бъде публикувана оценка за прилагането на закона и да бъде обявено обществено обсъждане, което трябва да е най-малко 14 дни. По думите му сегашният парламент продължава стила, започнал с избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС без обсъждане и публикуване на измененията в закона за ДАНС.
"В момента тече опит за реформиране на специалните служби. Въпросът за реформите е и въпрос за прозрачността, чистотата и яснотата за връзките, действали и действащи в тези служби", каза още Кашъмов. И предупреди, че ще бъде внесено съответното становище в парламента, а ако предложението за промяна в Закона за досиетата бъде прието, ще се очаква и реакция от страна на президента Росен Плевнелиев, който да наложи вето.
Христо Христов заяви, че българските служби са поставени в зависимост, тъй като служителите, които ще бъдат засегнати от промяната, влизат в бази данни, притежавани от съвременните руски служби. Причината е, че много от тях са преминали обучение в КГБ и ЦРУ. "Това предложение е връх на политиката на рекомунизация", заключи журналистът. И призова прокуратурата да се самосезира заради неаргументираното забавяне на архиви, които трябва да бъдат предадени на Комисията по досиетата, от страна на НРС и "Военна информация".
Според бившия шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев митовете, че агентите на ДС в разузнаването заплашват националната сигурност, умишлено се поддържат от определени среди. Това е един от основните мотиви на вносителите на поправката.
"Един процес, който е изцяло в съзвучие с разбирането за отвореност на обществото, за прекратяване на влиянието на българското задкулисие, ограничаване на влиянието на кукловодите върху политическите решения и развитието на икономиката е заплашен да бъде върнат назад", заяви Андреев. И допълни, че това е знакова стъпка на управляващото мнозинство, която показва, че тази "тройна коалиция" е настроена реваншистки.
Политологът Антон Тодоров пък каза, че няма нито един човек, който да е получил заплаха или присъда извън България за това, че е бил секретен сътрудник, служител или "нещо друго" на службите.
Пред БНР настоящият председател на Комисията по досиетата и бивш депутат от БСП Евтим Костадинов заяви, че връщането текста, отпаднал от закона миналата година, ще постави в неравностойно положение тридесетината души, огласени оттогава досега. Сред тях са шефовете на НРС и "Военна информация" Драгомир Димитров и Веселин Иванов, както и деканът на Историческия факултет в Софийския университет проф. Пламен Митев.
"Когато се говори за някакъв брой имена, които в Комисията нямаме информация колко ще бъдат, въпросът е защо по такъв начин се подхожда и обществото се лишава от правото на информация", попита Костадинов. И уточни, че реалният проблем не е националната сигурност, е на какви длъжности в различните сфери на живота са лицата, които попадат под ударите на проблемния параграф.
Той също отбеляза, че двете разузнавателни служби не са предали всички документи на комисията и не са огласили мотивите си за забавянето.