Конспирация, заговор, кауза, пренаписване на миналото. Това е малка част от определенията, които политици, граждански организации и експерти дадоха на процеса по разкриване на досиетата на Държавна сигурност от началото на 90-те години до днес.

На кръгла маса в парламента те обсъдиха перспективите пред разкриването на досиетата, последиците от предложеното от депутати от БСП и "Атака" връщане в закона на прословутия параграф 12, с който се скриват агентите на ДС в разузнаването, и от евентуалното прекратяване на дейността на Комисията по досиетата. Сред поканените бяха и вносителите за промяната в закона – Атанас Мерджанов, Стефан Данаилов, Таско Ерменков и Младен Червеняков (БСП) и Явор Нотев от "Атака". Нито един от тях не присъстваше. Не присъстваха и поканените лидери на четирите парламентарни групи, военният министър Ангел Найденов, който е в чужбина, както и ръководителите на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров и на служба "Военна информация" Веселин Иванов. Двете звена са засегнати от параграф 12.

В дискусията, организирана от ГЕРБ и софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер", председателят на комисията Евтим Костадинов заяви, че ако тя бъде закрита, преди да е завършила работата си, каквато непотвърдена информация се появи преди две седмици, обявените агенти ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо онези, които ще останат неразкрити. Посочи, че Националната разузнавателна служба и военното разузнаване, засегнати от параграф 12, все още не са предали на комисията архивите си въпреки законовото задължение, а не са посочили и мотивите си за забавянето. По-късно пред журналисти Костадинов заподозря, че определени лица и кръгове имат интерес да пречат на дейността ѝ.

Преподавателят в Софийския университет проф. Калин Янакиев (ДСБ) посочи, че сега действащият закон е добър, но е бил приет твърде късно, а огромна част от архивите са били унищожени в началото на 90-те години. Това е поставило под съмнение всички следващи опити за разкриване на досиетата. Държавна сигурност е съучастник в куция, съмнителен български преход, подчерта Янакиев.

Професорът каза още, че в България въпросът пресилено е бил насочван към агентите, доносниците, сътрудниците, но на заден план са останали офицерите от тайните служби, които днес си позволявали да се явяват по телевизията и да оценяват режима, който ги е произвел. И завърши с констатацията, че виновник за всички неудачи около разкриването на досиетата е БСП.

Журналистът Христо Христов каза, че Законът за досиетата е бил плод на обществен и политически консенсус и е неприемливо сега партиите, които са били в основата на консенсуса и са участвали в изготвянето на закона – БСП и ДПС, сега да правят крачка назад. Депутатите от ДПС подкрепиха връщането на параграф 12 във вътрешната парламентарна комисия, но след това в комисията за контрол на специалните разузнавателни средства го отхвърлиха и обявиха, че има решение на партията срещу предложението.

Днешната дискусия трябваше да организират вносителите на промените, подчерта Христов. Според него единствената причина социалистите да настояват за промените в закона са стари зависимости. Той настоя гражданското общество да "направи така", че БСП и ДПС да не отстъпят от политиката, която са водили при приемането на закона.

Отварянето на досиетата е най-старата кауза на прехода в България, заедно с екологичната, посочи историкът Момчил Методиев. По думите му именно превръщането на досиетата в кауза е довело дотам, че документите да бъдат прехвърлени към независима комисия, вместо да бъдат използвани за политически цели.

По думите му процесът на разкриване е станал необратим с прехвърлянето на огромен масив от информация към независимата комисия и затова е малко вероятно тя да бъде закрита, но не е изключено умишлено да бъде подкопано доверието в нея с аргумента "ето, досиетата се отварят. И какво от това? Нищо не се случва". Връщането на параграф 12 в закона също може да е опит за подкопаване на доверието в комисията, каза Методиев и добави, че чадърът над агентите на ДС в разузнаването ще оставя съмнението дали определени хора не са скрити от комисията, въпреки че има информация за агентурното им минало.

В дискусията се включи още бившият шеф на комисията за разкриване на досиетата, закрита през 2002 г., Методи Андреев, както и министърът на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров Йордан Соколов, депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, представители на Съюза на репресираните.

Политологът Цветозар Вълков от инициативен комитет "Чисти ръце" прочете декларация, в която се настоява за референдум по въпроса дали трябва да се забрани достъпът до класифицирана информация на служителите на Държавна сигурност, както и участието им във властта.