За днешния човек, особено тук на Балканите, ракията е тържество за сетивата с добре подбрано мезе. Една от версиите за нейното възникване обаче е, че древен алхимик е допуснал технологична грешка докато се е опитвал да произведе някое лекарство и получил резултат, сходен на това, което днес наричаме ракия. Такава версия представи инж. Николай Бакалов по време на Балканския фестивал на ракията, който се провежда в НДК до утре.

По нашите земи обаче далеч преди това – около 6 век дестилацията е позната през опита на арабите. В Преслав и Перперикон са открити керамични дестилерии. Ракията, произвеждана у нас, влиза в историческите анали и от официални доклади. Като например този на на главнокомандващия обсадата на Сердика Лала Шехин. Той видял доста зор и в писмо до султана пише, че градът е добре запасен с храна и вода, а защитниците му се жизнерадностни, весели и самоотвержени и пият нещо, което се нарича ракия.

Свидетелства има и за това, че монасите в Троянския манастир още през 13 век правят сливова ракия като е възможно тя да се е използвала за някои религиозни ритуали.

По време на турското робство производството на ракия по българските земи расте значително като дори има султански фермани, които на практика разрешават това производство. В периода на социализма наличните данни сочат, че също са се произвеждали доста големи количества като за такава малка страна – по 20 млн. л годишно от държавата и още 10 млн. л – от кооперативите и домакинствата.

Смята се, че думата на български идва от турската "ракъ", която пък идва от арабската дума "арак", която означава...пот. Защото денят се къпе в пот докато се раждат и зреят плодовете, от които се произвежда ракията.

На изложението в НДК срещу входния билет могат да се дегустират немалко видове ракия – както от традиционни български производители, така и от техни колеги от Турция, Сърбия, Македония, Гърция. Цената на качествената напитка вече е далеч от скромността, което личи особено от артикулите, произведени в другите балкански страни. Пример за това е разликата между узото и ципурото. За познавачите е ясно, че в узото няма нищо интересно и изборът, особено ако си в Гърция, трябва да падне върху местната ракия. Тя е лека, гроздова, с щипка вкус на анасон. По-скъпа е от узото, но си заслужава. И което не е маловажно – от нея не боли глава.

Мастиха, точно така с "х", е произвеждан от гърците диджестив, който може да се стори интересен на любителите на сладникави напитки. Пие се след храна, добре охладен, с лед. Ухае на сакъз, който и участва в неговата рецепта.

Анасоновият вкус (идващ от анасоновите семена, добавени към гроздовия дестилат) доста по-силно доминира от изложеното на турския щанд, където има два основни вида – йени ракъ и Текирда (по името на този турски град). Първата е по-масовият вариант на турското питие, а втората е по-висок клас. В общия случай тези напитки са 45-градусови.

Жестока земунска (по името на белградския квартал Земун, известен с претенцията на неговите жители да се броят все още наследници на австро-унгарската империя за разлика от останалите сърби – бел. а.) е следващото изкушение, чието име говори много. Сърбия е известна най-вече с произвежданата дюлева ракия, но по нищо не й отстъпват и гроздовите, сливовите и кайсиевите вариации по темата. Очаквано интересът на българските потребители към нея е голям, казват участници в изложението. Интересен вариант, който може да се опита на изложението, е комбинацията от вишни, сливи и зелена ябълка.

Ценителите на ракията, особено от западната част на страната, не обичат много парфюмираните й варианти, което сякаш има повече общо с някои моменти от най-новата история на България, когато някои дегустации не завършваха щастливо. Ароматът на една ракия обаче е важен за цялостното изживяване, а също говори и за това дали тя е произведена от добре узрели плодове.

Или както казват специалистите - ракията има душа, което българите много не ценят, понеже като традиция в пиенето повече принадлежат на руската школа, отколкото на западноевропейската. Затова дегустацията не се свързва точно с ракията, а по-скоро с виното.

Доказателство за теорията, цитирана по-горе, за произхода на ракията, се явява българска гюловица, която ухае на рози. Малко странно звучи, но със сигурност е встрани от клишето. Не че е произведена от розов цвят, ами той е добавен към повторната обработка на гроздов дестилат. Оказва се, че дистрибуторите не се надпреварват да я предлагат в търговската мрежа и засега интересът към нея има по-скоро регионално изражение – в района на Розовата долина. В останалата част на страната има по-скоро сувенирно значение – покрай розовите мускали и всичко, което се предлага на туристите заради популярността на розовото масло. Любен Каравелов е направил каквото е можал за рекламирането й чрез "Мамино детенце", но...

Няколко капки вода, а не лед, отприщват плодовия вкус на ракията, съветват разбирачите. А освен традиционното приложение на ракията, а именно – с мезе, тя може да има и нетрадиционни превъплъщения. Като например да участва в състава на коктейли – в компанията на ябълков сок, сироп от екзотични плодове, лимонов фреш и други добавки, както и за готвене. Сьомга и сорбе от круша с ракия, са част от специалитетите, които ще се готвят този следобед на феста.

Наздраве!