Евтим Костадинов: Определени кръгове и лица имат интерес да пречат на дейността на Комисията по досиетата
На кръгла маса в парламента депутати, граждански организации и експерти обсъждаха перспективите пред разкриването на досиетата на Държавна сигурност в България.
Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов коментира пред журналисти предложенията за промени в Закона, непотвърдената информация, че се готви закриването на комисията, и какво трябва да бъде нейното бъдеще. В интервюто са използвани и въпроси на други медии.
Има ли риск комисията по досиетата да бъде закрита?
-Не знам дали това е риск, или нещо, което може да се случи. Не е изключение. Нищо чудно да се случи това, което се шуми и говори в последните седмици или, да кажем, два месеца по адрес на дейността на комисията, по адрес на параграф 12 /става въпрос за предложената от депутати от БСП и "Атака" проектопромяна в закона, с която се цели да се прикрият кадри в разузнаването - агенти на бившата Държавна сигурност - бел.ред./.
А водили ли са с Вас разговори, търсили ли са Ви за мнение за преструктурирането на комисията?
- Не. Не са водени никакви разговори. Никой до настоящия момент не е попитал дори на какъв етап е дейността. Моят доклад беше така организиран (доклад, представен на кръгла маса за досиетата в парламента – б.ред.), за да се види дали в момента е удачно да се пристъпи към закриването на комисията. И какво всъщност ще стане с недовършената работа, с архивните документи, които трябва да се подредят. Изисква се определен период от време, за да стане това. Но ако архивните документи не дойдат при нас, това може и да не се случи никога.
Все пак това като че ли идва от партия, която е Вашата бивша партия – БСП. Имате ли обяснение защо така не можете да намерите общ език с тях?
- Аз считам, че там имаше виждане по този въпрос. Неслучайно споделих, че в 40-ото Народно събрание имаше консенсус (при приемането на Закона за досиетата – б. ред.). Но явно определени кръгове и лица имат повече интерес да се случат тези неща, отколкото това да бъде позиция на цялата партия.
Кои кръгове и лица?
- Виждате кои са подписали предложението за параграф 12. /Това са депутатът от "Атака" Явор Нотев и колегите му от БСП Младен Червеняков, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков, Стефан Данаилов - (бел.ред.)
Представители на кои кръгове са те?
- Не знам, аз това казвам. Те са също членове на парламентарно представената партия БСП.
Ако комисията все пак се запази, каква е вероятността тя да премине към държавния архив и какво изобщо ще бъде нейното бъдеще?
- Това е посочено в закон като крайност тогава, когато комисията си свърши работата. Това всъщност би трябвало да бъде преценка както на Народното събрание, така и на обществото като цяло, след като се направи отчет. Ние отчитаме дейността си на 6 месеца. И тя е следена постоянно и от Народното събрание, и от вътрешната комисия. Работим активно с цел това да се случи колкото се може по-бързо, още от създаването на комисията, да наваксаме този изгубен период. И колкото се може по-бързо да се затвори тази страница в обществото и в крайна сметка да се предостави този материал от архивни документи за изследователи, историци, който както пожелае, така да го използва.
Колко време Ви трябва, за да завършите работата си?
- Ако тези, които ни предоставят документите, са прецизни, би трябвало в рамките на година и половина - две да приключим.
Вие споменахте, че разузнаването и служба "Военна информация" /военното разузнаване/ не са дали необходимите Ви данни, за да можете да проверите хората, които работят там. За колко души приблизително става дума, които не са Ви дадени като имена и не могат да бъдат проверени?
- Не мога да кажа за колко като брой. Само мога да кажа, че по закона от началник сектор и отдел нагоре те са длъжни да предоставят тези списъци с цел да бъде извършена тази проверка за принадлежност. Тук малко се спекулира, влизам в по-професионално тълкуване на закона, но ние, а и представителите на обществените организации в крайна сметка смятат, че няма опасност от срив на националната сигурност, разкриване на действащи агенти и така нататък.
Още от кои служби чакате архиви?
- Три са основните – от Министерството на правосъдието, с което влязохме в контакт и се надявам, че ще изчистим въпроса до края на годината, Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация". Тези служби всъщност не ни дават възможност да извършим цялостна самостоятелна проверка и затова това, което в публичното пространство се използва като аргумент, че комисията не дава категоричен отговор за принадлежност, отговорът е съставен към момента на проверката. Защото при подреждането на архивните документи изскачат имена от публичните лица, които по един или друг начин не са предоставяни. След като бъдат предоставени, ние излизаме с решение и обявяваме тяхната принадлежност.
Вярна ли е информацията, че Вашата комисия е публикувала данни за действащи в момента агенти?
- Не... тези, които бяха скрити под параграф 12, когато той беше отменен, след допълнително обсъждане на архивните документи, излязохме с решение. Ставаше дума за 28 лица и виждате, те към момента не са действащи.
Един аргумент – виждате, че в момента се назначават лица, които са на длъжности в чужбина. Няма опасност за тяхната сигурност или техния живот. Към момента аз не съм получавал такава информация.
Имате ли представа как се съхраняват в момента трите архива, които все още не сте получили?
- Нямам информация.
В момента възможно ли е някой, грубо казано, да си зачисти досието оттам?
- По този въпрос – питайте съответните хора.
До каква степен връщането на параграф 12 може да скрие сериозно засегнати действащи агенти? Изминали са много години, през които разузнавателните служби са се променяли.
- Виждате, че ние за 6 години и половина сме разкрили само 28 лица. И докладваме, че около три четвърти от архивните документи са приети, потвърдени и е установена принадлежност на лица. Остава една четвърт. Да кажем грубо, че има още толкова лица. Тъй като службите по един или друг начин би трябвало да са преценили и да са правили промени.