Алис Мънро е новият лауреат на Нобеловата награда за литература, което може да изглежда логично на фона на дългата й кариера, но за 82-годишната канадка отличието не идва лесно. Статуетката не е само признание за обемното й творчество, в началото често подминавано от критиката, но и за така подценявания жанр на краткия разказ, пише в. "Гардиън".

Пред в. "Уолстрийт джърнъл" Майкъл Дидра, друг Нобелов лауреат, но за критика, казва, че най-сетне тя отива при автор, за когото разказите да са основно поле за изява.

13-ата писателка, носителка на званието и завоювала през 2009 г. награда "Букър", е родена в Онтарио в семейство на фермер с често гневен характер и болна от Паркинсон учителка. Родният й град се превръща във фон на голяма част от сюжетите й. Тя публикува първия си разказ на 19-годишна възраст, а в ранните си години пише и поезия. В интервю за сайта VQR тя казва, че винаги е искала да пише, което се е струвало безкрайно странно в обкръжението й, основно съставено от фермерски семейства. Но според нея това всъщност е помогнало на спонтанността в прозата й. "Бях голяма късметлийка, защото ако бях родена в богато семейство, например в Ню Йорк, и с родители, които знаят всичко за литературата, щях да си кажа, че не мога да пиша именно заради тази обремененост. В Онтарио, където никой нямаше представа от тези работи, реших, че няма нищо невъзможно в това да стана писателка."

Мънро печели награда още с първия си сборник, Dance of The Happy Shades (1968), но в годините преди това нейните разкази са често възприемани като скучни заради съсредоточеността й към семейните конфликти и отношения. За нея бързоразвиващият се сюжет е изключение и обикновено минималистичните й истории се ограничават до определен ключов момент – нещо, което тя отдава на влиянието на любимия си Антон Чехов.

Въпреки това по-дългите й творби често са сравнявани с цялостни романи, а в. "Ню Йорк таймс" пише, че при често човешкият живот може да бъде разказан пълноценно и подробно в едва няколко страни. А както сп. "Еклектика" пише: "Всъщност кой го интересува? В разказите на Мънро има толкова дълбочина, колкото и в романите".

Последният й до момента сборник е издаденият през миналата година Dear Life, 14-ата й книга с изцяло нови творби, често възприемана като връщане към спомените от детството й в канадската провинция. Самата авторка казва, че първият и последен разказ са най-близкото до понятието за автобиографично, което някога тя е писала.

Определената от Шведската академия като "майсторка на модерния къс разказ" писателка е като цяло непозната на българския читател. Въпреки че разказите й са превеждани на 13 езика, на местния пазар липсва нейна книга.